За първи път приятел разкрива последните му 24 часа преди удара и комата

Мястото, на което пада, познавал отлично, карал там десетки пъти

Следите от сноуборда му личали ясно в деня след инцидента

Фаталният 9 май 2021 г. В 6,30 ч. сутринта Владо Каролев звъни на своя добър приятел Явор Първанов.

- Наборе, хайде стига мързелува! Отиваме на Тодорка! Рано пиле, рано пее. Прогнозата я видях, идеално е... След 15 минути те чакам готов. Вземи ми котките, че останаха в твоята кола вчера. Боли те кракът? Мързи те? Знам. Аре, ще ти звънна от върха.

Този разговор разкрива за първи път пред медия Явор Първанов. Спомня си за последния ден на Каролев, все едно е бил вчера.

“Последния сезон бяхме постоянно заедно горе - сподели той пред "168 часа". - Беше в страхотна форма,

по три пъти на ден сме катерили връх Тодорка,

беше неуморим. Владо беше най-влюбеният и отдаден на планината човек, когото познавам. А аз познавам доста планинари. С часове сме бродили да видим диви кози. Казвах му: “Аре, стига, бе, кво да им гледам. Кози.” А той ми отговаряше: “Гледай ги, бе, виж колко са много, колко са красиви.”

Някои казаха, че бил подценил планината, лекомислено бил постъпил в деня на инцидента. Владо беше разумен и предпазлив бордист. Екипиран безупречно, подготвен, с достатъчно опит. Мястото, на което пострада, сме го карали десетки пъти. Той ме заведе за пръв път там. Познаваше Пирин поне колкото икономиката. Много от нещата, които се изговориха, са неточни и пресилени. Досега мълчах, вече ще си кажа мнението. Аз и съпругата ми бяхме първите хора сутринта след инцидента на мястото. Следите се виждаха ясно. Малшанс и дребен дефект в екипировката причиниха непоправимото.

Никога няма да си простя, че този ден не отидох с него

Никога. Сега вече няма значение. Кой разбрал, разбрал, както той сам казваше. Това няма да го върне. Любимият му Пирин си го взе при себе си. Горе е така. Случва се. Почивай в мир, наборе.”

Всъщност Явор Първанов бе първият, които сигнализира, че финансистът е изчезнал. Той имаше информация за трасето на Каролев, но когато му звъннал към 14 часа и установил, че телефонът му е извън обхват, усетил, че нещо не е наред. Издирвали го 4 часа, но без резултат и тогава уведомили Планинската спасителна служба. След инцидента Първанов обясни, че

Владо бил добре екипиран - с каска, котки

и всичко необходимо, дори спусъкът на еърбег раницата му бил поставен.

На 9 май с безупречна екипировка икономистът Владимир Каролев смело се спусна сам по снежните Бъндеришки улеи. Планът му беше да мине към Малка Тодорка и да изкачи Вихрен. Слънцето печеше и започваше да омекотява снега. Под пухкавия прах се бяха отворили поточета и водни улеи. Бялата пудра ставаше нестабилна и хлъзгава.

Всичко вървеше по план, докато финансистът не се понесе по ръба на един от улеите. В продължение на 400 м се търкаля по стръмен терен. Премина през ледени блокове от стари лавини, скали, камъни, храсти и клекове.

Приземи се в страничен циркус на 2300 м

надморска височина. Каската му излетя на 30 м от него. По време на фаталния полет счупи глезена, ребрата и черепа си. Нарани тежко гръдния си кош, но травмата в главата му беше още по-сериозна. Вътрешните му органи също бяха

наранени и разкъсани

В продължение на 12 часа Каролев лежи обездвижен, докато чака помощ. С невероятен късмет и съвсем случайно го намериха в безсъзнание с едва долавящи се дишане и сърдечна дейност.

След като бе приет по спешност в болницата в Разлог, той бе преместен в “Пирогов”.

Близо 2 месеца след инцидента в Пирин икономистът продължаваше да бъде в реанимация. Травмите му бяха преодолени благодарение на лекарите и

той се възстановяваше,

но все още имаше нужда от реанимационно лечение и беше на апаратна вентилация.

От болницата скоро бяха съобщили, че Владимир Каролев е в стационирано състояние. Той реагираше на външни дразнители, но състоянието му изискваше поддържащи грижи, а прогнозите бяха, че му предстоят месеци на възстановяване.

В началото на септември той бе преместен в “Токуда” за рехабилитация. И въпреки че лекарите правеха всичко възможно за живота му, финансистът почина.

Последната информация за състоянието му бе, че всичките му травми са се възстановили, но мозъкът му бил засегнат и по тази причина той така и не се събуди.

Безспорно е, че

икономистът имаше завиден опит в пантенето

(каране на ски в планински територии извън обособените ски зони). Той бе отличен познавач на планината, винаги бе добре екипиран и не предприемаше излишни рискове, макар че беше почитател на предизвикателствата. Природата бе неговата голяма любов.

Малко известно за него е, че

Каролев беше дарител

на много инициативи, но предпочитал да не се афишира.

“Преди години ми попадна един от последните екземпляри на книжката “Планини и хора” - споделя Явор Първанов. - За който не знае, тя е написана 1936 г. от основателя и председател на първия планински клуб у нас Стефан Попов. Нещо като Библията на българското планинарство. Естествено забранена и забравена. Реших, че е добре да бъде преиздадена. Споделих с приятели във фейсбук, по групите. Ентусиазъм голям, дела - никакви. И си гледам един ден съобщенията. Владо. Къде и колко да преведа, ми беше написал.

Не пита защо, кой, каква е книгата, ще се продава ли. Издадохме я, една стотинка обратно не си взе. Направихме паметна плоча на автора в планината. И ми беше сърдит, че съм написал в послеслова за него. Дарение се правело не заради дарителя, а за хората. Една страница няма да ми стигне да напиша за всички дарения и жестове, които е направил за хижи и хора. Не искаше да се коментира. Такъв си беше.”