Преди да влезе в политиката е заместник на Лилов в Института за съвременни социални теории

"И в двете правителства на Луканов  работехме с чувство на обреченост", казваше тя

На конгреса на БСП през януари 1991 г. лансира идеята БСП да се управлява от триумвират

С нейното име се свързва несполучливият опит  през 1993 г.  БСП да състави правителство начело с емигранта Петър Бояджиев

Намира проф. Николай Генчев чак на Охридското езеро,  където той лови риба, за да го кани за министър-председател

На 20 ноември на 83-годишна възраст почина проф. Нора Ананиева - едно от емблематичните лица в първите години на прехода след 10 ноември 1989 г. "24 часа" се присъединява към скръбта на семейството й и съжалява, че тя не можа да дочака най-новата книга на издателство "Труд" - "Как се става министър в България", в която тя е един от героите.

Нора Ананиева е единствената жена два пъти вицепремиер на България. Тя беше заместничка на Андрей Луканов в червените правителствата през 1989-1990 г.

Ананиева влезе в активната политика през 1990 г. и за историята ще остане като човек на Луканов. За депутат във ВНС обаче я лансира Александър Лилов, който след 10 ноември 1989 г. оглавява БКП. С Луканов се запознава на Кръглата маса (януари-юни 1990 г.), където участва като инициатор за създаването на Демократичен съюз на жените.

На Лилов е заместник в Института по съвременни социални теории към Президиума на БАН. Тъй като след изваждането му от Политбюро на ЦК на БКП през 1983 г. Лилов се е зарекъл да не стъпва в Партийния дом, тя ходи там вместо него. А в института спорят къде да стои портретът на Тодор Живков - и двамата не го искат в кабинетите си.

През януари 1990 г. Андрей Луканов вика Ананиева в кабинета си и й казва, че влиза в правителството му като вицепремиер по социалните въпроси. Дават й кабинета на акад. Мако Даков - зам.-председател на МС и дългогодишен министър на горите и горските промишленост. Академикът лесничей го е обзавел само в дърво и го украсил с много дърворезби.

В правителството има министър, който отговаря за специално за икономическата реформа - проф. Стефан Стоилов. Той подготвя програма за либерализиране на цените. Но парламентарната група на БКП не позволява реформата да започне - не можело ляво правителство да провежда дясна политика.

Нора Ананиева разказваше как министрите от правителството сутрин рано обикалят складовете на големите магазини и виждат, че те са пълни със стока. Но търговците не ги изнасят по щандовете, защото очакват повишаването на цените. Така в речника ни се появи изразът "Луканова зима" - метафора на празните магазини и огромните опашки от хора. Нора Ананиева обаче отричаше повечето от тези търговци да се били поставени хора на БКП, инструктирани бързо да спечелят пари и част от тях да внесат в касата на партията.

Самият Луканов е наясно, че не може да се мине без икономическа реформа и пазарна икономика и тя трябва да започне с освобождаването на цените на стоките. Но иска това да бъде направено от широко коалиционно правителство.

След като БКП печели изборите за ВНС, Андрей Луканов не иска да формира нов еднопартиен кабинет, настоява в него да влязат и представители на други политически сили. Междувременно идва писмо от Горбачов, в което съветският лидер обявява, че разплащането между двете държави вече ще е само във валута и на международни цени. Луканов събира министрите и казва: "Ние сме загубени!". Тогава правителството решава да спре плащането по дълга. "Иначе - казваше Ананиева - държавата щеше да се срине."

Въпреки нежеланието на Луканов, ръководството на БКП го задължава да състави ново правителство. Той преговаря с много хора извън БКП, но всички отказват. Отказва дори и проф. Стефан Стоилов, казва, че няма какво да прави в него, след като не му позволяват да започне икономическа реформа. Но като "верен на Партията войник" Ананиева не предава Луканов и отново е вицепремиер.

По нейно предложение правителството приема постановление за инвалидите. Те са може би най-големите потърпевши от рязката промяна в обществото. В нейния кабинет често заседава и така наречената тристранка - представители на правителството, работодателите и профсъюзите - КНСБ и "Подкрепа".

На едно от тези заседания представител на Тренчевия синдикат заявява, че ако не бъдат изпълнени еди-кои си искания на "Подкрепа", те ще запалят "Нефтохим"-а в Бургас.
В това време по телефона звъни Андрей Луканов и Нора Ананиева му предава думите на синдикалиста. "Кажи му много здраве - казва премиерът. - И че както са я подкарали, ще подпалят държавата..."

