Последното оценяване на Художествената комисия на Националния филмов център (НФЦ) за пореден път предизвика вълнения в гилдията. Режисьорът Виктор Божинов съобщи, че проектът му за игрален филм "Чамкория", екранизация на едноименния роман на Милен Русков, е "изхвърлен" за финансиране с разлика от 9 точки от възможни 500+! Той също така припомня, че през 2015 г. с неговата лента "Възвишение" се случва почти същото, като има спасителна разлика от 0,17 точки. А през 2018 г. касовият му филм "Голата истина за група Жигули" е направо изхвърлен от класирането.

"Винаги в комисията има един или двама членове, които оценяват с тенденциозно ниски оценки определени проекти и с тенденциозно високи - други. Това е умишлено лобиране за определени кръгове! - пише Божинов. - За съжаление, тази практика е неизкоренима заради манталитета на голяма част от киногилдията. "Битката" е за парите и на никого не му пука дали и какви филми ще се получат! Важно е да се угоди на едни и да се "накажат" други. И всичко това е прикрито зад "субективните" критерии. Някои хора така и не разбраха, че не става въпрос за "личен вкус"! Нали всеки сам си преценя! Е, като станат готови спечелилите проекти, ще стане ясно всичко!!!

На добър час на талантливите, които са спечелили с добри проекти, а на другите - винаги има "видов ден"!!!

ПРОДЪЛЖАВАМЕ!!! Промяна няма да има!!!"

Под публикацията му моментално започнаха да валят десетки коментари на сценаристи, режисьори и творци от киноиндустрията, които разпалено обсъждаха проблематичната система, по която функционира в момента в НФЦ.

От обобщената оценъчна карта на "Чамкория" се вижда конкретно какви точки са дадени на проекта от всеки от комисията в състав: Весела Казакова, Станислав Дончев, Андрей Андонов, Иван Павлов, Димитър Костов, Жорета Николова и Божидар Манов.

Според повечето мнения под "горещия" пост във фейсбук всяка година процесът е несправедлив - традиционно.

Дори новият начин за избор на членовете на комисиите чрез жребий не подобрява ситуацията, сигурни са кинаджиите.

Своята позиция под поста на Божинов изказва дори Велислав Минеков, министър на културата в служебното правителство на Стефан Янев. Той написа: "Мълчанието относно закона "Будинов" ни дари с мутация. ПП на ЗФИ е пожелан хаос. Щастлив съм, че не съм министър в близкото бъдеще. Мълчанието ражда чудовища...".

Това негово изказване обаче провокира сценариста Георги Иванов да обясни, че два месеца в работната група за новия правилник към закона за филмовата индустрия са се борили да напишат формула за елиминиране на "ФРАПИРАЩО крайни оценки".

Иванов се обръща конкретно към Минеков: "Нали точно Вие приехте правилника за прилагане на закона, с тази разлика, че това не беше правилникът, който разработвахме в работната група към НФЦ два месеца, като се опитахме да коригираме някои проблеми в закона.

След това точно Вие замълчахте и не отговорихте на официално внесените в министерството писма с възражения от същата тази група. Не дойдохте на срещата с гилдията, която организирахте в министерството юни месец, а пратихте заместника си Кондакова, която се извини, че не разбира от тази материя. Бяха обещани още срещи, които така и не се случиха. Остана въпросът кой разработи този правилник, който одобрихте и чиито плодове ще берем тепърва."

В друг коментар сценаристът добавя: "Министърът тогава, заедно с услужливото съдействие на Миглена Кацарова одобри "незнайно" откъде появил се правилник".

Минеков отговаря на Иванов: "Правилникът беше готов преди моята поява! И не Ви е виновна някаква нещастна служителка в МК! Къде бяхте тогава?!"

Сценаристката Невена Кертова също разяснява, че легитимна работна група се е опитала да приложи работещите практики на съседите и да развие адекватен правилник за обективно оценяване на филмите, кандидатствали за финансиране.

"Но гилдията се самосаботира отвътре. Никой тук не иска обективно оценяване, защото ще се разбере какво чини в действителност", пише Кертова.

В разразилата се дискусия се включват много хора, включително и Теодор Ушев. Аниматорът, номиниран за "Оскар", споделя, че е смутен от разликата в най-високата и най-ниската оценка за "Чамкория".

