Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Прапрабабата на актрисата е от последните обвинени в магьосничество. Арестувана е дни преди прекратяването на процесите

17-годишна обвинява Естер Елуел и още две жени, че са посетили съседката си Мери Фич като “призраци”

Най-известният случай на масова истерия в Америка отнема живота на много невинни хора

30 октомври 1692 г. Естер Дъч, съпруга на Самюел Елуел, е арестувана заедно с две други жени - Ребека, съпруга на Ричард Дайк, и Абигейл Роу, дъщеря на Хю Роу, всички от Глостър. Отведени са в Ипсуич по обвинения за убийството чрез магьосничество на жителката на Глостър Мери Фич. До този момент по време на лова на вещици в Салем (Масачузетс) на Хълма на бесилото вече са загубили живота си 19 души. Първата присъда срещу Бриджит Бишоп е произнесена на 2 юни. Повече от 200 души са обвинени в процесите - един от най-известните случаи в колониална Америка на масова истерия.

Естер е сред последните, които са арестувани. Тя е късметлийка, защото местната власт прекратява съдебните преследвания, преди нейният случай да стигне до осъждане. Всъщност Елуел се оказва последната "вещица" в този район.Тя доживява до 82 години.

Звездата от култовия сериал “Сексът и градът” Сара Джесика Паркър първоначално е шокирана да разбере, че нейната прапрабаба Естер Елуел е била една от невинните жертви, обвинени, че са вещици. Актрисата научава за тази история на своята предшественичка (10 поколения назад) преди време, като участва в “Кой си мислиш, че си ти?” - поредица със знаменитости, които проследяват родословието си. Така Паркър открива, че семейството й има корени в Масачузетс, и дори отива до Салем лично, за да научи повече за събитието, което според историка Джордж Линкълн Бър “е било скалата, върху която се е разбила теокрацията”.

Какво всъщност се случва?

През януари 1692 г. 9-годишната Елизабет (Бети) Парис и 11-годишната Абигейл Уилямс (дъщерята и племенницата на преподобния Самюъл Парис) започват да получават припадъци, включително силни и особени изкривявания и неконтролируеми изблици на крясъци.

След като местният лекар Уилям Григс диагностицира, че са били омагьосани, други млади момичета от общността също започват да проявяват подобни симптоми - Ан Пътнам-младши, Мърси Луис, Елизабет Хъбард, Мери Уолкът и Мери Уорън.

Съседи се опитват да им помогнат чрез карибската робиня на Парис - Титуба, която е веща в занаята, но всъщност това довежда до обвинения към няколко местни жени във вещерство. В края на февруари са издадени заповеди за арест на Титуба, както и на бездомната просякиня Сара Гуд и бедната възрастна жена Сара Озбърн. Необяснимите страдания на момичетата не престават и това води до още и още обвинени.

Въпреки че Гуд и Озбърн отричат вината си, Титуба признава. Вероятно опитвайки се да се спаси от сигурна присъда. Тя дори твърди, че има и други, действащи заедно с нея в служба на дявола срещу пуританите.

Подобно на Титуба и няколко други обвинени "вещици" признават и назовават други, а процесите скоро започват да претоварват местната съдебна система.

И тъй като вълната от истерия се разпространява из колониален Масачузет,с през май 1692 г. новоназначеният губернатор Уилям Фипс разпорежда създаването на специален съд с две структури - Ойер (за изслушване) и Термин (за решаване) по делата за магьосничество за окръзите Съфолк, Есекс и Мидълсекс.

Първата произнесена присъда е срещу Бриджит Бишоп, като тя е обесена осем дни по-късно. Още петима души я последват през юли; петима през август и още осем през септември. В допълнение, седем други “вещици” загиват в затвора, а възрастният Джайлс Кори (съпругът на една от обвинените жени) е пребит до смърт с камъни, след като отказва да признае, че е виновен за нещо.

