1000 наши войници се включват в тренировките на НАТО, но под българско командване

Военните ще искат да купуват по-бързо нови въоръжения, а не да се минава през сегашните процедури, където всяка сделка над 100 млн. лв. минава под контрола на правителството и парламента.

Това стана ясно от изслушването на премиера Кирил Петков и министрите на отбраната Стефан Янев и на външните работи Теодора Генчовска в Народното събрание. Тримата бяха повикани, за да информират депутатите какви са рисковете за България от нарастващото напрежение между НАТО и Русия заради Украйна. Преди извънредното изслушване в НС Петков и министрите му одобриха български план за действие.

“Правителството реши да приоритизира българската стратегия в

посока деескалация на напрежението,

както и да използва всички възможности по дипломатичен път този конфликт да бъде решен.

Отбранителната ни стратегия ще е изградена на база на Българската армия. Тя ще е водеща, което значи български войски, българско командване и българско военно лидерство. Армията е недофинансирана през годините. Затова ще се приоритизира компенсацията по натрупаните дефицити, разясни решението на кабинета си Кирил Петков. Той изрично подчерта и пред депутатите, че сегашната военна и политическа криза трябва да се използва като възможност за по-бърза модернизация на Българската армия.

Първата стъпка от плана на правителството е да бъде подготвен батальон от около 1000 души наши войници със задача да засили тренировките си и да се включи в учения на НАТО предвид ескалацията на напрежението между алианса и Русия, разясни пред депутатите пък министърът на отбраната Стефан Янев. Това реално изпълнява решенията на НАТО за

засилване на източния фланг на Алианса

и отговаря и на исканията на САЩ от декември насам в България да се разположи контингент от 1500 човека от силите за бързо реагиране на пакта.

На предишни срещи на върха на НАТО са взети решения за укрепване на източния фланг - засилено предно и адаптирано предно присъствие - последното за държавите от Черно море, а предното присъствие за балтийските държави и Полша.

След последното развитие на кризата военното командване на НАТО и върховният главнокомандващ е дал задача да се търсят нови военни мерки, каза Янев. И обясни, че се обсъжда и у нас, и в Румъния, Словакия и Унгария да се приложи предно присъствие.

Министърът на отбраната обърна специално внимание на

бавните и неефективни процедури

за закупуване на ново въоръжение. Ние сме на положение, в което системата за отбрана не е достатъчно ефективна и няма предвидим и предсказуем подход за модернизация, каза Янев. И помоли депутатите да помислят дали да не ги променят, така че закупуването на оръжия да стане по-лесно. Следим ескалацията и ще ползваме кризата за инвестиция в армията ни, обясни премиерът Петков.

Голяма част от питанията, особено от БСП и “Възраждане”, бяха насочени към

оправдаване на Русия

и търсене на гаранции, че български войници няма да бъдат изпратени в Украйна.

Нито един български войник няма да вземе участие в конфликт или операция на територията на Украйна или друга страна, без да има решение в тази зала, отвърна им Янев. Наложи му се и на няколко пъти да обяснява, че в България няма чужди военни бази.

Няма сигнал за деескалация на напрежението от руска страна, даже напротив, заяви пък Теодора Генчовска на твърдения на “Възраждане”, че Русия няма намерение да воюва.

Подробностите обаче бяха дадени на закрито заседание, тъй като били секретни. На него народните представители чуха и анализите на службите за сигурност и началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

България ще подкрепи санкции срещу Русия, ако ЕС ги наложи

Брюксел обмисля да прати наблюдателна мисия на украинска територия

При риск има готов план за прибиране на нашите дипломати от Киев

България ще подкрепи Европейския съюз, ако наложи санкции на Русия. Това стана ясно от отговор на премиера Кирил Петков пред депутатите в парламента.

Вярвам, че можем да избегнем такава ескалация. Но ще сме солидарни със съюза и трябва да покажем, че всеки, който нарушава международното право, трябва да понесе своите последствия, категоричен бе премиерът.

Правителството обмисля и алтернатива на руския природен газ в случай, че ескалацията на конфликта или налагане на санкции ореже доставките, обясни на депутатите премиерът. В момента се анализират сценариите, за да имаме готови мерки. Най-важната ни част е енергийната сигурност. Обсъждаме мерки, които да компенсират до голяма част риска за националната сигурност, и се надявам, че използвайки този сценарий, българските домакинства и бизнеси няма да усетят голяма криза. Няма вариант на бюджета, който досега да е предвиждал военни положения, но има буфери, които да се използват. Независимо какъв сценарий дойде, имаме различни мерки, коментира Петков.

Бившата външна министърка на ГЕРБ Екатерина Захариева пък попита настоящата шефка на МВнР Теодора Генчовска какви дипломатически усилия се полагат за деескалация на конфликта. Нито на неформалната среща на външните министри на ЕС “Гимних” във Франция, нито на съвета в понеделник, нито преди това на срещата на НАТО България не беше представена от външния ни министър, критикува Захариева.

Дипломатическите усилия не са от вчера или днес, а са последователни във времето. Фактът, че се срещнах с COVID, възпрепятства участието ми в срещите, но мога да ви уверя, че действията, които сме предприели, не са малко, отвърна министър Генчовска. Тя подчерта, че е провела три телефонни разговора с американския държавен секретар Антъни Блинкен и със съветника на президента Джо Байдън по сигурност - Джак Съливан.

Най-важно е посланието, че ЕС и НАТО говорят в един глас, но и САЩ са с тях, коментира Генчовска.

Пакетът санкции на ЕС е все още в разработка и той ще бъде приложен само при ескалация и крайна необходимост, категорична бе министърката. Но обясни, че ЕС обмисля да стартира наблюдателна мисия на територията на Украйна, като решение се очаква през февруари.

