Трябва да инвестираме в български

“Нобел” и “Оскар”,

а 12-те млрд евро да използваме 

за влизане на страната ни в Г-20

Плаша се от недоимък на

просветени и отговорни лидери

Младите хора могат да

изплуват извън страната

си и да се върнат -

дотогава ние, последните

мохикани на прехода,

удържаме кръговата

отбрана

Трябва ни засилено

сътрудничество със САЩ

в сферата на правосъдие

и правоприлагане

346-има българи в

исторически наръчник

Лица за постовете и постове за лицата -

новата книга на КК “Труд” разказва за

историята от Андрей Луканов до първото

служебно правителство на Стефан Янев

Интервюта с ексминистри от всички

цветове и поучителни коментари

за властта от днешната им позиция

На 29 ноември българският книжен пазар ще бъде превзет от най-новата книга на издателство “Труд” - “Как се става министър в България”.

346-има души са в тази книга - клели се да спазват конституцията на България като премиери, вицепремиери и министри след 1989 г. 19 правителства с 16 премиери управляват страната до септември 2021 г., когато встъпи второто служебно правителство с премиер Стефан Янев.

В 440-те страници

на историческия наръчник ще намерите пълна информация за това как се създаваше всяко едно от тези правителства.

В “Как се става министър в България” има и интервюта на членове на правителства с различни цветове.

Особено интересни и поучителни са техните коментари за властта от днешната им позиция на бивши министри.

Предлагаме ви едно от тези интервюта - със Соломон Паси, външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005).

Той отговори на въпросите ни преди време, когато подготвяхме книгата, но Соломон Паси е човек, който винаги има широк и визионерски поглед върху събитията.

А ако утре на вас ви предложат да станете министър, колко време ще ви е необходимо, за да приемете или даотхвърлите офертата?

Къде партиите отглеждат, търсят и намират членовете на едно правителство, когато получат мандат от президента за неговото съставяне? Как се чувства един държавник, когато напусне поста и телефонът му замлъкне?

Идеята за този първи исторически наръчник за кандидати се появи след трите неуспешни опита през 2021 г. да се състави правителство.

Седем журналисти от

“24 часа”, които от години

наблюдават и анализират

политическия живот у нас, описват живота ни през партийната въртележка на правителствата, управлявали през тези 31 години.

Пенчо Ковачев, Виктор Иванов, Елица Гилтяй, Лили Клисурова, Румяна Денчева, Митьо Маринов и Георги Банов ви предават обективни факти за изпълнителната власт в тази държава, придружени със субективните истории на главните актьори в тях.

От 19-те правителства, управлявали до септември 2021 г. 13, са редовно избрани, 6 са служебни.

Кабинетът “Попов” е експертен и в него участват политици от БСП и СДС. Наричат го “правителство на националното съгласие”.

Андрей Луканов е премиер на два кабинета - и двата издържат едва по няколко месеца - първият 8, вторият - 3. То е и редовното правителство след промените през 1989 г., задържало се най-кратко – от 21 септември до 20 декември 1990 г.

Бойко Борисов е управлявал три правителства, но само третото изкарва пълен мандат.

От тези 13 редовно избрани правителства първото, което изкарва пълен 4-годишен мандат, е правителството на Иван Костов – от 1997 до 2001 г.

Още 3 кабинета след това удържат пълен мандат - на Симеон Сакскобургготски - от 2001 до 2005 г. на Сергей Станишев – от 2005 до 2009 г., и третото правителство на Бойко Борисов - от 2017 до 2021 г.

Девет правителства си отиват предсрочно – двете на Андрей Луканов, на Димитър Попов (10 месеца и половина на власт), на Филип Димитров (година и два месеца на власт), на

Любен Беров (година и 10 месеца на власт), на Жан Виденов (2 години на власт), на Пламен Орешарски (година и два месеца на власт), първото (3 години и 8 месеца на власт) и второто (две години на власт) правителство на Бойко Борисов.

- Г-н Паси, вие станахте министър през 2001 г. Какви биха били приоритетите ви, ако днес оглавявахте Министерството на външните работи?

