В сублимен момент питал партньорките си какво искат

"168 часа" продължава поредицата от исторически материали и интервюта, посветени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-интимните тайни на тоталитарния режим. За тях разказва Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов, който е виден функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 г. в село Гиргини, Габровско, политик е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК на БКП, първи зам.-председател на Министерския съвет, а като председател на Президиума на НС според тогавашната конституция - дори и държавен глава на НРБ от 1950 до 1954 г.
Синът му Дамян е магистър по философия, завършил е и история. Още като дете е прекарвал времето си със семейството на Тодор Живков и има огромен запас от автентични спомени. Самият той дълги години е работил в Института по философия към БАН, бил е съветник на двама министри на културата след 10 ноември, но през 90-те години губи не само работата, а дори и жилището си в центъра на София.

- Господин Дамянов, рисувате един портрет на Живков като женкар и любовник, който е в противоречие с това, което хората знаеха за него. Не е ли имал някакви морални задръжки все пак?

- Тодор Живков нямаше никакъв морал - така както моят телефон не е смарт, защото му липсват съответните платки, така и при него просто липсваше подобна категория. Държеше на семейството си през целия си живот, но това не му пречеше да си има връзки. Плюс това от него зависеше всичко. Кой да получи жилище, работа, и то в течение на 35 години - от първи секретар, като го направиха през 1954 г., чак до 1989 г.

Българина според мен може да го омекнеш, да го пречупиш по два начина: с бой и заплахи - тази роля тогава се изпълняваше от Държавна сигурност. Това е лошият начин. Другият е с пари, апартаменти, коли, привилегии и подаръци. Дай им апартамент от 200 кв. м на улица "Бунтовник" или на ул. "Бигла" в "Лозенец", на бул. "България", бул. "Васил Левски" или на канала, и те са ти верни. А от 60-те години направо бяха побъркани по западните коли. И всичко това

се разрешаваше

от Живков

срещу послушание.

- Все пак в един дълъг период е бил женен и всички казват, че е бил привързан към Мара Малеева...

- Той изобщо си нямаше понятие, че кръшка - има възможност и спи с някоя. А Мара Малеева според мен беше доста комплицирана психологически. Беше човечна, но всъщност обичаше най-вече съпруга си и семейството си. Тя не че не събираше бижута - много обичаше бижута, злато и валута, обаче всичко беше скрито-покрито. Когато отидеше в "Евксиноград" или някъде на посещение, се обличаше в най-скромни дрехи и ако не я познаят, тя самата не се представя. А и модата за първите дами в соцлагера беше такава. Вижте жената на Хрушчов - Нина, на снимка пред "Мона Лиза" в Лувъра с басмената рокля - леле мамо. Освен това с течение на годините Мара се разви много в ханша. Надебеля.

Ядеше много

лакомо хайвер

Спомням си, че по резиденциите даваха на закуска от тези руските, на зрънцата, в кутии "Икра" - червен и черен. И тя изяждаше от него по едно бурканче сутрин, мажеше и по четири-пет филии с истинско масло, сирене и хубави колбаси от стопанствата. Ядеше, ядеше, ядеше... безконтролно. А иначе беше лекарка и би трябвало да се храни по-здравословно.

- А толкова ли е бил активен като мъж?

- Беше активен като любовник. Не забравяйте, че за него се полагаха и специални грижи. Когато през 1975 г. падна Франко и дойде крал Хуан Карлос, започнаха да внасят за него и едни хормони, произвеждани от тестиси на бик от Испания. Той много се грижеше и подкрепяше и един малко вятърничав изследовател за производството на препарата жирозитал, наречен на Живков.

Вярно е, че по едно време имаше

проблеми с простатата,

но те бяха леки и след операцията си беше отново пълноценен. Щяха да му слагат и някакъв силикон, обаче това се размина.

Разбира се, той е бил активен най-вече през 60-те и 70-те години, докато през 80-те, особено след 1985-а, вече по-малко заради възрастта...

