Това вече не е същата държава. Този бюджет не е ли разхитителен, г-н президент?

Сигурно някой ще ме попита защо вече няколко месеца се фокусирам толкова върху бюджетните разходи и дефицити. Първо, защото днес в обществото реформаторските гласове (като на добрите икономисти от Института за пазарна икономика, ИПИ) далеч не са достатъчни. Второ, тази тема ме вълнува от студентските години досега и минава като червена линия през цялата ми политическа и бизнес биография. Трето, дори повечето обикновени хора да отбягват темата като сложна и неразбираема, трябва да разберат, че държавният бюджет касае всички ни – доходите ни, данъците ни, разходите ни.

Първата ми статия в българска медия да не се харчи излишъкът е от 1998 г. Имал съм подобни интервюта през повечето от последните години. Всички програми на НДСВ, чийто основен автор съм, предвиждаха балансирани бюджети и бяха преизпълнени. Коалиционното споразумение на Тройната коалиция започна с първо изречение (!) „да няма бюджетни дефицити“ и се постигнаха огромни излишъци от над +3% от БВП през всяка от годините. Но днес времената са други и „кръвната група“ на управляващите е различна.

Ще получим ли някога пълна разбивка на милиардите, изхарчени ударно през декември 2021 г.?

Смятах, че става дума за рекордните над 9 милиарда, а според данни на други икономисти сумата може да е набъбнала до 10.6 милиарда. Не трябва ние да гадаем, а Министерството на финансите (МФ) трябва да публикува информацията. Къде отидоха тези пари? Какво стана с обществената бдителност? Нито една от седемте парламентарни групи съзаклятнически не пита, нито една медия не задава въпроси. Управляващите мълчат – те биха предпочели темата да се замете под килима. Подхвърлиха няколко цифри на парче в публичното пространство, които далеч не покриват сметката, и се надяват никой да не се интересува повече.

Какво предвижда на пръв поглед макрорамката за Бюджет 2022?

- Разходи от 63.2 млрд. лв. при прогнозен БВП от 143 млрд. лв. Тоест 44.2% от БВП. Това вече е силен рекорд за целия преход, както показват графиките по-долу.

- Първоначален дефицит от -4.1% от БВП. Отново силен рекорд след 1997 г.

- Планирана актуализация в средата на годината – прецедент.

Реалните цифри обаче може да достигнат 69 млрд. или 48.3% от БВП

Все още не сме видели разбивката на 9-те (или 10.6) млрд. рекордни разходи за декември 2021 г. В тях може би има между 3 и 4 млрд. скатани пари от миналата година, които реално ще се излеят през тази. С тях вероятно ще наближим истински разходи от 67 млрд. Друг е въпросът, че такова счетоводство в особено големи размери прегазва всички принципи на публичните финанси. A може ли и фирмите авансово да осчетоводят всичките си заплати през следващата година в миналата? Не, не може, защото същото МФ ще ги удари през ръцете. Правилата и законите уж са за всички.

А актуализацията през юли? Едва ли има наивници, които да се надяват там да спестяваме нещо. За 100 милиона ли ще се хабим с двумесечен дебат по актуализация? „Залагам“ консервативно за 2-3 милиарда нови харчове. А може да се окаже, че съм подценил амбициите на управляващите. Ето така стигам до прогноза за 69 млрд. или 48.3% от БВП!

Дефицитът може да достигне -8% и да ни спре от Еврозоната

Управляващите предвиждат без мерките за пандемията (в тях може да се вкара почти всичко) дефицитът да е -3%, а заедно с тях: -4.1%. Такава половинчата сметка не ми допада. Все едно семейството да каже, че без разходите за парно и за ипотеката са в добро финансово състояние, но заедно с тях картината е съвсем друга.

Поради 6-те допълнителни милиарда, описани в горния раздел, е възможно крайният реален дефицит да е към -8%. Това, заедно с опасно високата инфлация, може да се окаже достатъчна причина да не сме годни за Еврозоната през 2024 г. Тези политики показват, че за управляващите членството в Еврозоната едва ли е приоритет.

Графика 1. Бюджетни разходи, 1997-2022, млрд. лв.

