Запознах се с този японски джентълмен преди 4 години в Токио, не защото е прекарал половината си живот като кореспондент из Близкия изток и имахме какво да си разправяме, а защото е половин пловдивчанин – плод на една от най-възхитителните любовни истории, случили се някога в Града под тепетата.

Акира Маеда е син на първата българка, омъжила се за японец. Или поне първата, чиято история е разказана и все още се помни. Една зашеметяваща любов, от онези, които пламват от първата искра в погледа и се разгарят като могъща стихия, която нищо по пътя не може да спре.

По време на Втората световна война бащата на Акира – Йошинори е военен кореспондент на японския вестник „Асахи” в Рим. През зимата на 1942 г. той се връща от мисия в Истанбул, когато преди здрачаване влакът му спира на гарата в Пловдив заради страховита виелица, натрупала преспи по линията. За да не мръзне цяла нощ на гарата, един добър човек го води в единствената отворена по това време кръчма. Но Яшинори все още не знае кой е той. Нито предполага как животът му ще се промени, само защото по-късно приема любезната покана на непознатия да го подслони в къщата си тази нощ.

Водачът на японеца, хванал го неусетно под ръка в мрачината, ще се окаже всъщност... съдбата. Едва прекрачил прага на първата българска къща, Йошинори Маеда среща погледа на едно момиче.

Това е сестра ми Сийка, казва домакинът. И така започва една неочаквана, необяснима и неописуема любов. Сийка заминава с Маеда сан. Първо за Рим, а после и до края на света, където по това време, според българските разбирания, се намира Япония.

Скоро след сватбата им Йошинори заминава на фронта, а Сийка остава с майка му. Без да разбира и дума японски, преживявайки с шепа варен ориз, неможеща да се пребори с това да яде сурова риба. Но какво ли не правят жените, когато обичат...

След войната Йошинори Маеда се издига, оглавявайки NHK - държавната телевизия и радио на Япония. Много японци все още го помнят. Нея също - като една от най-забележителните и елегантни жени в Токио през 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Сийка и Йошинори Маеда имат две деца. Акира, когото срещнах в Токио е първородният им син, а сестра му се казва Елена, кръстена е на пловдивската си баба.

Сийка умира през 1963 г. и е погребана в Йокохама. По-късно Йошинори се връща в Пловдив, в онази къща, в която я е срещнал. Само за да поиска разрешение и благословия от Сийкините родители да се ожени повторно.

Заради високия пост, който заема в Токио, Маеда сан не само има пряк достъп до политическия и икономическия елит на Япония, но и сам е част от висшите кръгове на държавата.

Той е един от моторите зад бурно развиващите се българо-японски връзки през 70-те години на миналия век, кулминирали с визитата на престолонаследника, а по-късно и японски император, и с откриването на хотел „Ню Отани” в София, наричан от мнозина българи просто Японския хотел. Снимката на Йошинори Маеда, която публикувам, е правена по време на едно от поредните му посещения в България, след среща с Тодор Живков.

Маеда сан умира на 77 години със спомена за онази мразовита съдбовна нощ в Пловдив през 1942 г.

От фейсбук