Редица велики шампиони са загубили пътя и често ума си в обсебваща нужда от лидерство на дъската

Свят от 64 квадрата. Игра, която стимулира различни области на мозъка. Частта най-близо до челото контролира защитната стратегия. В другия край е епицентърът на офанзивата. А що се отнася до използването на паметта, всичко опира до това дали играчът е начинаещ, или напреднал. При по-неопитните тази активност е най-очевидна в средния темпорален лоб, защото тяхната интуиция се фокусира върху анализирането на нови движения. При майсторите - в теменната и предната кора, което показва, че те възстановяват части от отдалечената памет (консолидирани спомени) чрез нулиране на вериги извън средния темпорален лоб. Наблюдава се тенденция при елитните играчи към локализирано свиване в мозъците им.

И така... гросмайсторите, изглежда, имат специфични разлики в морфологията на сивото и бялото вещество от обикновените хора в мозъчните зони, свързани с когнитивните функции, важни за играта на шах. Това се отчита за първи път в научно изследване през 2014 г. В конкретика тогава става ясно, че най-добрите шахматисти показват намален обем на сивото вещество в тилно-темпоралната връзка. Както и намалена „дифузия“ в части от горния надлъжен фасцикулус – основен комуникационен тракт в мозъка, изпращащ информация от визуални области към изпълнителните зони. Иначе казано, професионалистите демонстрират повече подрязване по този основен комуникационен път. Също така, колкото повече опит е имал играчът, толкова по-малък е бил обемът на опашното ядро (има много функции, сред които вземане на решения).

Тези резултати са трудни за тълкуване, тъй като „не е ясно как дебелината на кората и обемът на сивото вещество са свързани с изпълнението на психологически задачи“. Не би могло категорично и строго научно да се определи точното влияние на шаха върху играчите. Може би хора с необичайни мозъчни профили са привлечени от играта...

Не може и да се отрече, че нейното практикуване се слави с много ползи – подобряване на паметта, увеличаване на IQ, помага при възстановяване от инсулт или увреждане, предпазва от алцхаймер, развива способността за планиране и предвиждане, подобрява уменията за решаване на проблеми, упражнява и двете полукълба на мозъка, подобрява уменията за четене.

В същото време историята пази списък с имена на надарени личности, които в крайна сметка са победени от самия спорт. Редица велики гросмайстори и шампиони са загубили пътя и често ума си в обсебваща нужда от лидерство на дъската. Много от тези, посветили себе си и живота си на победата, са описвали трудността да излязат от играта в главата си.

След турнир някои от тях са признавали, че са били неспособни да спрат да визуализират черните и белите фигури.

Любопитно е, че още през XIX век дълбоките способности за фокусиране и повишено внимание в шаха са възприемани за страховити и нездравословни. В началото на този спорт не се гледа с добро око, а дори е възприеман като вреден навик. С нарастването на интереса към играта дъската се превръща в арена, където интелектуални гладиатори мерят своето превъзходство. Напрежението е огромно. И ако кървавите битки в Древния Рим са били на живот и смърт, поражението – да загубиш всичко, то в тихото сражение на умове дори победата не гарантира, че няма да вземе твърде много от претендента.

До края на живота си Вилхелм Щайниц, първият безспорен световен шампион по шах (1886 г.), разказва на всеки, когото срещне, как е играл с Бог – и спечелил. Смятан някога за най-великия шахматист, той губи разсъдъка си и дори „Ню Йорк Таймс“ го използва, за да илюстрира опасностите от играта: „Не е без значение, че смъртта на Щайниц трябваше да се дължи на психично разстройство... Смъртта му, изглежда, е предупреждение, че „сериозният шах“ наистина е много сериозно нещо“.

В умопомрачение изпада и прочутият американски шампион Боби Фишър, който към края на живота си страда от психически отклонения, най-вероятно вследствие на отнемането на шахматната му титла от правителството на собствената му страна. Към групата на великите, загубили се в 64-те полета, са Пол Морфи (щатска звезда на XIX век), налудничавият руски шмекер Арон Нимцович, мексиканският изгнаник Карлос Торе, Василий Михайлович Иванчук... Сред тях дори има убиец – Реймънд Уайнщайн.

Макар и далеч от професионалните среди на шахматистите, Александър Пичушкин също се прочува с привързаността си към шаха. По крайно зловещ начин. През 2006 г. той е арестуван в Москва за 49 убийства и три опита за такива. Като служител в супермаркет, който прекарвал свободното си време в игра на шах в парка „Бицевски“ в Москва, Пичушкин често канел по-възрастни бездомни мъже да играят с него, преди да ги пребие до смърт с чук. Пред съда настоявал да му бъдат заведени още 11 зверства. В дома му е открита шахматна дъска с всички полета освен едно, попълнени с датите на престъпленията му, заради което е наречен „Убиецът на шахматната дъска“ от пресата. Някои съдебни психиатри виждат връзка между тези старци и неговия дядо – човека, който пръв го е научил да играе шах и чиято смърт може би е била травмата, която го е тласнала отвъд ръба. За други самата игра хвърля светлина върху социопатичното поведение на Пичушкин, който е бил „откъснат от хората“ и според психоаналитика Татяна Друсинова: „За него човешките същества бяха не повече от дървени фигури, като в шаха“.

Възможно ли е наистина една толкова на вид спокойна, безопасна, логическа и джентълменска игра да бъде фатална?

Разглеждайки шаха като опасен спорт, няма как да не стане дума за най-опасния играч, който някога е впечатлявал света с изявите си – Магьосника и Демона, рискувал винаги и всичко за победата.

„Трябва да заведете опонента си в дълбока тъмна гора, където 2 + 2 = 5 и пътеката, водеща навън, е достатъчно широка само за един.“

Това съветва Михаил Тал. Той винаги е бил готов да стигне там, където друг не би дръзнал. Играел така, че всички да го мислят за напълно луд. Гениален и страховит – гледайки право в очите противниците си, докато в ума му се редели дръзки тактики и велики жертви на фигури, останали исторически в спорта. Неслучайно е наричан Моцарт на шахматното изкуство, Шахматния Паганини, Магьосника от Рига, Вихъра от Съветския съюз, Демона.

Целият му живот е като филм, в който се редят като фигури кадри с опасни опоненти, изненадващи ходове, триумфи, наздравици, бутилки, летящи към главата в нощен бар в Хавана, забравени паспорти, димящи цигари в интензивно отделение, загубени награди, коремни операции, бягства от болници, линейки, повдигащи вежди лекари при диктуването на съставки за „спасителни“ инжекции, бракове и разводи, тревожни изражения, възхитени погледи... Кой е той – евреин от Рига, ловец на радостите от живота, нов Моцарт или тъмен маг? Гениален шахматист – безспорно!

Неговата история четете в "Космос"