Болниците с отчет всяка седмица пред министерството колко имат и колко ще им трябва

Производителите първо ще снабдяват тях, после бизнеса

ВМА вдигна 2 пъти нуждите си, “Пирогов” харчи по 9 тона на денонощие

Положението става критично, минем ли 9000 хоспитализирани

Най-много пациенти с усложнения спрямо досегашните COVID вълни плюс много хоспитализирани извън интензивните отделения с нужда от кислородна терапия, както и ограничените възможности медицински кислород да се купува от чужбина изправиха България на ръба на криза с доставките му.

От два месеца

производители

на медицински

кислород у нас

сигнализирали

за проблема,

но здравните власти му обърнаха внимание едва този уикенд. Ден преди това увериха, че недостиг няма.

В понеделник обаче в Министерството на здравеопазването фирмите бяха поканени на спешна среща със зам.-министър д-р Тома Томов и шефа на агенцията по лекарствата Богдан Кирилов.

На нея се реши с кислород да се снабдяват приоритетно лечебните заведения за сметка на индустрията (кои производства ползват кислород - виж в карето). А всеки петък болниците в страната трябва да пращат в МЗ информация за наличностите си от кислород и за прогнозните количества за следващите 7 дни.

Наред с това представителите на фирмите производители и доставчици на кислород вече

ще координират

производствените

си мощности,

така че да не се

стига до недостиг

за лечебните заведения.

Минат ли хоспитализираните 9000 обаче, ситуацията става критична, защото тогава ще трябва да се спре снабдяването на цялата индустрия и такова да има само за болниците, предупреди Марин Димитров, управител на фирма “Сол България” - един от общо 5-имата производителя на медицински кислород у нас. Останалите са “Линде Газ България”, “Ерликид България” , “Сиад България” и “Месер България” , съобщиха за “24 часа” от здравното министерство.

Само фирмата на Димитров произвежда по 60 тона кислород дневно, които вече разпродава напълно.

“Преди произвеждахме по 60 т на ден и оставаха по 3-4 тона, така че да се натрупва в резервоара. В последния месец нивото постепенно започна да се понижава, докато в един момент

резервоарите

останаха празни”, обясни той пред “24 часа”.

Спрямо предходните вълни увеличението в потреблението на кислород не е много голямо. Според Аннамария Аксинте, управител на “Линде Газ България”, ръстът спрямо същия период на миналата година е 30%. Но по думите ѝ в момента потреблението е същото като през пролетта. Тогава в интензивни отделения имаше над 800 души, но и хоспитализираните бяха около 10 500, докато сега са 680 интензивните при общо 7973 хоспитализирани (към 1 ноември).

“Изглежда,

при

делта-варианта

повече хора

се нуждаят от

кислородотерапия”, посочва Мартин Димитров. Повишена консумация имало и при предходните вълни, допълва той, но тогава имало кислород на пазара, а сега - не.

“Сега няма, защото съседните държави не продават и задоволяват собствените си нужди”, обясни той.

До пролетта страната ни разчитала много на Румъния, от която сме купували по 200-250 т допълнително, но сега тя е с критични нива на болни и ограничи износа. Същото е положението и с много други държави.

През уикенда фирмата на Димитров закупила 80 т от Гърция, Албания и Хърватска заради нарастващите нужди на болниците, които обслужва.

“Но те ни ги предоставиха като услуга. Там също расте консумацията и не можем да разчитаме дългосрочно на тях”, уточни той.

Другата причина за завишените нужди от кислород според експерти е употребата на хай-флоу (high- flow, англ.) апарати.

Това са системи, които подават много по-голямо количество кислород и се използват при терапия на тежко засегнати пациенти малко преди да бъдат интубирани. Употребата им не е толкова масова, но разликата в количеството кислород, което използват, е значителна.

“Видяхме от колегите в Италия, където беше изключително тежко положението през 2020 г., че използват хай-флоу апарати, които

подават до

50-60 л кислород

в минута, а

нормалните са до

15-16 л в минута И медиците тук се сдобиха с такива апарати, терапията се прилага при определени хора, на които е необходимо такова лечение преди интубиране, и те допълнително водят до увеличаване на консумацията”, обясни Мартин Димитров.

А вече почти е достигнат максимумът от количества кислород, който болниците заявявали в пиковете преди. Тогава на седмица се доставяли около 1000 т. Само фирмата на Димитров доставяла по 650 т заедно с количествата от Румъния, а сега - 400 т седмично, колкото е собственият му капацитет.

Най-голям ръст в потреблението има в София. В Александровска болница например преди искали

по 8-9 тона на

седмица, а сега

толкова на ден

В “Токуда” също има ръст - от 10 т на седмица, сега поръчват същото количество през ден. По 9 т дневно използват и в най-голямата спешна болница “Пирогов”, а в столичната “Света Анна” - по 3-4 тона на ден.

Във ВМА също има двоен ръст на нужните количества. Правят заявки през ден, а преди 2 седмици заявки се правели 2 пъти седмично.

До този момент в Пловдив и областта не се е стигнало до ситуация болница да изпита недостиг на кислород, обясни директорът на РЗИ д-р Сийка Димчева.

