Свирил е в Болшой театър, на големите сцени в Холандия, Германия, Япония

Канят го в Нова телевизия, той влиза в гримьорната с 8 братовчеди

Bенци Такев бе легенда на цигулката. Помня го още от дете в Унгарския ресторант, където свиреше на ухо на баща ми и приятелите ни и ми беше любим още тогава. Обръщаше се към мен с: “Малка дамо, целувам Ви ръка!”. Аз се дуех като пуйче и бях толкова щастлива. После пораснах, но винаги, слушайки бате Венци, си спомнях детството и вълшебната му цигулка ме радваше. Почивай в мир, легендо, и аплодисменти!”

Този съкровен спомен от детските си години за цигуларя Венци Такев сподели Рени Григорова, майката, която искаше евтаназия за себе си и за сина си.

Точно в Деня на народните будители тихо в дома си в София издъхна легендарният ромски цигулар на 76-годишна възраст.

“Отиде си от нас кралят на цигулката,

моят приятел и велик музикант Венци Такев. Поклон пред тебе, легендо”, написа певицата Софи Маринова.

Приятелите му го определят като голям музикант, чуден образ и чешит. Можел да изсвири всичко. Заедно с Йълдъз Ибрахимова и други джазови музиканти участвал в уникалния музикален експеримент “Марджанджа”.

“След изключителния им албум с Йълдъз го поканихме в НТВ (Нова телевизия) - разказва евродепутатът Иво Христов. - Едва се бе прочул. По някое време редакторът ми каза объркан, че в гримьорната е дошъл цял оркестър. Венци беше довел още 7-8 братовчеди. Свириха в студиото. В онези години нямахме продуценти, телевизията беше импровизиран жанр и се случваха забавни ситуации. Той беше колоритен, винаги засмян и щедър. Слухар, без музикално образование, но всецяло посветен на цигулката си.”

Венцислав Такев е роден на 24 декември точно в 12 часа. Той има петима братя и една сестра, както и четири деца и няколко внуци и правнуци. Започва да свири едва 7-годишен, защото баща му имал големи проблеми с намирането на цигулари.

“Когато трябваше да записва музика в студиото, те го лъжеха и не идваха. Често се налагаше да свирят колективно в радио “София”, но те не идваха. И така се наложи да си направи цигулар, който да му е близък и да му има доверие - разказва приживе Такев. - Баща ми избра това да съм аз. Посещавах детската музикална школа към читалище “Аура”. Преподаваше ми Николов. Когато отидох да се запиша при него, влязох с музика и като ме видя, каза ми: “Ти ще станеш голям музикант!”. На 10 г. вече ходех с баща ми по пивниците и кръчмите. Бях с него денонощно, но първоначално се срамувах да искам пари от хората. Свирех и обръщах цигулката, за да пускат стотинки за прехраната на семейството. Създавах музика и сам.

Веднъж направих композиция за две цигулки

Много се трудех, и така станах добър музикант.”

На 16 г. започва работа към оркестъра в Концертна дирекция, а след казармата става част от ансамбъл “Рома”. Член е на формацията “Болкан ханс”.

Свирил е в Холандия, Германия, Япония. Цигулката му е звучала и в Болшой театър с оркестъра на Йълдъз Ибрахимова.

През годините Венци Такев е споделял, че цигулката дълго време го е измъчвала.

“Това е страхотен инструмент. За да засвири цигулката, трябва да изпитваш чувство, да ти бръкне вътре в душата, за да възпроизведе хубави тонове - обяснява виртуозът. - Аз имам това чувство. Дар ми е от Бог. Аз често казвам, че за да свириш добре, са нужни три души: душата на цигулката, душата на музиканта и душата на Бог.”

Сега великият цигулар ще свири на небесната сцена, а приятелите му ще го запомнят с вечната му усмивка, закачливия му поглед и виртуозните му изпълнения.