- Знаете ли нещо за сексуалните му предпочитания?

- Имал съм две общи гаджета с него по различно време, разбира се, с едната съм имал връзка през 1973 г., а с другата - през 1992-а. И двете са актриси. Едната почина, но няма да им казвам имената, защото не е етично и нямам разрешение от тях... Те са ми казвали, че той свършвал бързо. Много си падал и по фелациото.

Увертюрата му била много кратка и преди да свърши, се провиквал с гърлен глас: "Кажи сега, кажи!

Каква искаш

да те направя?

Заслужил артист? Апартамент, кола, казвай бързо! Казвай бързо!". И ако дамата успее да си събере психиката и да запази самообладание, казвала и той помни. Едната първия път така се шашнала, че не могла да пожелае нещо сериозно, а промълвила нещо за екскурзия в чужбина, но вече при втория път си казала и после получи апартамент.

Живков се насищаше на жени сравнително бързо. Не беше по дългите връзки, защото имаше все нови и нови възможности. А когато не му се занимава, праща съответната жена при Иван Славков. Казваше за някоя на зет си: Погрижи се за нея. Нищо, че те бяха женени с Людмила.

Малко патриархално гледаше Живков на бившите любовници и напираше да ги жени за близки хора. "Айде, айде, да вдигаме сватба!" - дето се вика, жената е вече проверена, минала е феодалното право и вече е време да се задоми.

- Какви жени харесваше?

- По принцип Живков имаше отношение към театъра. Играл е на младини, притежаваше заложби и ходеше да гледа пиеси. Вероятно затова имаше влечение към актриси, певици...

Също към поетеси, да не казвам имена, защото повечето са живи. Много се ласкаеше, че поетесите

го величаят

- него или априлската линия. Всяка година ходеше на срещи в Дома на писателите и Дома на журналистите, които бяха много близо до станцията на ЦК, където почивах и аз.

Освен това той обикаляше окръжните комитети на партията, а във всеки от тях по примера на София си има построена вила за партийни мероприятия. Комсомолът също имаше. И като отсяда бай Тошо, съответно се дава вечеря, а там има и дами - поетеси четат стихове, певици пеят... Например в "Евксиноград" когато сме били, почти всяка вечер имаше културни мероприятия, танцови забави. Канеха се балерини, от операта и оперетата от София, от Варненския театър, от Бургас... И всяка гледа да седне около Живков, а той дава бележки с телефона си и казва: "Обади се на тоя телефон!", и...

- Къде се осъществяваха технически любовните срещи?

- Имаше както в Партийния дом, така и в Министерския съвет така наречените стаи за почивка. Когато влизаш в кабинета на министър-председателя и на първия зам. министър-председател, първо има една огромна стая на секретарката. Персийски килими, тежка мебелировка от 50-те години, после влизаш в кабинет, който е огромен - да речем, 15 на 10 метра, и след него вече имаше вътрешна стая без прозорци, която беше пак с бюро, с мебелировка и с легло - всичко необходимо - 4 на 5 метра някъде. И една

неголяма баня

към нея,

но в нея имаше биде. Там освен стационарния имаше и ръчен душ, което за времето си беше върхът, плюс тоалетна и мивка. И на двете места имаше дискретни входове и изходи. Посетителките му в Партийния дом ползваха и специален асансьор откъм вътрешния двор, като имаше човек, който ги придружава на влизане и на излизане.

- С много жени ли е спал бай Тошо?

- Фройд казва така - говорим за Австро-Унгарската империя след Първата световна война - ако вие ухажвате сто жени и една-две се съгласят да бъдат с вас, това е велик успех. А при него съотношението беше по-скоро обратното. (Смее се.)