За тежките дела освен обикновените свидетелски показания и признания на подсъдимите са използвани и така наречените спектрални доказателства (базирани на сънища и видения). Това е прието от назначения върховен съдия Уилям Стоутън. Откриването на бенка или петно някъде по тялото, което е нечувствително на допир, и други такива нечувствителни области се счита за фактическо доказателство за магьосничество.

Точно по такъв начин 17-годишната Бети Хъбард обвинява Елуел, Абигейл и Ребека, че са посетили съседката си Мери Фич като “призраци”, задавяйки и притискайки я. След нейната смърт трите са арестувани за магьосничество въз основа на обвиненията на тийнейджърката.

На фона на намаляващата обществена подкрепа към процесите губернаторът Фипс разпуска Съда на Ойер и Терминър през октомври и нарежда на неговия наследник да пренебрегне спектралните доказателства, а изпитанията продължават с намаляваща интензивност до началото на 1693 г. До този момент Мей Фипс е помилвал и освободил всички в затвора по обвинения в магьосничество.

Въпреки че Общият съд на Масачузетс по-късно отменя присъдите и предоставя обезщетения на семействата на "вещиците", огорчението остава в общността и има своето отражение векове наред в историята на САЩ.

Така и не бива изяснен произходът на симптомите на тези, които са били “омагьосани”. Изследователи са разглеждали различни медицински и психологически обяснения, включително истерия в отговор на индийските атаки, епидемия от летаргичен енцефалит, пренасян от птици, и сънна парализа. Проучване, публикувано в списание Science през 1976 г., посочва, че гъбичките ерго (открити в ръж, пшеница и други зърнени култури) според токсиколозите могат да причинят симптоми като заблуди, повръщане и мускулни спазми.

В Средновековието са известни епидемии сред хора и животни, предизвикани от хляб, произведен от заразени с мораво рогче житни култури - Claviceps purpurea (естествено вещество, от което се получава LSD). Наричани са “огън на Св. Антоний” или “свещен огън” – т.нар. ерготизъм.

Някои съвременни историци смятат, че по-вероятните мотивации за неестественото страдание са ревност, злоба и нужда от внимание.

Вярата в свръхестественото и по-специално в практиката на дявола да дава на определени хора (вещици) силата да нараняват други в замяна на тяхната лоялност се появява в Европа още през 14-и век. Широко разпространена практика е в колониалната Нова Англия.

В допълнение, суровите реалности на живота в селската пуританска общност на Салем (днешните Данвърс, Масачузетс) по това време включват последствията от британската война с Франция в американските колонии (1689), скорошна епидемия от едра шарка, страх от атаки от съседни индиански племена и дългогодишно съперничество с по-заможната общност на Салем - Таун (днешен Салем). На фона на това кипящо напрежение процесите срещу вещици в Салем са подхранвани от подозренията на жителите и негодуванието към съседите им, както и от страха им от външни лица.

Столетия след като Естер Елуел за малко не става жертва на това ужасно събитие, в малкото американско градче Нелсънвил, в щата Охайо, на 25 март 1965 година, се ражда нейната праправнучка Сара Джесика Паркър.

Актрисата играе вещица във фантастичната комедия "Фокус-мокус" от 1993 г.
Актрисата играе вещица във фантастичната комедия "Фокус-мокус" от 1993 г.

Майка й Барбара е учителка и има немски корени. Баща й Стивън е журналист и има малка търговска компания. Семейството има две момичета и две момчета - Сара, Мария, Тимъти Бритън и Пипин. Много рано Барбара и Стивън се развеждат, като той заминава на изток, а тя се омъжва за Пол Фрост - шофьор на камион. Доведеният баща на Сара също има четири деца от първия си брак, така че бъдещата звезда израства с общо 7 братя и сестри.

Паркър, която днес е абсолютна модна икона и фешън кралица, знае какво е и да живееш в бедност, понякога без ток, понякога без торта за рожден ден, но пък редовно водена на театър и изложби от майка си, възпитала абсолютна любов към изкуството у децата си.