“Тя трудно показва емоциите си. След като всичко свърши прекрасно, вече си позволява да ни казва колко ни обича”, признава Симона Дянкова

Преди 4 години, когато се завърна от Швейцария, треньорката каза пред “168 часа”, че да “позлати” момичетата е нейната мечта. Направи го!

За нея второто място е провал!

С тези думи председателката на федерацията по художествена гимнастика Илияна Раева описва Весела Димитрова - треньорката на първите ни олимпийски шампионки. Под нейните напътствия диамантите от ансамбъла надминаха всички преди тях и стигнаха абсолютния връх. Симона Дянкова, Ерика Зафирова, Стефани Кирякова, Лаура Траатс и Мадлен Радуканова се оттеглиха с грандиозен бенефис и заслужени гръмки аплодисменти преди дни, за да поемат в нови посоки. С неповторимите характери и таланти на всяка една от тях, заедно те се превърнаха в исторически отбор, изкован с много труд и отдаденост от Весела Димитрова.

Тя несъмнено се оказа най-правилният човек, върху когото преди пет години падна отговорността за борбата, възхода и триумфа на новосформирания (към онзи момент) национален тим. Пет много млади гимнастички (деца) приеха щафетата от предшественичките си, а за да бъде техен треньор, специално от Швейцария у нас се завърна Димитрова. Съвсем на старта за “зеления” някога ансамбъл “168 часа” се срещна с треньорката, за да се увери от първо лице в нейния безспорен професионализъм и афинитет към себедоказване повече с действия, отколкото с думи.

Тогава грациите не желаеха да бъдат наричани “златни момичета”, защото искаха сами да извоюват това право с достатъчно медали. На въпрос към Димитрова дали иска да ги “позлати”, тя ни отговори категорично, че това е нейната мечта и ще се постарае. Направи го!

“Искам да се реализират - каза в интервюто през 2017 г. треньорката. - Да могат да вземат всичко, което им се полага като награда за труда, който са вложили. Искам да бъдат удовлетворени от себе си и от това, че са дали и следователно са получили. Те са много възпитани и прекрасни деца, на друго не мога да ги науча.”

Всъщност тя им предава много безценни уроци. Приема ги като свои “осиновени” дъщери. Като треньор винаги се старае в момента, в който влезе в залата, да е съвсем различна от човека, който по принцип е извън нея. В най-трудните моменти и най-тежките изпитания на гимнастичките, през безкрайните часове в залата далеч от светлините и погледите на всички, тя е там за тях.

И така те стъпиха най-горе на стълбицата на олимпиадата в Токио. Малко след това капитанът Симона Дянкова сподели в интервю за “168 часа” по адрес на треньорката: “Тя ни е научила на страшно много. Тя е човек, който трудно показва емоциите си. Сега, след като всичко свърши по този прекрасен начин, тя си позволява да ни казва колко много ни обича. Ние знаехме, че всичко, което правеше за нас през всичките години, беше с тази цел - да спечелим този медал. И сме й много благодарни!”.

Всъщност Весела през цялото време вярва и знае, че нещата ще се развият по този начин. Дори често, говорейки за най-важното изпитание, думите винаги били не “ако спечелим”, а “когато спечелим” злато. Тя има и вярно подкрепление в лицето на помощник-треньора си Михаела Маевска, бронзова медалистка, която добре усеща дори когато Димитрова просто има нужда да помълчи.

Самата Димитрова започва да тренира художествена гимнастика в ранна възраст в родния си град Варна. Нейната баба я завежда в залата, защото и тогава “златните момичета” са радост за народа. Мести се в София като състезателка в клуб “Илиана”. Печели сребро с ансамбъл жени на световното първенство през 1991 година в Атина и е сребърна медалистка през 1992 година от европейското първенство в Щутгарт, като тогава още е с фамилия Кирова.

Прекратява своята кариера на 17-годишна възраст, завършва НСА и става треньор. Признава, че не е помисляла дори за миг, че може да прави нещо друго, различно от художествената гимнастиката, на която отдава живота си.

“Нищо не ми взе. Имала съм много хубави моменти. Спортът ме научи да съм организирана и отговорна. Не мога да се оплача, че съм нямала свободна време, защото после си наваксах.”

