“Утре ще се размина с него и ще ми се присмива! Съкрушени сме”, казва още братът на застреляната Миглена

“Ще го пуснат на възраст, по-малка от тази на баща му, когато го затри”, допълва Георги Лазаров

“Чувства се много добре, чакаме и втора инстанция да потвърди”, обяснява адвокатът му Слави Димитров

Димитър Кънчев, който беше осъден на 18-години затвор за убийството на баща си Николай, доведената си майка Миглена и 4-годишния си брат Николай, може да бъде освободен от затвора, научи "168 часа" от свои източници. Това е било решение на първа инстанция, след като той подава молба за условно предсрочно освобождаване. То обаче не е окончателно. Информацията бе потвърдена официално и от правосъдно министерство.

"Кънчев наистина е пуснат от СГС, но ние сме обжалвали пред апелативния съд - отговориха от ведомството на въпрос на медията. - Същото направи и администрацията на затвора. Насрочено е дело."

Пред "168 часа" адвокатът на подсъдимия Слави Димитров обясни, че сега с клиента му чакат да се произнесе и втората инстанция.

"Той все още не е на свобода, тъй като това е определение на първа инстанция - казва юристът. - Ако и втората се произнесе по същия начин, ще има, разбира се, пробационни мерки за остатъка от времето. Решението на първа е такова, тъй като според тройната експертиза по-нататъшният му престой и изтърпяване на наказание са безсмислени. Причината - рискът от рецидив при него вече е нисък, има и условия за неговото превъзпитаване. Може да се справя сам със ситуации и да се впише добре в обществото."

До момента Кънчев е излежал 11 години, 1 месец и 1 ден. Заради работата му са приспаднати още 2 години, 3 месеца и 4 дни. Освен всичко това е зачетен и предварителния му арест от 2 години, 7 месеца и 12 дни, след като му бе повдигнато обвинението за тройната екзекуция през 1997 г. Зад решетките му остават още 2 години, 7 месеца и 25 дни.

"В момента той се чувства добре - казва защитникът му Слави Димитров. - Говорили сме и мога да кажа, че е в добро здравословно състояние. Не се оплаква. Доволен е от решението на първа инстанция, но нека изчакаме и втора."

За близките на загиналите пускането на Димитър от затвора ще бъде истински шок. Те чакаха присъдата му да бъде потвърдена от Върховния касационен съд цели 16 години след бруталното престъпление. Процесът за тройното убийство в софийския кв. "Гео Милев" мина през общо 10 състава на три съдебни инстанции, а отговорникът за него беше оправдан 5 пъти, като Върховният съд връщаше делото за ново разглеждане. Веднага след убийството Кънчев направи и пълни самопризнания за това как е извършил екзекуциите на баща си и майка си, а след това и как е заклал с кухненски нож малкото си братче. Разследването доказа, че бруталното нападение е станало след поредния скандал между него и семейството му, които го хванали да краде пари от портфейлите им, за да играе с тях на машинки.

Още от началото нямаше никаква съмнения в това дали той е извършил убийствата на роднините си. Кънчев дори заведе криминалистите до контейнер за смет в квартала, за да им покаже къде е изхвърлил вещи, свързани с престъплението. По ръцете му бе открит и барутен нагар заради стрелбата, а по ръкавиците, с които е стрелял, бе установена и неговата ДНК.

В съда обаче той се отметна от първоначалните си показания, заявявайки, че е излъгал за всичко, тъй като бил упоен с диазепам. Така сагата се завъртя години наред. Последва дълга серия от оневиняващи присъди до май 2011 г., когато Апелативният съд му даде 18 г. затвор, които върховните съдии потвърдиха 2 години по-късно. За да го осъди, ВКС се довери на експертизи, според които под протоколите за разпити на Кънчев има подписи на негови адвокати, а влиянието на диазепама нямало как да се отрази на казаното от него пред разследващите. От деня на убийството до онзи момент, в който чу присъдата си, обаче минаха цели 16 години, което се превърна в нарицателно за мудната правораздавателна система у нас.

През май 2020 г. неочаквано за пострадалите близки на екзекутираното семейство Димитър поиска да излезе от затвора, но Софийският апелативен съд отказа да го освободи предсрочно. Причината - още вярвал, че е невинен и не поемал отговорност за постъпката си.

Тогава му оставаше да изтърпи по-малко от 5 години от наказанието, защото е работил в затвора и има право на предсрочно освобождаване.

И двете съдебни инстанции бяха категорични, че няма как да бъде освободен, въпреки че е показвал добро поведение. Поради това му бе дадена и ниска оценка на риска от рецидив, а и бе преместен в затворническо общежитие от открит тип, където може да работи на външни обекти.