В моя живот много пъти се е случвало да ходя в Министерския съвет, където имаше такива вълшебни жени, че и в Холивуд няма такива. Отивате в Народното събрание - ахвате, в Партийния дом - и там. В АОНСУ - изключителни, привлекателни, сексапилни... невероятни. Ами в прокуратурата - лъскави, привлекателни, гледани жени. По министерствата - също. И ако ти си първи човек в държавата, имаш засилено или най-малкото нормално либидо, ти,

без да искаш,

ще ги пожелаеш

А и те, за да си уредят живота, имат съответно интерес да се харесат.

Но има и жени, които са му отказвали. Ето например певицата Маргарита Димитрова - беше с малко мулатски вид и един дебел глас. Тя спечели награда на "Златният Орфей", до 1970 г. беше активна... Той я кани по време на танц и тя не отива на срещата, въпреки че я чака кола от ЦК. Не слиза от апартамента си. Кариерата й, която беше започнала бляскаво, изведнъж залезе. Спряха я да не ходи в чужбина, почина в голяма бедност и няма да се учудя, ако не сте чували за нея. Знам, че има и други жени, които от скромност са му отказвали. Но не рязко, а под благовиден предлог някакъв, примерно в цикъл съм или бременна съм.

- Все пак имал ли е връзка с някоя от по-известните ни актриси и певици? През годините имаше слухове, че много си падал по Йорданка Кузманова или Аня Пенчева...

- Йорданка Кузманова си имаше приятел - режисьора Иван Волев. Вероятно е имала някаква връзка с него, но не съм им светил... Имаше слабост и към Ирен Кривошиева, и към Аня Пенчева.

Лили Иванова определено не беше негов тип, не е това, което би го запалило. А Йорданка Христова беше велика - от раменете до коленете това е жена номер едно в света. Невероятен ханш имаше, но пък тя самата не би му дала шанс.

- Били сте заедно много пъти, какви бяха Живков и обкръжението му, когато си говорят за по-интимни неща?

- Членовете на Политбюро бяха различни хора. Имаше някои от тях ловци и не бяха по тънката част. Но да речем, Венелин Коцев и някои други са си харесвали медицински сестри

и дето се вика, покрай лечението е имало и любовни работи...

Живков изглеждаше схоластичен само за пред хората. Иначе в тесен кръг, примерно в "Евксиноград" с бай Пенчо, Митко Григоров, където и аз съм бил край тях, те си говореха по най-свободен начин. Не бих казал на махленско ниво, а с по-простовати фрази - тая какви бедра или гърди има...

- Ами УБО и ДС нали имаха проститутки на разположение?

- Аз не бих използвал подобен термин, предпочитам да ги наричам "другарки за специални поръчки". Когато през май 1979 г. откриха Японския хотел, имаше казино и ресторант горе и достъпът беше по-труден, там имаше такива

подставени жени

Друг е въпросът, че са имали контингент от жени, както е и в други държави, които са прикрепвани към дипломат с цел да изкопчат информация.

Медицинските сестри също имаха нужда от някаква подкрепа - апартамент, кола, вила... В по-късните години около Живков беше Ани Младенова, с доста строг и командаджийски вид, но тя не му е отказвала подобни неща и е водила медицински сестри до него. Но набързо, дето се вика, за 15-20 минути покрай другите грижи да се свърши и тая работа.

С решение Б13 от 27 февруари 1962 г. се регламентират привилегиите: Политбюро, Секретариатът, секретарят на ПП на БЗНС - общо 20 души, и там се казва, че всеки от тях има право на две домашни помощнички. Ние имахме една - леля Николина, която ми беше и гувернантка. Тя си имаше от охраната любим, сигурно някои са се изкушавали, защото имаше и красавици. Но всичко става скрито-покрито. Другарките им също си имаха забежки, но към определен контингент. Те си падаха по поети, умираха да ги величаят, музиканти, други хора на изкуството - художници и най-вече писатели. Най-сладострастният беше Парашкев Хаджиев, който ухажваше майка ми. Творческата енергия върви със сексуална изява.