Те се хранят с радиация и може да бъдат част от пасивен щит за астронавтите

Животът продължава и след разрухата. Понякога от пепелищата на минало унищожение се ражда надеждата за светло бъдеще. Представете си, че един ден безопасността на космическите пътешественици може да бъде гарантирана от спасителен щит. Но той е изграден от “приятелски” гъби от Чернобил, израсли в зоната на смъртта след зловещата трагедия, погубила безброй животи.

Да започнем с проблема.

Липсата на ефективна радиационна защита е едно от най-големите предизвикателства, които все още трябва да бъдат преодолени, за да могат някога хората да се впуснат в дългосрочни пътувания в Космоса.

На Земята мощната магнитосфера на планетата ни предпазва от най-смъртоносните форми на радиация – тези, произвеждани от слънчевите изригвания и галактическите космически лъчи, пристигащи отдалеч през Слънчевата система.

За сравнение, астронавтите на Международната космическа станция (МКС), които са на около 408 км от Земята, са подложени на повишени нива на радиация, но и са достатъчно близо до дома, за да получават и известна защита, като могат да останат в орбита до една година. Далеч не така безопасни са условията за астронавтите, пътуващи по-далеч – до Луната или някой ден до Марс.

„За период от 12 месеца един човек на Земята получава доза радиация от около 6,2 mSv, докато един астронавт на Международната космическа станция е изложен на приблизително 144 mSv; след тригодишна мисия до Марс той вече би натрупал около 400 mSv“, коментира Греъм Шунк, професор по физика в Университета на Северна Каролина.

Ако няма какво да предпазва гост на Червената планета, след 3 години там той ще е поразен тежко от лъчева болест. Затова е пределно ясно, че бъдещите космически колонизатори ще трябва да носят със себе си собствена защита, а още по-добре – да си я отглеждат по пътя

Звучи като налудна фантасмагория, но се оказва напълно реалистично след откритието на специалния вид гъби – Cladosporium sphaerospermum, който процъфтява в среда с висока радиация и има потенциал да служи като биорегенеративна част от многостранен пасивен радиационен щит.

Как и защо? Гъбичките не само блокират йонизиращо лъчение, но всъщност го използват за растеж чрез процес, наречен радиосинтеза. Иначе казано Cladosporium sphaerospermum има нужда от радиация за генериране на химическа енергия така, както растенията от слънчевата светлина при фотосинтезата.

Тези любящи смъртоносното лъчение гъби оцеляват на Земята при екстремни условия, където хората бързо умират – в реактора на Чернобилската атомна електроцентрала.

Първоначално учените вярваха, че след зловещата авария през 1986 г. повече от 1000 акра около Чернобил ще останат негодни за живот в продължение на хилядолетия. Неочаквано през 1991 г. откриват едноклетъчна гъбичка, настанила се вътре в реактора. Когато научава за това, микробиологът Артуро Казадевал започва да изучава новооткрития организъм, като пръв успява да определи, че гъбичката процъфтява, защото се храни с радиация.

Каква надежда дава това за бъдещите космически пътешественици и колонизатори четете в новия "Космос"