Ако санкциите станат факт, ще има свикване на извънреден съвет на ЕС, допълни тя.

Имаме готов план за прибирането на нашите дипломати от Украйна, ако видим, че рискът се покачва, стана ясно пък от думите на премиера. В пълна готовност сме, в пълна готовност са и самолетите, които ще пратим да ги вземат. Взели сме мерки, без да има критична ситуация, обясни Петков. Ако има проблем с авиолиниите, ще се ползват въоръжени сили, за да се изтеглят българите от Украйна в случай на война, допълни го Генчовска. 

ГЕРБ “за” разполагането на войски на НАТО у нас

Но са против изпращане на наши в Украйна

ГЕРБ ще подкрепи разполагането на войски и бойна техника на НАТО за отбрана у нас. Това съобщи лидерът на партията Бойко Борисов, който извика на спешна среща депутатите си. Уточни обаче, че е против изпращане на наши войски в Украйна.

“Една от тактиките на Русия е да вбива клинове. Ако правителството поиска на територията на България да дойдат натовски войници, самолети, кораби по плана на НАТО, ние ще ги подкрепим. Само мощната отбрана на всички като един ще спрат агресията”, категоричен бе Борисов. И обясни, че ако се допусне конфликт, ще понесем тежки загуби. Подкрепяме всичко, което е разписано за България по плановете на НАТО. Това не е наша агресия, това е отбранителен план, за да се обуздае евентуална агресия, заяви Борисов.

Бившият премиер е категоричен, че трябва да сме решителни, за да не даваме шанс България да се третира като страна, която се колебае.

“Дни наред чакам външният ни министър, още не знам какво прави, не знам как се казва, да има активна дейност, а тя дори не отива на съвети, а праща заместник. България ще е застрашена при евентуален конфликт”, заяви Борисов. Обясни, че сме с най-развит туризъм на Черно море, а ЕК трябва да ни компенсира при евентуални загуби.

Според него Русия няма да ни спре кранчетата на газа, защото “няма интерес да бомбардира този поток”. “Когато Русия взе решение да заобиколи Украйна, ние не го допуснахме и се отказахме от 60 млрд. куб. метра газ транзит през България. Тогава се пропукаха Турция и Гърция, колкото и да не им е приятно да го признават”, припомни Борисов.

САЩ изпратиха на Киев 300 ракети - убийци на танкове

Румъния иска още войски на НАТО

80-тонна пратка американски противотанкови ракети пристигна в Украйна, съобщи в. “Дейли мейл”. Най-новата доставка на високотехнологично оръжие от САЩ е насочена за унищожение на силите на Владимир Путин, ако той реши да нахлуе в страната.

Самолетът, натоварен с 300 ракети Javelin на стойност около 50 млн. долара, кацна в столицата Киев късно във вторник. Това е третата част от пратка американска военна помощ за 200 милиона долара, която се дава на съюзника на САЩ.

Пратката съдържала още гранатомети, боеприпаси и други несмъртоносни оръжейни системи и идва в допълнение към други противотанкови и противовъздушни оръжия, вече доставени от Великобритания, Естония, Латвия и Литва.

Javelin са американски ракети, които използват инфрачервена технология за прехващане на обекти. Те се издигат високо във въздуха, преди да поразят целта си. Това ги прави особено успешни срещу танкове, защото бронята им е най-тънка в горната част. Javelin може да се използват и за взривяване на сгради. Тези системи реално правят струпването на руски танкове безпредметно.

Макар да е малко вероятно подобни оръжия да обърнат решително конфликт в полза на Украйна, те са предназначени да нанесат значителни загуби на силите на Путин, за да направят всяка инвазия възможно най-скъпа и кървава за Москва, отбелязват експерти.

Същевременно президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че би обмислил лични санкции срещу Владимир Путин, ако Русия нахлуе в Украйна. По думите му ще има “огромни последици” за света, ако Москва предприеме стъпка към страната, която се намира на югозападната ѝ граница.

Американският държавен глава добави, че се чувства задължен да засили присъствието на НАТО в Източна Европа. “Трябва ясно да заявим, че няма причина който и да е член на НАТО да се притеснява. НАТО ще ги защити”, увери той. Но и повтори, че няма планове за изпращане на американски войски в самата Украйна.

“Призивите на САЩ за налагане на санкции срещу Русия, включително персонално срещу руския президент Путин, са политически деструктивни”, заяви на свой ред говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Той допълни, че замразяването на активите, предвидено в рамките на евентуални санкции, няма да засегне висшестоящите в Русия, тъй като съгласно руското законодателство на тях им е забранено да разполагат с активи в чужбина.

Песков посочи, че самият Путин съхранява личните си средства в банка, която вече е санкционирана от Запада.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди Москва, че силите на алианса са в готовност за решителни действия при евентуална инвазия в Украйна.

Руският външен министър Сергей Лавров пък заяви, че бързо ще предприемат “ответни мерки”, ако САЩ и техните съюзници отхвърлят исканията за сигурност на Русия и продължат с агресивна политика.

Същевременно Румъния обяви, че е готова да приеме още войски на НАТО.

“Водим преговори със САЩ и Франция за увеличаване на броя на войските им в страната”, каза румънският президент Клаус Йоханис. Той допълни, че е в контакт с лидерите на тези страни за установяване на конкретни начини за реализирането на военното им присъствие в Румъния.

“Постоянно казвам, че сме готови да приемем засилено съюзническо присъствие на наша територия”, подчерта Йоханис. Преди седмици Вашингтон обяви, че 8500 американски военни са в готовност за дислоциране в Източна Европа, в случай че Русия нападне Украйна. Париж също предложи да изпрати повече войски, ако е необходимо.