- Министерството не е магическа пръчка, която прави реформи, или златна рибка, която сбъдва желания. За да реформираш страната, за да формулираш националната мечта и да посегнеш към нея, са необходими солиден екип около просветен премиер и надеждно парламентарно мнозинство. Ако приемем малко вероятната хипотеза, че това е осигурено, тогава бих предложил на екипа ни да обсъди, редактира, допълни и подреди по важност и спешност следната програма.

1. Краткосрочно

– Национална космическа агенция и програма, по която да осигурим дългосрочно присъствие на България в Космоса, така както го направихме в Антарктида от 1993 г. насам. Защото Космосът е следващият Клондайк на планетата Земя.

– Инвестиция в българска Нобелова награда за науки – имаме достатъчно способни учени, но зад тях липсва държавното разбиране. “Нобел” за мир е по-сложно дори само поради досието ни с Македония, по което има също не светкавични, но видими практични решения, които бих предложил.

– Инвестиция в “Оскар” за българско филмово творчество.

Имаме ги талантите, но държавата може да направи много, за да ги опознае светът.

2. Средносрочно

– Присъединяване на България към Г-20, преди което да влезем в ОИСР и еврозоната.

– Използване на очакваните 12 милиарда евро от ЕС за реформи в страната, водещи към тази цел. Дванайсет милиарда наведнъж не са влизали в държавната ни хазна, откакто Аспарух е пресякъл Дунава преди 1340 години. Но това съкровище не трябва да се влага в саниране на панелки и кърпене на дупки, а в няколко най-далекобойни визии.

– По линия на НАТО: България да инициира реформа на НАТО за нов тип отношения с Индия и Китай. Предложението на Атлантическия клуб за създаване на съвет НАТО - Индия с всеки изминал ден показва предимствата си и събитията в Афганистан са най-прясното доказателство.

3. Светкавично

– Въвеждане в България и лансиране в ЕС и НАТО, след което и в ООН на политиката Здравен щит (публикувана от Атлантическия клуб през 2020 г.) за дългосрочно противодействие срещу ковид-подобни епидемии.

- Материализиране на огромния потенциал в българо-американските отношения, създаван вече 32 години. От него България е посегнала да използва само скромен процент, а STEM предлага неограничени възможности.

– За съжаление, тук трябва да добавя и необходимост от засилено сътрудничество със САЩ в сферата на правосъдие и правоприлагане, тъй като националният капацитет в тази област е във видим дефицит.

– Smart завръщане на Запада в Афганистан, който отново се превръща в мощен източник на трафик на бежанци, мигранти, тероризъм, фундаментализъм, наркотици и обща престъпност, която през България ще проникне в цяла Европа.

- Как станахте министър през 2001 г.? Кой ви покани?

- Още в зората на демокрацията при първата ни среща в Ню Йорк Н. В. царят прие поканата ми да се присъедини към Борда на директорите на Атлантическия клуб, с което започнаха професионалните ми контакти с него, продължаващи и до днес - вече трийсетина години. През 1996 г. при първата му визита у нас той любезно се съгласи да направим едно кръгче в София с прочулия се вече трабант на майка ми, което предвеща общата ни работа и занапред. През пролетта на 2001 г. той ме покани в своя екип, с който спечелихме изборите и формирахме правителството. Поканата за министър получих лично от царя през 2001 г.

- Кое беше най-трудното ви решение като министър?

- В политиката “трудно” обикновено значи “непопулярно”, а като външен министър, като председател на ОССЕ или член на Съвета за сигурност на ООН непопулярни решения изникваха час по час и те едва ли могат да бъдат сравнени помежду си по “трудност”.

Сред тях са: едностранна декларация на нашето правителство за фактически съюзник на САЩ и НАТО след 9/11, поканата за изграждане (три пъти!) на американски военни бази у нас, участието ни в операциите в Афганистан и Ирак, декомпозирането на ракетите СС-23 (макар че те бяха съвсем ненужно и опасно бреме!), гласуванията в Съвета за сигурност на ООН, затварянето за 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй” (цената за членството ни в ЕС), тихата дипломация с полк. Кадафи за извеждане на българските медици от неговите затвори, реформите в ОССЕ, които лансирахме през 2004 г., посещението на папа ЙоанПавел II. Изграждането на Държавния културен институт и Дипломатическия институт към МВнР днес изглеждат безспорно успешни проекти, но винаги когато искаш държавен бюджет или увеличаваш администрацията, трябва да си убедителен и да преодолееш някаква “трудност”.