Щастлива, че е избрала този път, тя винаги е била влюбена в професията си. Освен всичко Димитрова мрази да губи и се амбицира безкрайно от трудни предизвикателства - каже ли някой, че нещо няма как да стане, тя е готова да покаже как точно става.

В продължение на девет години треньорката живее и работи в Швейцария. Заминава по покана на Мария Гигова, когато там решават да развиват гимнастиката си на високо ниво и търсят човек за целта. Така Гигова предложила Весела. Тя получава оферта за четиригодишен договор, който първо отказва, защото не е сигурна дали ще й допадне работата. Заминава сама за една година. За нея не е трудно да се приспособи бързо, защото като всеки спортист е много адаптивна. После решава и остава със семейството си - нейният съпруг Венцислав Димитров, бивш футболист на “Славия”, и дъщеря им Лидия.

Започвайки работа там, Димитрова оценява нивото на гимнастиката им като много ниско. В началото момичетата дори не приличат на гимнастички.

“Постепенно обаче успяхме заедно да постигнем много. Постарах се, защото безкрайно обичам работата си и опитвам да съм добра в нея.

Всички говорехме на различни езици. На първата тренировка се питахме на кои от тях ще се разбираме. На всички английският не беше на достатъчно добро ниво и аз им казах, че започваме да говорим на български. Постепенно започнах да ги уча на езика и накрая те го усвоиха, като дори на състезания си говорехме на български. И до ден днешен ми пишат съобщения на български.”

Лидия учи в елитна гимназия в Швейцария и също е състезателка по художествена гимнастика по времето, когато нейната майка получава ново съдбовно предложение.

Ина Ананиева (треньор на предишния ансамбъл, спечелил бронз в Рио) се обажда на Димитрова с питане дали иска да се върне и да стане част от българския щаб. Двете делят една стая, когато са съотборнички през 1991 година за световното първенство в Атина. Весела дори живее у Ина, когато се мести от Варна в София. През годините двете запазват близки отношения.

Димитрова мисли един ден над предложението и се съгласява. Връща се у нас сама, тъй като не желае да подлага дъщеря си на стреса от смяната на обстановката.

Отново на родна земя, треньорката си поставя много високи цели с националния отбор. Вижда, че момичетата имат огромен потенциал. Горят в тренировките и всяка иска да покаже колко е добра и колко може. Различни и интересни, всяка носи у себе си нещо специално. Димитрова държи момичетата не просто да са безгрешни, а да са и оригинални, да се открояват, да бъдат различни.

Тя участва активно с идеи и в изработката на винаги страхотните трика на грациите през годините. Хореографиите, които създава с богатата си фантазия, са изключително сложни, красиви и изумителни. В тетрадката, в която записва тренировките си, пише на първата страница, за да не забравя, тъй като понякога е емоционална и нетърпелива - че е треньор, за да научи децата. 

Прави го за повече от злато. Прави го с любов.

“Весела Димитрова - големият герой и победител! - призна във фейсбук Илияна Раева. - Работила съм с много треньори, все добри и талантливи! България притежава плеяда от фантастични специалисти. Но Весела е съвкупност от толкова много таланти, че не съм изненадана, че именно тя е избраницата на Бог и съдбата да получи най-голямото признание - треньор на олимпийски шампионки! Тя е блестящ хореограф, познава гимнастиката с най-важните й детайли, но на мен лично най-много ми допада нейният мащаб! А това е много, много рядко качество.

Весела преживя всичко по пътя до най-големия връх в спорта на един треньор. Появи се с гръм и трясък и от първата година до олимпийските игри бяхме с най-силния ансамбъл в света! Да! Никой не беше по-силен и можещ тези 5 години! С разлика! С разлика, която показаха и оценките в крайното класиране на олимпиадата!

Всяко нейно съчетание е шедьовър. Просто тя е Весела Димитрова, първата треньорка на България, достигнала най-високия връх в спорта - олимпийски златен медал!

Весела Димитрова е истинско богатство за българската гимнастика и България! Обичам те, "лудо", прекрасно и талантливо момиче!”