Заради произхода си и раждането на сина ѝ там е получила гражданство, без да го е искала, без да е подала всички нужни документи и дори без да знае. Но пък бе извадена от листите на  "Продължаваме промяната”

Ако един не може да се откаже бързо от двойното си гражданство, както стана при Кирил Петков, то друг може да го е получил, без да го желае. Или поне такъв се оказва казусът с актрисата Касиел Ноа Ашер, която само преди дни научава, че е гражданин на Израел. Без да е желала и без да е подавала изрично документи за това. А всъщност го научава от българската Централна избирателна комисия.

“С голяма изненада научих, че щом държавата Израел те е приела веднъж като емигрант от еврейски произход,

щом не нарушаваш

законите на държавата

и нямаш задължения към

нея - имаш право

на доживотно гражданство!”

Това разказа Касиел Ноа Ашер пред “24 часа”. Заради двойното си гражданство тя бе заличена от РИК като кандидат за депутат от листата на “Продължаваме промяната” в столичния 23-и МИР. Но тепърва ще пуска допитване до израелското посолство за потвърждение.

Касиел Ноа Ашер е дъщеря на актрисата Рут Рафаилова и режисьора Красимир Спасов. Рожденото ѝ име е Десислава Спасова, а през годините бе известна у нас и като Деса Красова.

Историята ѝ е много интересна лична. И мното лична - Касиел за първи път “повдига завесата” с детайли.

През 1997 г. тя забременява и решава да роди детето, въпреки че я очаква съдба на самотен родител. Оказва се обаче, че има сериозен

здравословен проблем, който

застрашава и нейният живот,

и на бъдещото ѝ дете

“Този проблем не беше възможно да се реши в България. Това научих от устата на една пияна докторка, която директно ми заяви: “Махай го това копеле, щото ще се взриви в теб”, и до днес потреперва актрисата, когато си спомня за този момент.

“След това диагнозата потвърди прекрасният доктор Духовников, който овладя критичното ми състояние за известно време. Бих казала, че той е един от моите спасители. Така взех решение да замина за Израел, където медицината е изключително напреднала. Аз имам еврейски произход от страна на моята майка и така получих шанс да замина като “Оле Хадаш” - евреин, който е роден в друга държава, но има право да емигрира в Израел и да получи след около година пребиваване израелски паспорт, гарантиращ гражданство и жителство в държавата”, допълва тя. И уточнява, че през този период получаваш различни документи, докато стигнеш до основния паспорт.

Престоят ѝ

в Израел обаче

е продължил

по-малко от година

“Заминах в началото на 1998 г. и благодарение на грижата и компетентността на израелските лекари се върнах в България със здраво и прекрасно бебе през лятото на същата година”, разказва тя. Решила да се върне, защото ѝ липсвали родителите, театърът, киното, приятелите.

“Имаше дни, в които не можех да си намеря място от носталгия. Непрекъснато получавах писма от Йоско Шамли например - лека му пръст... И ми ставаше много мъчно. И един ден, на около 40 градуса телавивска горещина, реших, че се връщам в България с моя син. Оправих всякакви взаимоотношения с израелските институции. И от тях получих един оранжев паспорт, наречен “Теудат Маавар”, или Лесе Пасе, с който мога да пътувам извън Израел, преди да е свършил срокът, необходим, за да имам най-важния израелски паспорт - “Теудат Зеут”.

Лесе Пасе не е краен документ. И беше нужно, за да е валиден, да го подновявам всяка година.

Последното ми подновяване

изтече през 2002 г. Тоест

аз бях сигурна, че нямам

получено гражданство,

тъй като не съм пребивавала в Израел достатъчно време за “Теудат Зеут”, разказва Касиел. Оттогава е посещавала много пъти Израел, за да се види с роднини и приятели. Но винаги е влизала в страната с българска лична карта.

“Никога не е ставало въпрос да се отказвам от нещо, което съм била убедена, че нямам. От “Продължаваме промяната” ме попитаха няколко пъти дали имам друго гражданство. И аз напълно убедено казах: Не, нямам! Защото бях абсолютно сигурна, че нямам”, разказва актрисата.

Тя тепърва ще изиска документите си от ГРАО, за да види какво е написано там.

“Спомням си, че няколко месеца след като пристигнах в България, през зимата на 1999 г. ходих безкрайно много пъти в общината. Тогава пък българската държава не даваше българско гражданство на сина ми, тъй като той носи фамилията на майка ми, а не моята. Такъв беше законът. До безкрай ми искаха моите израелски документи, сверяваха с паспорта на сина ми. До безкрай тормоз и унижения. Отнасяха се с мен и детето ми като престъпници.

Три години синът ми

беше без българско

гражданство”,

разказва тя.

“Никога след това не съм влизала в ГРАО. Не знам какво пише за мен там. Дори не знам какво съм попълвала, защото непрекъснато имах усещането, че ще припадна с бебето пред някое гише.

Не разказвам тези крайно интимни преживявания, за да се оправдая. Напротив, допуснала съм неволна грешка в моята увереност, когато съм потвърдила, че нямам второ гражданство. Но мисля, че личните ми случки много точно показват къде са болните точки в нашата родина”, разказва Касиел.

Днес тя играе в много спектакли и филми. Казва, че това ѝ дава смисъл и я прави щастлива. В “Нощта на Покера” по мотиви от “Трамвай Желание” на Тенеси Уилямс съм събрала звезден екип актьори и за нас е чест, че играем в театъра, именуван на моя професор Крикор Азарян, казва Касиел. А в Дома на киното предстои премиерата на документалния филм CINEMA GARAGE, който осъществила заедно с оператора Калоян Божилов.