Благодаря на Любомир Дацов за това, че ми предостави подробни исторически данни за бюджета. Горната графика показва, че номиналният размер на държавния бюджет расте стабилно. Но скокът става рязък напоследък: +8.4 млрд. лв. през 2021 г. и +13.2 млрд. лв. според моята прогноза за 2022 г.

Графика 2. Бюджетни разходи, 1997-2022, % от БВП

Втората графика показва, че през последния четвърт век бюджетните разходи са над 33%, но никога не надхвърлят 40%. През последните месеци на 2021 г. и в плановете за 2022 г. се изкачват с десетина процента нагоре в съвсем различна „орбита“. Това вече не е същата държава.

Президентът нарече Бюджет 2021 с неговите планирани 52 млрд. „разхитителен“

Това беше в годината, когато бяхме „нагазили“ здраво в пандемията и все още нямаше ваксини. Подкрепях това прозорливо изказване и многократно го цитирах. Завършихме 2021 г. с 56 млрд. заради актуализацията. Само една година по-късно се пързаляме към 69 милиарда. Този бюджет не е ли разхитителен, г-н президент? И не е ли такъв, която и партия да го предлага?

Каква е риториката на управляващите?

През лятото те нарекоха своята политика „по-балансиран подход към бюджета“. И критикуваха моя „небалансиран“ идеал за балансирани бюджети. Това е най-измамната игра на думи. Все едно футболистите да се стремят към резултат от 0:4 или 0:8, но да го нарекат „равен“.

Най-грозната фраза, която чух, е „вода газим, жадни ходим“. С нея обществото два месеца се подстрекава към актуализация на бюджета, вместо служебният кабинет да си върши текущата работа. Междувременно чуждите инвестиции намаляха, строежите се замразиха, в международните класации за корупция резултатът ни даже се влоши. Всъщност тази „вода“ под формата на впечатляващо нисък дълг като % от БВП е събирана капка по капка от 1997 г. досега, а някой дойде безотговорно да я разплиска.

За Бюджет 2022 казват, че „вече няма да раздаваме пари на калпак и с чували“. Според мен ги изсипваме със самосвали. И това е най-голямото раздаване на калпак, което държавата е виждала:

- Над половината пенсионери получават еднаквата минимална пенсия независимо от своя стаж и осигурителен принос. Как това стимулира работещите да плащат данъци и осигуровки върху реалния си доход?

- Мораториумът за цената на тока субсидира бедните с малко и богатите с много. Крайно антисоциална мярка, облечена в популистки социални лозунги.

Има ли все пак добри неща в бюджета?

Да, има.

- Не се вдигат преки данъци. Засега. Да видим дали така ще завършим 4-годишния мандат.

- Детските градини стават безплатни. Т.е. субсидията за тях се вдига от например 90% до 100%. Не възразявам. Но щеше да е много по-важно да се построят всички необходими детски градини – и в столицата, и другаде. В бюджета има предвидени средства за детски градини, дано има резултати.

- Предвиждат се големи суми за пътна и друга инфраструктура. Отлично. Но щеше да бъде още по-добре, ако много от обектите – магистрали, мостове, тунели – бяха построени чрез концесии. Така щяхме да строим повече и по-бързо, без да увеличаваме бюджетните разходи. Но такава визия липсва.

- Отпада данъкът върху доходите от лихви и се облекчава „данък уикенд“.

Алтернативният бюджет на ИПИ би бил много по-добър вариант

Икономистите от ИПИ предлагат нулев дефицит – като мен. Подкрепям и всичките им идеи за структурни реформи, стимулиране на инвестициите и растежа. Предлагат общи разходи от 55 млрд. лв. – точно колкото и аз малко по-долу.

Какви алтернативни политики бих предложил?

1. Данъци

- Бих предложил да се намалят данъците върху печалбата и доходите от 10% на 9%. Това би било добър знак за инвеститорите и за работещите.

- Бих предпочел да се възстанови единната ставка по ДДС и да се търсят възможности за намаляването й до 19 или 18% за всички сектори. За туризма да има единствено изключение от 5%.

2. Бюджетни разходи

- Предостатъчно би било да харчим 54-56 млрд. лв. или 38-39% от БВП. Основните приоритети на нацията могат да се преследват с такава рекордна сума – спомнете си „скромните“ 45 млрд. през недалечната 2019 г. Постигнатите ефекти за обществото не са пропорционални на прахосаните допълнителни средства.

