В памет на Джек Лондон – заради всичко, което научих от него

Никога не си спомням да съм удрял първи. Дори когато се качвах на ринга. За да ударя трябва да бъда натикан в ъгъла. Да бъда доведен до безизходица. Като през цялото време обяснявам на размахващия пред мене юмруци да престане, защото не искам да го удрям. И не исках.

Много особено състояние е това „Не искам да удрям“… То се заражда някъде в слънчевия сплит. В диафрагмата. Аз имам много здрава коремна преса и позволявах да ме удрят по нея. В крайна сметка после тях ще ги боли. Защото очакват юмруците им да срещнат нещо меко, но се стоварваха с все сила по нещо, подобно на камък. После сменяха посоката на ударите, ама с несигурни юмруци. Защото юмрукът вече е свил в себе си болезнен спомен от срещата му с диафрагмата.

И тогава не посягах. Може би защото имам малки ръце и от Джек Лондон знам колко малките ръце са по поразителни от големите. Мартин Идън. Обясняваше колко е по-болезнено да се удари с малка ръка, защото пространството на сблъсъка на юмрука с лицето бил по-малък…

И така нататък. Прочетете го и ще разберете. Ако сте забравили това значи, че четете без да вниквате. И в такива случаи трябва да попитам – въобще за какъв дявол четете? По-добре е да не си губете времето в четене. Защото, когато читателят си губи времето с четене значи, че писателят съвсем си е загубил времето с писане. Защото не запомниш ли нещо от един писател то е все едно да удряш въздух с ръкавица.

Поне свали ръкавиците – ръката да усети вятъра. Има красота в удара и трябва да посегнеш едва тогава, когато загубиш представа за този пред тебе. Когато, дори да си на ринга, усетиш как ръкавицата раздвижва въздуха през кожата й, през бинтовете под нея, през порите на собствената ти кожа. Тогава ударът е истински. Когато усетиш раздвижения въздух през кожата на ръкавицата. Който е тренирал бокс - ще го разбере.

Ще разбере какво значи гняв от безсилието – преди да посегнеш пръв, да раздвижиш въздуха, да се слееш с кожата на ръкавицата, с бинтовете под нея, докато излизаш от собствената си кожа под бинтовете, над костиците на пръстите, свити в юмрук…

И единственото ти желание е не победата, а да чуеш как изпукват ставите на собствените ти пръсти от удара и скърца дюшемето под танцуващите ти крака. Този срещу тебе не е очаквал. Но раздвиженият от летящата към него ръка въздух го е задушил като вятър…

Като бурен вятър, който нахлува през отворената ти уста. Да задушиш с въздух… Да издуе този въздух дробовете така, че когато юмрукът го достигне да се чуе как е пробил тези дробове и те като спукана топка изпускат въздуха… Пфу-у-у… Това е ударът…

Единственият удар в мача. И ти неистово да се стремиш към него. Да отстъпваш към въжетата, към стената, към оградата. И, да - зад оградата подигравателният лай на кучетата – „слабак, слабак, слабак“…

Ако се опиташ още една крачка назад да направиш те ще се нахвърлят връз тебе и острите зъбки на гаврата ще се впият в лицето ти, ще го изцедят до восък…

И знаеш, не, усещаш, че точно в този момент трябва да замахнеш. Да раздвижиш въздуха. Да обърнеш ехидния смях на кучетата зад оградата, въжетата, стената срещу този, който дори не знае, че имаш юмруци. И замахваш.

Не, първо леко гмуркане под прелитащата вече над главата ти вълна от удари. Посрещане на удар на посоки.

Пред очите ти се избистря така, сякаш рояк пчели е издухан напосоки от внезапния тласък на вятъра. Поемаш въздух и се гмуркаш под всичко това и когато въздухът в гърдите ти е вече на свършване, а този срещу тебе те търси в посоките на вятъра ти изплуваш пред очите му и замахваш. Прехвърлил цялата си тежест на тялото, на яростта в този единствен удар.

Реферът на мача знае какво значи това и вече е издул дробовете си, бузите му се пълнят по пътя към свирката, гонгът на страничния съдия е застинал и не може да се чуе…

Кучетата зад стобора подвиват опашки, грозният им лай е превърнат в скимтене… И когато тялото срещу ти се отлепя от земята, когато е във въздуха, докато е още във въздуха отстъпваш победоносно крачка назад.

Не. Това не е крачка, това е танцовата стъпка на победата.

*От фейсбук