Като малък влиза в ролята

на акробат и диджей

Колкото палаво, толкова и спокойно дете е бил актьорът Ненчо Балабанов. Артистичните му заложби се проявяват отрано, тъй като лесно запомнял и все разказвал вицове, умеел да пее и даже режисирал концерти. Но наред с това се научил да прави и бъчви.

Първите му спомени са още от 3-годишна възраст как играе върху гаража до къщата им в Котел. Но нямал влечение към екстремностите. По-скоро бил умерено палаво дете, което обръщало внимание на всичко около себе си. Никога не се е забърквал в сериозни пакости, избягвал опасностите и всъщност бил доста предпазлив.

Затова пък умирал да е център

на вниманието

От малък, че и до днес забавлява всичките си роднини и приятели. Въпреки че майка му е счетоводител, а баща му - инженер, Ненчо винаги е показвал артистичните си заложби. Навремето, когато семейството му излизало я на ресторант, я на гости, все правил шоу програми. За разлика от повечето деца на неговата възраст никога не се срамувал и смело хващал дезодоранта, с който да излезе на “сцената” и да пее пред цялото семейство. Заедно с другите малки участници в концерта създавал и специални костюми, за да влязат в различните роли за тържеството. “Винаги бях начело на парада. Режисирах концертните програми, които правихме. Показвал съм влечение към това да забавлявам, да развличам хората и да бъда център на внимание. Много обичах да наблюдавам възрастните, да слушам историите им, вицове и песни и попивах всичко”, разказва актьорът. 

Преди актьорските превъплъщения обаче Балабанов е крадял друг занаят.

Дядо му, на когото е кръстен, имал

работилница за бъчви и каци

Малкият Ненчо наблюдавал с голям интерес как се правят и често се включвал да помага. Така се научил на сръчност, защото е можел сам да сглобява дървените части.

Актьорът прекарвал летата при баба си и дядо си в село Кипилово. Спомените му оттам са как кара колело с приятелите си, но и как се подготвя със специални фенери, за да изследва пещерите в местността. “Едно много свободно, безгрижно детство. Без телефони, без таблети, без този контрол, който родителите налагат сега, без да искат, защото знаят къде са децата винаги, могат да им звъннат по всяко време”, казва Балабанов. Според него животът на село много повече подготвя децата за времето, когато пораснат. Именно през онези лета той е бил близо до животните, до традициите, до природата. “Сега има деца в големите градове, които не могат да различат коза от овца или кокошка от патица. Много е жалко, защото децата са се разделили с природата. Ние израствахме с цялата пъстрота на живота, без да сме имали кабелна телевизия и интернет”, казва актьорът. Липсата на съвременните комуникации е давала на децата много повече жив контакт между тях, повече реални приятелства, чист въздух и физическа активност. Той е прекарвал детството си постоянно навън. През зимата е карал миниски, а през лятото - лагерни колички. Това си е истинско изобретение за Ненчо Балабанов и приятелите му, защото са ги правили сами от дърво. Помощта от възрастните е била само да им осигурят лагери, винтове и болтове. После малките си организирали състезания по улиците.

Друга позабравена днес игра, но любима на Ненчо, била стрелбата с хартиени фунийки. Актьорът вече си дава сметка колко опасна е можело да бъде, тъй като са слагали карфици отпред на хартиената фунийка, която се изстрелвала през пластмасова или метална тръба с висока скорост. Целта е била да се забиват по мрежите на прозорците, като стигнат до възможно най-високия етаж на блока. Тогава палавниците не са се замисляли, че някой може да излезе на прозореца и да го уцелят.

“Жал ми е за днешните деца, които нямат възможността да излизат по-често от дигиталното пространство, за да се докоснат до тези неща, които ние сме преживели като малки”, казва Балабанов. 

Въпреки че се е забавлявал много с приятелите си, актьорът е обичал да прекарва повече време с възрастните. Слушал какво си говорят, какви вицове разказват, а после ги повтарял. Това много му помогнало за развитието му като артист, защото всеки актьор трябва да натрупа опит предварително, като наблюдава хората и събитията около себе си.

Като бебе Ненчо бил много лесен за гледане. Родителите му оставяли 2-3 играчки и той се занимавал с тях с часове. Умеел да се забавлява сам и да играе напълно самостоятелно, нищо че има брат, който е само две години по-голям от него. Двете момчета се карали най-често за играчки, понякога се и сбивали, но и двамата са се пазили един друг, за да не се ударят силно. Поразии вкъщи Ненчо никога не е правил.

Улицата обаче отприщвала въображението му и така един ден той и брат му решават да се правят на акробати.

Качват се на парапета на балкона

на третия етаж,

който е само 2,5 см широк. Една съседка ги вижда, но за да не ги изплаши, не извиква “Слизайте веднага”. Вместо това децата чуват леко подсвиркване, с което тя се опитва да им сигнализира, че ги гледа. Двамата братя веднага слизат от парапета, а историята завършва с караница от майка им, която разбира от съседката какво се е случило.

Като ученик Ненчо Балабанов е бил пълен отличник до 7-и клас, а после математиката е започнала да го затруднява. Той е живял в различни градове със семейството си. Роден е в Котел, после се мести в Елена, учи средното си образование в Горна Оряховица, след това и в Сливен. Смяната на различните училища и запознанствата с нови деца въобще не са го притеснявали. Напротив, той се радвал, че ще бъде новият ученик в класа, вълнувал се, че ще срещне нови приятели, ще види нови места и ще има повече контакти.

През тийнейджърските си години Ненчо

Балабанов е имал друга “професия” 

Събирал се е с големи приятелски компании на домашни купони и е бил диджеят. Имал е специална подготовка, като е събирал аудиокасетки с хубава музика и си е записвал музикалните класации от радиото. По това време са много популярно предаването “Музикална стълбица” по БНР и водещият му Йордан Георгиев, известен като Данчо Стълбицата. Ненчо му подражавал и записвал песните, които той пуска, за да може да ги представя после на приятелите си.

За това време актьорът не е имал много гаджета, но си спомня първата целувка. Малко хора могат да се похвалят с първа целувка на едва 4-годишна възраст. Явно е заглеждал как се целуват главните герои от филмите по телевизията и затова кани съседското момиченце, което е на неговата възраст. Двамата се уговарят да се срещнат пред къщата на момичето, когато стане по-тъмно привечер, и се опитват да се целуват като възрастните.