И т.н., и т.н., и т.н.

Но колкото и непопулярни да са били тези и подобни решения, трудността беше не толкова в това аз да ги взема, а да ги защитя пред екипа ни и заедно да ги разясним пред обществото.

И днес, две десетилетия по-късно, виждам, че най-добрите резултати идват от “трудните”, а не от “лесните” решения, които са най-често в основата на популизма. Затова бих посъветвал сегашните политически поколения да се ориентират не към “лесни”, а към “правилни” решения, колкото и трудни да изглеждат те.

Разбира се, за тях трябва екип като екипа на царя, който има дългосрочна визия и солидарно поведение.

- С кое от решенията си най-много се гордеете от периода, в който заемахте поста?

- Ключово в живота и още повече в политиката е да не се опияняваш от правилните си ходове, а да анализираш грешните си, за да не ги повтаряш. Решенията са само средства към големи цели, които обикновено са следствие от колективната работата на няколко поколения.

Сред тези цели ще отбележа: влизането ни в НАТО, договорът и влизането ни в ЕС, визитата на папата (която беше и цел, и средство), изтеглянето на медиците ни от Либия, както и следата, която България остави в ОССЕ.

Не бих пропуснал и унифицираното зарядно за GSM, към което посмяхме да се втурнем през 2008 г. заради опита и самочувствието, които екипът ни беше придобил. Не ми е известно дали България е прокарвала друга мащабна обща политика в ЕС, с глобален ефект срещу климатичните промени.

Жалко е, че правителствата не стъпиха на този национален пробив, за да позиционират България сред лидерите на стандартизацията в ЕС.

Но най-непопулярното решение, с което се идентифицирам, е вероятно парламентарната ми реч от 23 август 1990 г., която де факто роди Атлантическия клуб и отприщи дебата в Европа по разпускането на Варшавския договор и разширението на НАТО на изток.

Има и уж правилни решения, които остават без последствия, с които как човек да се гордее! Такова беше споразумението, което подписах с Македония за изграждане на жп линията София - Скопие, която още е само мираж.

Още преди да вляза в оперативната политика, бях научил от математиката, компютърните науки и шаха, че човек не трябва да робува на бързите аплодисменти, а на истината, която рядко е популярна и изкарвана “на бис”. Това много улеснява вземането на “трудни” решения. Иначе казано, воювай, за да обърнеш невежеството в познание!

- Как протича животът ви след министерстването? Сега, когато на плещите ви не лежи отговорността за пилотиране на страната ни, по-спокоен живот ли водите?

- Напротив! Аз не се плаша от политически отговорности, а от недоимък на отговорни и просветени лидери. Днес съм по-тревожен за България, отколкото когато и да било след 1989 г. Виждаме правилните решения, но не и правилната среда, в която те да покълнат. Средата ражда маломерни лидери, които възпроизвеждат неграмотна среда.

Човек е склонен да се заблуждава, че е имунизиран от общото пропадане на държавата и че ще преодолее професионално въпреки нея, особено ако тя не му пречи проактивно. За много малка, много smart група от частни предприемачи това може да е така. Но е добре да спестим тази илюзия на децата си! Нека те знаят, че България е любимата ни, но прогресивно западаща част от голямото евро-атлантическо семейство.

Въвеждахме я в него цели 17 години, за да могат те да получат достъп до по-гостоприемни космодруми за изстрелване на своите мечти – към Космоса, “Нобел” или “Оскар”, че и отвъд!

- Ако всички мечтатели напуснат България, какво ще остане от страната ни?

- Мнозинството от младите хора трябва да избират между две опции. Дали да потънат геройски и ритуално заедно със страната си като Гюро Михайлов.

Или да изплуват и излетят нагоре, извън страната и без нея, след което да се завърнат и да спасяват каквото е останало от нея. Дотогава ние, последните мохикани на прехода, оставаме тук, за да удържаме кръговата отбрана срещу талибанския триумф.

- След неотдавнашната връзка с НАСА и Международната космическа станция в момента вие сте последният българин, говорил с Космоса. Коя е новата ви лична мечта?

- Личната ми – да стигна до Космоса, националната ми – децата ни всекидневно да се завръщат оттам.