Президентът нареди разследване кой е купувал големи количества чужда валута през последните седмици

Световните политически и финансови барони са виновниците за безпрецедентния срив на турската лира, обяви президентът Реджеп Ердоган пред свои привърженици в Измир. Той е разпоредил разследване, след като миналата седмица националната валута се обезцени само за ден с 15%, а

общо за месеца е

намалила стойността

си с 30%

Президентът настоява Държавният надзорен съвет - одиторска институция, подчинена на президентството, да разбере кои институции и фирми са купували големи количества чужда валута през последните седмици, тъй като е убеден, че съдбата на лирата е предопределена от финансови манипулации на пазара.

Според Ердоган това е външен заговор срещу страната, осъществен с подкрепата на вътрешни врагове на икономическата политика на държавния глава. “Но каквото и правят тези барони на парите, ние няма да се отклоним от нашия икономически план”, заяви държавният глава. Той посочи, че ще продължи да следва политика на ниски лихвени проценти, за да насърчи растежа и създаването на работни места. Ердоган многократно повтори, че сривът от последната седмица се дължи не на икономически причини, а на финансови атаки.

“Опитват се

да създадат

черен сценарий чрез

валутните курсове”,

продължи с нападките президентът.

Противно на общоприетото мнение на икономистите по света, Ердоган поддържа от дълго време позицията, че високите лихвени проценти подхранват инфлацията, а не помагат тя да бъде овладяна. В момента инфлацията в Турция е около 20%, а за местните хора издръжката на живота става все по-непосилна. При срива на лирата много жители на големите градове Истанбул, Анкара и Измир излязоха на спонтанни протести, който полицията бързо смаза. Призракът на бедността обаче завладява все по-голяма част от населението и вече се чуват призиви за оставка на правителството на Партията на справедливостта и развитието. Опозицията също започва да натиска за предсрочни избори, но засега Ердоган посреща тези призиви с насмешка.

Заради спада на рейтинта си Ердоган (през 2023 г. предствоят избори) обяви своята нова политика, насочена към създаване на работни места и понижаване на лихвите. От септември

под натиска на

президента

Централната банка е

свалила лихвите с 4%

Трима директори, опитали да възразят, си отидоха само в рамките на около две години. На практика от доста време насам президентът безцеремонно се меси в банковата политика и подкопава незивисимостта на Централната банка.

“Тази икономическа

политика не е

измислена със

ставането

някоя сутрин

Готвим се за нея 19 години”, каза Ердоган. Инвеститорите обаче не мислят така и са все по-предпазливи да влагат парите си в Турция. През изминалите години за това способстваха и напрегнатите отношения с мощни парньори като САЩ заради покупката на руските ракетни комплекси С400 от страна на Анкара, както и конфликтите с някои европейски страни като Франция например, която прие закон, криминализиращ отричането на арменския геноцид.

При рекордния спад миналия вторник лирата се търгуваше за 13,45 за един долар. Следващите дни се покачи леко и в петък валутните пазари затвориха при курс 12,43 за 1 долар. Само преди 5 г. 1 щатски долар се равняваше на 3 турски лири.

И докато за чужденците, сред които и българите, сривът на турската лира е благоприятен и те се възползват от него да пазаруват евтини стоки в големи количества, по-бедните слоеве на турското население едва свързват двата края. Евтината турска валута оскъпява вносните стоки, което пък вдига разходите на компаниите и издръжката на живота. Логичната последица от това е растяща инфлация. Така

турската икономика

влиза в порочен кръг,

предупреждават експерти.

Според турския икономист Сонер Куру пазарът, а и хората отдавна са се нагодили към очакваните постоянни снижения на основната лихва. “Хората се опитват по всякакъв начин да спасят парите си от инфлацията. Но дори и да купуват злато, това пак води към косвено повишаване на обменния курс, тъй като благородният метал е зависим от долара”, обяснява той. Куру припомня, че турците са изложени на постоянно повишаващи се доларови стойности още от 2013 насам. Затова все повече хора се опитват да спасят спестяванията си, като ги превръщат в чужда валута. “Живеем във време, когато даже онези, които никога не са правили сделки с долари, сега започват да търсят именно там спасение за парите си”, казва Куру.

Още през 2018 г. носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман прогнозира, че

турската икономика се

движи надолу по своята

“спирала на смъртта”

Като една от причините за това тогава той посочи именно посегателствата срещу независимостта на турската Централна банка. Според сценария на Кругман в Турция предстои масова вълна от фалити. Това пък ще увеличи безработицата и ще намали вътрешното потребление. Всичко това ще намали още повече доверието на инвеститорите в Турция, което пък ще постави лирата под още по-силен натиск. И така “спиралата на смъртта” ще се завърти отначало.