Днес - 24 години след жестокото убийство, Кънчев вече е само на една крачка от свободата. Какво смята за това братът на застреляната Миглена Кънчева, четете в интервюто с него.

- Г-н Лазаров, Димитър Кънчев е на крачка от свободата. Знаехте ли за това?

- Имахме такава информация. Прочетох я съвсем случайно някъде, но не бях сигурен дали е истина. Когато вие я потвърдихте, изпитах негодувание и съкрушение. За съжаление, тези чувства са безсмислени, защото осъзнах, че колкото и да се възмущавам, резултат няма да има. Достатъчно много се писа и говори за тази трагедия. Първо за потресаващото убийство и за полицейската немарливост, а после и за абсурдната юридическа сага, при която не можаха да осъдят години наред един доказан убиец. Едва ли ще кажа нещо по-различно от всеобщото мнение за нашето правосъдие, но това не е правораздаване. Питам как за тройно убийство се лежи десет години? В момента аз не знам нищо за Димитър. Никакви подробности. Явно най-после е уцелил подходящия съдебен състав, защото миналата година отново беше подал поредната молба за помилване, но съдът я отхвърлил. Тогава твърдеше, че е невинен. Много ми е интересно дали най-после си е признал за престъплението. Дали вече се разкайва и ще поиска прошка, или просто се е вслушал в адвокатските съвети? Няма да забравя никога как гръмко неговият адвокат заяви в съда, че ще се жалва в Страсбург и ще осъди държавата. Майка ми също го направи, но писмото не стигна до Страсбург. Поради многото жалби и затруднената работа на съда там в България беше създадена комисия, която да разглежда българските жалби. Присъдиха й обезщетение за забавено правосъдие. Майка ми го прие въпреки уверенията на адвоката й, че след това признание за забавено правосъдие, ако все пак пише до съда в Страсбург, обезщетението ще е многократно по-голямо.

- Кънчев беше осъден и на кръвнина от 15 хил. лева? Какво се случва с тези пари?

- Искам да обърна специално внимание на цифрата. Да, тя не е грешка! Това е по-малко от обезщетение за счупен крак при ПТП например. Не че размерът на обезщетението има някакво значение, но той се дължи не на блестяща адвокатска защита, а чисто и просто на безсилни магистрати. Дали заради онова мутренско време и политическите боричкания в съд и прокуратура некомпетентните магистрати се страхуваха да защитят справедливостта? Дали според вас Димитър от затвора е изплащал някакви задължения към НОИ или към банки? Така и не ги изплати, защото майка ми не получи нищо от него. Стана ясно дори, че баба му, на която той е единствен наследник, е прехвърлила апартамента си на някаква жена. Това се случва, преди да почине. По този начин тя го спасява, за да не му го вземем.

- Имате ли предположения какво ще реши втората инстанция за освобождаването на Димитър?

- Можем само да гадаем. Дори когато мисля за това, ме боли изключително много. Сякаш не е истина, че се случва. Може би аз не искам да го приема. За жалост, от цялата ситуация излезе само едно нещо - тройният убиец, който държавата едва осъди, живя осем години на нейна издръжка и беше почти свободен заради лекия режим в общежитие. Нищо чудно вече да се е оженил. Димитър ще излезе на свобода на възраст, по-малка от тази на баща му, когато го затри. Дали може разкаянието, или примерното му поведение да са възмездие за отвратителното престъпление? Защо такъв човек да се връща в обществото? Майка му и баща му бяха ценните, а той с какво ще е полезен? Братчето му вече щеше да е може би семеен и с деца. Може ли да има възмездие? За каква абсурдна ситуация изобщо говорим?

- Животът за вас все пак продължава. Наскоро сте станали дядо.

- Да, станах дядо. Това навярно е знак от съдбата, че наистина животът продължава. Продължава и за онези хора, които повлияха негативно на процеса, но без проблем си направиха кариера и в момента живеят повече от добре и спокойно. Истината е, че след тази драма и този процес, който беше гротеска, за мен животът продължи, но някак черно-бял. Това няма как да се промени никога. В един момент мислех, че може да стане, но само ако Димитър бе получил доживотна присъда. Определено той заслужаваше такава заради болката, която причина на толкова много хора. Заради трите съсипани човешки живота, чийто път спря насилствено и брутално. Сега кошмарът продължава, защото утре ще го срещна на улицата и той ще ми се хили с подигравателна усмивка. Представяте ли си какво изпитвам само като си помисля, че това ще ми се случи? На никого не го пожелавам.