Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Емилия Ковачева (вляво) в съда
Емилия Ковачева (вляво) в съда

Тя изрази съжаление едва пред втората съдебна инстанция

На 22 април 2015 г. една новина се разпространява мълниеносно из медиите и поставя в ступор журналисти, полицаи, прокурори, граждани.

В столичната болница “Токуда” се борят за живота на новородено момиченце, което е в много тежко състояние - със счупен череп и травми по телцето. Сигнал е подаден в МВР от лечебното заведение, където след медицински консилиум лекарите стигат до заключение - пеленачето е бито жестоко, то страда от синдрома на малтретираното дете.

74 месеца по-късно в затвора в Сливен вече е жената, причинила зверството - акушерката, която в нощта на 17 срещу 18 април едва не убива с юмруци, шамари и разтрисания малката Никол. Има данни и че я е душила.

На 5 ноември ВКС постанови

окончателно 18

години затвор

за Емилия Ковачева, която трябва да плати и 400 хил. лева обезщетение. Тя беше откарана зад решетките от съдебната охрана на 9 ноември.

През последните няколко години вече бившата акушерка за известно време беше на свобода срещу 1500 лева гаранция. Но след като през 2017 г. получи от Софийския градски съд също 18 години лишаване от свобода, мярката ѝ за неотклонение беше променена в домашен арест. Докато е на свобода, Ковачева, която е от Самоков и живее там, заработвала на лифта на Боровец.

6-годишната Никол в първите две години от своя живот се възстановява много добре. Детето периодично е водено на контролни прегледи при лекарите, които следят състоянието му. По-късно обаче то отключва епилепсия, налага се да приема силни лекарства.

Момиченцето се появява на бял свят на 14 април 2015 г. напълно здраво с ръст 52 см, тегло 3,230 кг и обиколка на главичката 34,5 см. Майка му Станислава е приета за планово раждане предния ден, 13 април.

В нощта срещу 18 април 2015 г. пеленачето, което е едва на 4 дни, е в стаята за новородени в болница “Софиямед”.

За бебетата, които са пет, се грижи дежурната акушерка - 41-годишната Емилия Ковачева.

Тя е завършила Медицинския институт във Враца и имала 19 години стаж по специалността. През 2001 г. при трудова злополука починал съпругът ѝ, който бил състезател по ски към националния отбор. Оттогава отглеждала 2-те си дъщери, които останали без баща на 3 и 7 години, сама. Работи в болницата от март 2014 г., но живее в Самоков и пътува до работното си място. По-късно в хода на делото ще се разбере, че имала и много малко, но непригодено за живеене жилище в София.

За да не пътува сутрин и вечер с автобуса от Самоков до София и обратно в продължение на час, Ковачева вземала по две смени. Това обаче винаги било по нейно желание. Спестявала и разходи - билетът в едната посока е 5 лева.

“Изработването на две последователни 12-часови смени спестявало разходи, но в същото време я преуморявало”, отбелязва съдът.

Ковачева обаче

не е била

принуждавана

да работи

извънредно

и е можела да откаже 24-часови дежурства.

Камерите в отделението заснемат ударите на Емилия Ковачева.
Камерите в отделението заснемат ударите на Емилия Ковачева.

“Всички разпитани по делото свидетели, които са били наясно с нейното социално, семейно и материално положение, са единодушни, че тя е поемала повече дежурства, за да има икономическа изгода, като графиците за дежурства винаги са били съгласувани с нея и нейните желания”, добавят магистратите.

Затова и липсвали всякакви основания да се приеме, че в нощта срещу 18 април 2015 г. тя била под въздействието на някакви непредвидими и неочаквани фактори, намирала се в ненормално състояние и тези външни причини са мотивирали нейното поведение по отношение на децата. Тезата, че е “прегряла” от работа, беше лансирана от нейната защита по време на процеса.

Така в 19 часа на 17 април Емилия Ковачева поема втората си смяна за денонощието, която трябва да приключи на 18 април в 7 часа.

Ето какво разказа пестеливо тя пред съда:

Не си спомням да съм удряла бебето, не виждам защо да го правя. Когато правих тоалет на бебетата на 18 април, видях, че едно от тях е по-жълто, и го казах на дежурната лекарка.

На прегледа присъствала и майката, твърди Ковачева. В 7,50 часа акушерката предала дежурството на другата си колежка и си тръгнала. Не отнесла малката Никол в стаята на майка ѝ, а ѝ обяснила, че има жълтеница, трябва да се пече на лампа и да ѝ се прелее кръв.

В този ден Никол и майка ѝ трябвало да бъдат изписани, но около обед лекарите обяснили, че няма да стане, защото детето, което предния ден било съвсем здраво, се нуждаело от медицински грижи.

Дежурната лекарка от дневната смяна видяла, че момиченцето плаче, неспокойно е и назначила изследване. То показало много нисък хемоглобин, затова решили да му прелеят кръв.

Детето било прегледано няколко пъти през деня, но при последния преглед около 20 ч следващата дежурна лекарка установила, че то

има отоци по

лицето, плаче и

стене постоянно,

много е бледо

Заключението било мозъчен кръвоизлив.

Записите от камерите разкриват истината, която втрещява всички. По-късно един от разследващите казва, че когато ги видели за първи път, просто не можели да повярват, че е истина.

Записите показват как акушерката се надвесва над кошчето на Никол и я удря.

Първите два удара са в 1,49 ч, а последните резки шамари са в 3,03 ч.

“Тя е нанесла поне 39 удара по бебето, но има и много периоди, в които с фигурата си е закривала действията си от камерата. Фиксирани са и множество притискания с ръце по главата на детето, душене по шията, силни разтърсвания, обръщане с главата надолу, а и други насилствени действия спрямо Никол”, посочва съдът.

Достъпът в отделението по неонатология е ставал само с чип карта. Така че през нощта срещу 18 април 2015 г. в отделението не са влизали външни хора, а при децата между 1 и 6 часа е била единствено Ковачева, е категоричен съдът.

В болницата започват да гледат записите, когато от “Токуда” им съобщават, че докараното по спешност с линейка момиченце е бито.

Ковачева е арестувана на 22 април в дома си. Тя не дава обяснение пред разследващите. Проговаря едва в съда. Изказа съжаление с половин уста за стореното.