Заредени с плам и фалш за победа на желязната “диктатура на пролетариата” - с устрем към “светлото” нищо

Как се празнуваше по време на соца през 1984 г. - разказ от първо лице

Песен за Гана Мързелана”. Може би съм я слушал, а може би не. Но съм стоял в захлас лично пред автора й – един от последните трубадури, пели цял живот по панаири, сборове, фолклорни пиршества.

Годишният селски панаир. Именно в такова "културно средище" се превръщаше центърът на София в началото на 80-те години. Нещо като немски коледен базар, но много по-пищен и балкански шашав. Абе, див балкански кич отвсякъде. Движението на автомобили бе спряно от Археологическия музей до църквата "Св. Неделя" и оттам по бул. "Ал. Стамболийски" до пл. "Възраждане". По днешната ул. "Съборна" завиваше надясно и се вливаше в Женския пазар, та чак до Лъвов мост. Столичната община бе решила да покаже на нас, глезените граждани, що е местен патриотизъм и какво е родолюбие. В седмицата преди Нова година новите столичани да опитат

сантимента, вкуса и уханията на родните си села

За целта на импровизирания селски мегдан между тротоарите бяха монтирани павилиони за баници със сирене и яйца, с кисело зеле, баклави с орехи, масло и захарен сироп, тулумбички, боза, вафли, тахан халва, локум "Роза", шекерени лакомства, марципани, коледни играчки за елхата, щандове и кътчета за продажба на самите елхи, подаръци за децата и родата, фолксувенири, вълнени и трикотажни изделия, наливно вино от големи бурета на кило или в чаши, греяна ракия, скари за кебапчета и риба.

Яки мъжаги в народни носии въртяха чевермета (печени ярета и прасенца на голям шиш върху истински огньове) под смаяните прозорци на живущите. На асфалтовото платно около Министерството на културата дори бяха монтирали шатри от конницата на хан Аспарух, преминал Дунава преди 1300 години! "Воините" му предлагаха за мезе на минувачите съответните пастърми, "осолявани от потта на коня под ездача", тънка сланинка, кисната в каче, лееше се руйно вино като след средновековна победа в люта сеч. Чудо на чудесата! Рог на изобилието в историята и духовността на Народна република България! Е, виенско колело нямаше.

Току-що бях приет на работа в малката редакция на вестник "Ехо". Репортер новобранец сред десетина мъже (от които две жени) на ул. "Сердика" 2, с прозорци към Партийния дом на бул. "Дондуков". Решихме да направим празничен тур из коледния базар на София. Панаирът е под носа ни, как да го пропуснем – нали сме журналисти?! И в 13 часа по обяд с колегите се втурнахме смело в актуалната тема на деня, а именно "Пешеходна дегустация за столичани". По маршрут: капаните пред "Детмаг", после по бул. "Стамболийски" до пл. "Възраждане".

Наздравиците продължиха

и по цялата дължина на Женския пазар, тогава именуван "Георги Кирков". Но патриотичният ни плам стигна своя кулминационен връх пред чадъра и физармониката на народния певец бай Марин. Там главният редактор, просълзен от лютите димове на скарите и от младежки сантименти, изпълни "Маршът на Будьони" в тих съпровод на одрипавелия народен поет.

Що е физармоника? Ами нещо като дървен акордеон, който е монтиран на масичка. Да речем, прабабата на днешната йоника. Но не с електроники, а с хармоника за въздух. На такава екзотика върху висока поставка в края на Женския пазар свиреше трубадурът от миналото.

С лявата ръка разпъваше и прибираше мехчето, а с дясната държеше мелодията на малка клавиатура.

Вехт балтон, протрит огромен чадър против снежинките над коледния базар, ръкавици с рязани пръсти. Тъжна песен сред мириси на туршии, кебапчета, прегоряла скумрия накрак в пластмасова чинийка с виличка.

Сред зелени павилиони от истинско дърво близо до Лъвов мост, а именно "представителни магазини" на родните текезесета. Речник за идните поколения: ТКЗС – трудовокооперативно земеделско стопанство.

Деца и празнуващи субекти като нас много го харесваха. Пееше така протяжно, че за минута-две можеше

или да те разплаче, или да ти

докара бяс

и сърбежи

под мишниците (или зимната шапка). А вместо късметчета, теглени от папагал, под старата омбрела в сандъче на сухо продаваше песнопойки "с хубави народни песни”. По 20 стотинки едната. На първата страница най-горе бе отпечатано: "Марин Иванов Николов, народен певец, роден в с. Караш – Врачанско, живущ в София, еди-къде си”.

Вече стар, стар като чудесата, които бе видял и чул, бивш младеж и хубавец. Все още нервни ноздри, но отпуснати пожълтели очи. Караше дълги военни или любовни балади, но особено прочувствено изпълняваше "Маршът на Будьони”.

По комунистическо дори и пазарите за зеленчук, ватени гащи, живи кокошки и гумени цървули бяха наречени на революционери, та репертоарът трябваше да е подплатен със съответните идейно-политически акценти. Иначе няма разрешително, няма и хляб!

И така, развълнуван от металния куплет "Наш'та конница помни дати черни и кобни”, в онази далечна декемврийска вечер между снежинки и лучени кюфтета за мезе вместо ново кило вино за компанията си купих всичките 9 песнопойки на бай Марин.

На първата книжка, явно най-любимата от младини, беше нагласена авторската сватбарска

"Песен за Гана Мързелана"

"Не ме карай, мамо, да се женя за тази Гана, мамо, мързелана, мързелана, мамо, дебелана.

Що не дойдеш, мамо, в текезесето, там да видиш, мамо, нашите моми, нашите моми, мамо, работливи.

Аз ще взема, мамо, бяла Станка, бяла Станка, мамо, бригадирка, бригадирка, мамо, звеноводка - кога жъне, мамо, вятър вее, кога пее, мамо, слънце грее."

Цена 20 ст.

Писмо на Мин. на нар. просвета и култура № 7728

На една от книжките джобен формат, въртени на циклостил, се мъдреше:

"За мир и

дружба между народите по цялата планета!”.

Това го разбирах. Ала-бала, пунта мара, да мине номерът с печатането. Но един призив на автора, съставител и трубадур от с. Караш, Врачанско, и до днес ме изпълва със съмнения. Дали е творческо кредо, или лъстив макияж:

"Младежи и девойки, не пийте спиртни питиета, не пушете цигари, не посещавайте заведения, където се сервират спиртни напитки!”.

Защо пък не? Ако наистина е бил въздържател, затова на пазара "Г. Кирков" му е било студено. Привечер отидохме с тролея до Орлов мост, за да направим "журналистическа проверка" на скарите в шатрите до езерото "Ариана".

Вече по тъмно колежка от близкия Полиграфически комбинат забра оредялата ни група за дегустации от перилата на подлеза под Орлов мост. Много сме викали, изпълнявайки "Болен ми лежи Никола". А все пак хората ни познаваха и тачеха. Милата Лили,

за свестяващо

кафе у тях

През 80-те години десет души редакция правехме 80-85 хиляди тираж на туристическия вестник "Ехо" - шести седмичник в страната, любим и свободолюбив, но с хартия колкото ни разреши ЦК на БКП. Речник: Централен комитет на Българската комунистическа партия. Така що-годе благополучно приключи Коледата ни с "Маршът на Будьони".

Кои са великите бисери в произведенията на социализъма, четете в следващ брой.