“Създали сме специална организация, при която лечебните заведения ни уведомяват с ден - два по-рано, че се нуждаят от кислород. Веднага се свързваме с министерството и ИАЛ. Кислородът се доставя бързо. Така стана през почивните дни с две болници и в понеделник с още една. Получиха веднага необходимите им количества”, обясни д-р Димчева.

Подобна ситуация, но преди време имали и в разградската болница. След сигнализиране до РЗИ и МЗ кислород бил осигурен много бързо. Там нуждите също нараснали значително - от 6 тона седмично на 2 тона дневно. Причината е, че в последните дни там са разкрити общо 105 COVID легла, колкото досега лечебното заведение не е имало през нито една от вълните, обясни директорът на болницата д-р Гечо Жеков.

Забавяне с доставката на една от болниците в Стара Загора имало 2 седмици, но проблемът също бил решен своевременно. В момента затруднения нямало, обясни директорът на РЗИ д-р Станимир Станков.

Няма проблем с доставките на кислород за болниците в Пазарджик, Кърджали и Смолян. Проблем не отчитат и в Бургаско, но в държавната УМБАЛ-Бургас, където се лекуват най-много болни, произвеждат кислорода сами. През есента на 2019 г.

е изградена

собствена

инсталация,

от която по въздухоотводни тръби зарежда всички нуждаещи се отделения. Освен за собствeни нужди доставя и за болница “Сърце и мозък” и КОЦ. Другите болници в областта поръчват кислорода на бутилки от търговци, но и при тях няма недостиг, въпреки че потреблението е скочило в пъти в сравнение с предните 3 вълни, казаха от РЗИ.

С 20% повече са заявките и във Варна, но проблем с осигуряването на кислорода няма. В Девня се намира и един от големите разпространители на медицински кислород - “Цикония” ООД, чиито доставчици са “Месер България” ЕООД и “СОЛ България”.

При заявка с ден предизвестие газът се доставя в бутилки от 40 и 50 л,

цената е 3 лв.

на кубик без ДДС

Депозитът за бутилка е 200 лв.

4,3 пъти е скочила консумацията и във В. Търново, но и там няма проблем със снабдяването.

Болниците не усещат проблем с доставките на кислород, защото производителите се справят със заявките. На ден те могат да произведат общо около 180-200 т за цялата страна, но за да не се стига до недостиг, те информираха здравното министерство в най-ранен етап.

По информация на “24 часа” фирмите сигнализирали за проблема още преди 2 месеца, но от здравното министерство не реагирали, защото от ежедневната справка на РЗИ-тата в страната никъде не се отчитало проблем с доставките. Това обяснили и на срещата вчера от МЗ. РЗИ-тата обаче дават справка за моментната ситуация, която видно и от проверката на “24 часа” не показва проблем. Но те не прогнозират, че с увеличаване на пациентите, расте и консумацията. А дори и 40 т да не стигнат на седмица, това означава 2-3 болници да останат без кислород.

Според производителите решението на здравното министерство да се приоритизират доставките към болниците значително ще ги облекчи и ще им помогне да се справят.

Извън медицината се ползва за храни, в химията, чисти и води

 

Кислородът има широко приложение извън медицината.

Използва се в хранително-вкусовата, в минната промишленост, в металургията, в химическата промишленост, екологията и др. Въпреки че кислородът е незапалим, той подобрява горенето.

Използва се при опаковането на хранителни продукти, за защита и контрол на въздушната среда при съхраняване на плодове и зеленчуци. Също така при отглеждане и транспортиране на риба. Кислород е необходим и при производството на озон, за дезинфекция и стерилизация.

При производството на хартия се използва за избелване. Оксидирането на черната луга с кислород води до ограничаване на изхвърляната в атмосферата сяра. Обогатяването на въздуха за горене в пещите за изпичане на варовик пък повишава тяхната производителност.

В химическата промишленост техническият кислород се използва за оксидиране на материали, частично окисляване на въглеводороди, големи количества се използват при газификация на въглища за синтезен газ. Намира приложение за подобряване на дебита в нефтени и газови кладенци и други процеси.

Използва се също за повишаване на капацитета и ефективността на разграждане и унищожаване на опасни отпадъци и отпадъчни материали в пещите за изгаряне на отпадъци, при производството и обработката на метали, стомана, мед, олово и цинк, при рязане и заваряване.

Кислород е нужен при обработка на чиста и отпадна вода, както и при третирането на химически активни отпадъци.

В процесите на пречистване на отпадните води кислородът обикновено се използва на етапа на биологично пречистване като заместител на въздуха и повишава капацитета на пречистване.

При третирането на отпадъци кислородът намира приложение при окисляването на химически активни отпадъци в специални съоръжения, което подпомага тяхното обезвреждане.

Кислородът е широко използван и при производството на стъкло - за подобряване на горенето в пещите и събирателните кофи, понижавайки емисиите на азотни окиси.

При пречистването на води или в целулозно-хартиената промишленост кислородът се използва в неговата алотропна форма - озон, с цел подобряване на реакцията и гарантиране на пълно окисление поради по-високата реактивност на озона.