Виктор Божинов пред "168 часа": Проблемът не е с “Чамкория”. Трябва нов закон за киното

От Хортензия Маркова

- Г-н Божинов, какъв е основният проблем в системата за оценяване на филмовите проекти, борещи се за финансиране от НФЦ?

- Начинът, по който се съставя художествената комисия, и липсата на критерии за оценители. Тоест всеки продължава да оценява на базата на личен вкус и когато има някакъв конфликт между хората, това влияе. Например дават се суперниски оценки, прикрити зад субективните критерии. Интересно е и видимо е, когато по-голямата част от комисията дава средно високи оценки, но двама от членовете умишлено натискат оценките надолу поради една или друга причина.

Желанието да се произвеждат повече и различни български филми, добри, всъщност няма значение. Важното е да се разпределят едни пари на едни хора, а други да бъдат наказани.

Та начинът, по който работи сега системата, е много недъгав. Оказва се също така, че тежестта в общата оценка на предишния опит на авторите и продуцентите на съответния проект, който кандидатства, е по-малко от 1%. Тоест има абсолютно грешна методология на сумиране и оценяване на всеки един проект.

Като прибавим към цялото това нещо нескопосано създадения и приет правилник - който всъщност не е този, който бе разработван от експертите във филмовия център. Три месеца се събираха представители на продуцентите, авторите, включително и киноразпространителите, които днес са излезли с официално писмо за цялата тази история.

И тези хора седмици наред се чудеха как да оправят всички бакии с поправките в закона, за да може да има работещ и балансиран процес и в същото време едни други хора правят правилник. И им е обещано, че този правилник ще влезе без проблеми. Така бива приет поради натиск, обещания за несъздаване на проблеми при приемане на закона. Голямото ключе там е стимулирането на чужди продуценти. Това е една практика, която съществува по света, работеща е по света, но начинът, по който бе приета в поправките в закона за филмовата индустрия, беше изключително лош, без разбиране на същността. В крайна сметка се оказа, че тове е неработещ механизъм и ползите за българското кино и чуждите продукции практически са нулеви.

- Избирането на членовете на комисиите с жребий не променя ли нещо?

- Целта беше да се избегне предишната система, в която представители на различни гилдии защитават определени интереси вътре. Жребият в момента се случва по определени правила. Друг е въпросът как се създава регистърът, от който се теглят тези имена. Защото много колеги се бяха регистрирали, без да отговарят на законовите изисквания и критерии.

Преди да се случи този жребий, имаше много усилия да се поправи и коригира този списък, но в крайна сметка много малко от тези хора, които бяха избрани на първите места, останаха в комисиите. Слиза се надолу. Изтеглят и по десет резервни варианта. Доколкото знам, сега в комисията само двама или трима са от първите изтеглени. Повечето са се отказали. Съчинена система за уж бягство от тенденциозното оценяване, но нещата не се променят, както се вижда.

- Как може да се промени ситуацията към по-добро?

- За мен най-добрият вариант винаги е бил процентът на така наречените кинаджии експерти в тези комисии да бъде минимален. Те да бъдат от по-широк кръг от интелектуалци - писатели, музиканти и т.н. Хора, които са способни да отделят проектите, като са над това киноблато, което се раздвижва всеки път, когато се зададе сесия. И тук идва моментът с принципите и критериите, които са доста аморфна величина у нас. Всичко е на аматьорско ниво, много малко са хората, които имат по-широк поглед и разбиране. Междуличностните войни и интриги продължават да имат по-голяма тежест.

- Проектът “Чамкория” не би ли могъл да се осъществи без държавна подкрепа?

- Няма как да стане. Сложен е. И в същото време съм убеден, че има силни качества. Голяма част от комисията надали са запознати с романа и знаят, че той има над 90 хил. читатели и потенциални зрители.

Не трябва все пак цялото нещо да се обръща към това, че "Чамкория" не е бил оценен по-добре. Проблемите са огромни като цяло.

За мен трябва да има изцяло нов закон за българското кино, който да постави нещата на вярна основа, да създаде условия за баланс между обществената отговорност, все пак това са пари от данъците на хората, и разбирането за подпомагане.

България 30 години финансира 90% изцяло фестивално кино. И тук-там имаме успехи по фестивали, но не и по-най-големите, а българският зрител тотално бива отказван да гледа кино. И дори когато има нещо хубаво, което си спечелва публика, няма значение.

Общо взето, интересът на хората няма значение за държавното субсидиране. Никой не може да оцени перспективите на голяма част от проектите. Всеки докато си гледа малкия двор, няма да стане.