3. Нулев бюджетен дефицит. А без КОВИД-19 можехме да имаме излишък

- 2022 г. се очертава нелоша година с 5% растеж и ниска безработица.

- Дефицит ще е необходим, ако избухне война в региона (възможно е), ако ни залеят милиони мигранти (възможно е), ако има природно бедствие (възможно е), или ако изненадващо пак изпаднем в рецесия. Ние планираме огромен дефицит без никакви опасности. Ако те се случат, ще изпитаме големи трудности. Ами ако се случат едновременно?

4. Конкретни политики за скромни суми за следващите 1-2 г.

- Мощни програми за стимулиране на раждаемостта и за подкрепа на семейството, каквито никога не сме имали. Тук и милиард да дадем, малко ще е. Ето това би било „инвестиция в хората“. Има ли нещо по-важно?

- Да построим всички необходими детски градини. Да кажем с 200 млн. лв.

- Да предоставим безплатни лаптопи/таблети на стотици хиляди деца в затруднение. Например 200 млн.

- Да построим детската болница. Десетки милиони.

- Да осигурим средства за животоспасяващо лечение в чужбина на всички нуждаещи се български граждани. Милиони.

- Да закупим спасителни и медицински хеликоптери, кораб за търсене и спасяване. Десетки милиони.

- Да закупим най-после бронираните машини за армията, по възможност частично произведени в България. Всички наши съседи се въоръжават до зъби. До 2 млрд.

- Да заплатим членския си внос и да станем последният член на Европейската космическа агенция, че се излагаме пред партньорите от ЕС. Май става дума за 2 милиона лв.

Можете да добавите своя дълъг списък от мечти за модернизацията на България. С всеки милиард могат да се изпълнят много мечти. А с 22 милиарда ръст от 2020 до 2022 г.? Ще бъдем ли с 22 милиарда по-щастливи тази година? Не, според мен щастието не работи така.

Откъде ще финансираме тези предложени разходи? Ако само концесионираме магистралите, хем можем да ги построим всичките за един мандат, хем ще спестим милиарди от държавни строежи, хем ще избегнем потенциални злоупотреби. Освен това със сигурност могат да се спестят много милиарди по всички пера. Ще коментираме това, като видим целия бюджет.

Защо не е добре разходите да растат безкрайно?

Много хора интуитивно биха си казали: какво лошо има бюджетът да е голям, да ми дават високи доходи и да построят цялата необходима инфраструктура? Ще опитам да дам отговор в няколко изречения:

- Ресурсите на всяко семейство, фирма и държава винаги са недостатъчни да удовлетворят всички техни нужди и желания. Всеки трябва да приоритизира. За мен демографската политика би била пръв приоритет.

- Ако парите идваха като подарък от извънземните, щеше да бъде добре да харчим максимално. Но те идват от самите нас като данъци и осигуровки. Съгласни ли сме да плащаме високи данъци и да финансираме неефективните разходи на политиците?

- Ако държавата допуска дефицити и рязко увеличава дълга, после ние ще го плащаме. Или нашите деца – ако се родят и ако останат в България. Да купуваме лекомислени и полуненужни подаръци с потребителски кредит не е най-добрата идея.

Ключовият въпрос – големите разходи водят ли до по-висок растеж? Според мен изобщо не

Този спор е стар. Редовно призовавам леви икономисти да дадат пример коя държава през коя година е забогатяла с дългове и дефицити и не получавам никакъв смислен отговор. Моите контра-примери са:

- Гърция и Италия харчиха без задръжки, задлъжняха и много изостанаха в развитието си

- Германия завърши без дефицит 7 години от последното десетилетие и днес е по-мощна от другите европейски държави

- Япония имаше четири десетилетия висок растеж с малки дефицити и три десетилетия с огромни дефицити и нулев растеж

- България растеше най-бързо през годините, когато имаше големи излишъци

Като ще харчим ненормално много през бюджета, защо не постигнем ненормален растеж, например +15%? Защото икономиката не работи така. Ако се спуснем по пързалката като едната ни южна съседка, че и като другата, някой ден ще си спомним кой ни засили надолу. Само че ще бъде късно. Пак сами ще трябва да се вадим от дълбокото.