Стартирало на 22 септември 1990 г. с чувство за обреченест, правителството има кратък живот. Пада от власт на 20 декември.
И първата работа на кабинета Попов, след като в края на 1990 г. идва на власт, е да отвърже цените. От премиера пък в историята остана повикът "За Бога, братя, не купувайте!"

Нора Ананиева казваше, че това либерализиране на цените всъщност е направено върху подготвената от проф. Стефан Стоилов програма. Но да влезе тя в действие правителството на Попов вече е силно притиснато от Запада.

След пребиваването си в изпълнителната власт, Нора Ананиева вече наистина става "лукановистка". Между Лилов и Луканов има силно съперничество, но тя е лоялна и към двамата. Когато обаче тръгват дебатите за развитието на вече преименувана в БСП комунистическа партия, тя приема социаллибералната теза на Луканов, а не социалдемократическите тежнения на Стратега.

На една конференция си позволява да каже, че изразът "модерна лява партия" е неясно понятие. Лилов е вбесен от тези й думи, а тя постепенно се отдръпва от него. Нора Ананиева замества Александър Лилов като председател на ПГ на БКП във ВНС, ръководи червените депутати и в 36-ото НС и е зам.-председател на 37-ото.

На конгреса на БСП в края на декември 1991 г. на финала за председателското място се състезават Лилов, Пирински и Жан Виденов. Лилов си прави отвод и агитира гласувалите за него да подкрепят Виденов. Преди окончателния вот зад кулисите на сцената Ананиева споделя на Жан една безумна, както сама я определя по-късно, идея. Той да предложи партията да се управлява временно от триумвират. Виденов слуша аргументите й с наведена глава и рязко отсича: "Не!" Нормално, власт трудно се дели.

Ананиева е една от 19-те социалисти, които в началото на ноември 1996 г. подписва искането за оставката на Жан и за създаване на ново червено правителство. На пленум тогава на опозиционерите на кабинета "Виденов" не достигат 5-6 гласа да надделеят. Партията реално се разцепва.

С името на Нора Ананиева се свързва и несполучливият опит на БСП през 1993 г. да състави правителство начело с Петър Бояджиев, наш емигрант във Франция. Като председател на ПГ на БСП, тя придружава Бояджиев на срещата му при президента.

Когато получават мандата след падането от власт на правителството на Филип Димитров, социалистите правят списък от възможни премиери. В него са Христо Данов, проф. Николай Генчев, Гиньо Ганев и др. Идеята е новият министър председател да не е член на БКП, за да може да състави широко коалиционно правителство.

Пленумът на БКП върви почти денонощно, а емисари на партията се срещат с хората от списъка. Ананиева трябва да проведе разговор с Христо Данов, който е колега и приятел на баща й. На чаша кафе у дома му, той отказва с аргумента, че вече е на възраст и не би могъл да поеме такъв огромен товар. Данов беше вътрешен министър в правителството на Димитър Попов.

Друг кандидат - проф. Николай Генчев, ректор на СУ "Св. Климен Охридски", го намират чак на Охридското езеро. Срещата е в 3 часа през нощта. Проф. Генчев казва: "Аз, че няма да стана премиер, няма. Ама вие сте голяма работа, след като ме намерихте чак тук, където никой не знае че съм..." Професорът пишел поредния си научен труд.

В началото на преговорите с Гиньо Ганев, той обещава: "Когато изчерпате целия списък с кандидати, аз съм готов! Можете да разчитате на мен..." Идва момента да изпълни обещанието си. Нора Ананиева и Николай Добрев отиват у дома му. Той също отказва. Докато му гостуват, от телевизора д-р Желю Желев говори, че не бива да се позволи на БСП да реализира мандата си...

Идеята за Петър Бояджиев дава проф. Владимир Топенчаров. Познавали се от времето, когато Топенчаров работил във Франция. Петър Бояджиев е репресиран, политемигрант от комунистическо време, след 10 ноември става симпатизант на СДС, но после се обръща и срещу сините, и срещу президента д-р Желев.

Когато умуват за номинирането на Бояджиев, единствена Велислава Дърева иска внимателно да се провери въпросът за неговото гражданство. Самият Бояджиев присъства там и обяснява, че се е отказал от френското си поданство и няма да има проблеми. Точно двойното гражданство обаче е причината неговото кандидатиране за премиер да завърши с фиаско.

Нора Ананиева се кандидатира за депутат и в 38-то НС от родния си Ловеч. Първият секретар на БКП в града преди 1989 г., Лазар Дончев вече станал бизнесмен, организира яростна съпротива на старите кримки срещу нея. Набеждават я дори, че е изградила империя заедно с Гриша Ганчев. Ананиева пише писмо, че се оттегля от кандидатдепутатското състезание, и омерзена напуска политиката.