Във фейсбук се карат кои жертви са по-свидни - починалите от COVID или загиналите на "Струма"

Във вторник рано сутринта заварих да се вихрят ожесточени, до червено нажежени, на ръба на истерията спорове във фейсбук. Часът беше едва 7,30, слънцето още само се надигаше и се замислих, ако с тоя адски пауър започваш денят, как оцеляваш до вечерта, без да пуснеш чужда кръв или сам да си прережеш вените?

По-големият потрес е, че ябълката, разпалила хиперактивните раздорни хормони, не е, да кажем, дали е грозна новата Мис България, редно ли е да светят очите на паметник, фалшиво ли пеят наш'те на Евровизия… Изгорелите хора на магистрала "Струма" им драснаха клечката, но вместо да разсъждават над жестоките житейски уроци, те се дърлят кои жертви са по-свидни - починалите от COVID или загиналите в автобуса.

Всичките им коментари още са си там, застинали в мрежата като архивни свидетелства за психическите отклонения на една нация. Цифри се цитират от статистика на мъртвите, жестоко заяждане пада, безобразни обиди хвърчат. Едните викат, че катастрофи се случват по-рядко, а от вируса всеки ден умират стотици, другите искат оставка, съд и смърт за виновните за отвратителните магистрали, за старото и новото задкулисие.

Оттам им се пали и политическият факел - каквото са построили ГЕРБ, все куцо е излязло; не са ГЕРБ, тая баш отсечка Станишев я е открил; време е да арестуват Бойко Борисов, не, по-добре Бойко Рашков; старият шеф на АПИ и той да влезе в затвора…

До 7,45 ч.се усетих с повишен пулс и учестено дишане. Загледах се обаче в самотния коментар на някаква жена, висящ на стената, незасегнат от торнадото, и времето спря:

“Защо просто

не кажете

“Бог да прости”?”

Тогава ми изплува един епизод от "Списъкът на Шиндлер", кадър от златния фонд на американското кино.

Главният герой и любовницата му са на коне, наблюдават от високо място как нацисти, въоръжени до зъби и с кучета, извличат евреи от домовете им, грабят, изхвърлят им вещите, с ритници ги строяват в редици и ги подкарват по мокрите улици като овце на заколение. И изведнъж в този умопомрачителен черно-бял филм се появява цвят - малко момиченце с червено палто. Тъга се чете в очите на Шиндлер, не ги отмества и за миг от детето с поклащащи се букли, което ситни покрай ужаса, пресича улици, без никой да го забелязва. Сякаш е от друга реалност проблясък. Накрая стига до своя дом, изкачва се по стълбите, влиза в оплячкосаната си стая, скрива се под леглото и си запушва ушите.

Защо просто не кажат

“Бог да прости”?

Ама то пък кой ли се води днес в България от християнските добродетели? Съвсем различен тон за песен дават върховете, без "Отче наш". Защото е много по-лесно да водиш масите срещу вечния враг, вместо да ги приучваш на смирение.

Иво Мирчев, вторият човек в ДБ, пише малко след трагедията на "Струма", че въпросната отсечка по принцип е с висока концентрация на инциденти и е крайно време пътищата да отговарят на строителните стандарти. Аха, аха да метне и тази смърт върху старите душмани.

После пъргаво си изтрива мисълта, осъзнал, че камъните му падат в градината на БСП, а пък нали сега Петков и Василев нямат интерес да се карат със социалистите. На всичкото отгоре се разчува, че не друг, а служебното правителство на Румен Радев е пропуснало да ремонтира проблемното трасе.

На тая сложна логическа верига се е посветила градската десница пред руините от изгорелия автобус и 45-имата загинали. Един DELETE и сваля зареденото оръжие, сори за цинизма, объркахме се.

Без дори

да кажат

“Бог да

прости”!

В търсене на достоверно обяснение за размитите граници между доброто и злото и морето от обезверени души попаднах на статия от Сандра Керелезова със заглавие "За тоталитарното време и християнското опрощение". В нея се разказва за духовната екзекуция на българите през соца, как на митницата трябвало да се декларира: "Не внасям порнографски материали и библия", как в едно село решават на Богоявление да хвърлят в реката петолъчка вместо кръст, как църквата в една болница е превърната в морга, а на мястото на олтара има тоалетна…

500 години османското робство/владичество/присъствие не успява да прекърши християнството, след половин век газене и гонения се проваля и тоталитарната власт. Само на свободните българи от Европейския съюз тия неща им звучат отвлечено, други са вече техните пророци.

Дано Бог да прости!