Въпреки че много завоеватели са оставяли костите си из суровите планини, империи там не са загивали

Огромните върхове на планините Хиндукуш, Памир и Каракорум са надвиснали над необятни хълмисти пустини. На по-ниското, където животът за хората е по-лесен, властва екстремен климат с много горещи лета и смразяващи зими.

Това е земята на Афганистан – съвкупност от народи, за които не можем да кажем, че са прераснали в единна нация, въпреки че от хилядолетия споделят една земя. Именно тази земя много често е наричана „гробница за империи“ като препратка за многото завоеватели, които са оставяли костите си по суровите планински земи в Централна Азия. Този израз до голяма степен се е превърнал в клише, което всички коментатори обичат да припомнят, когато стане въпрос за приключилата през септември американска война там. Има ли обаче достатъчно основание да го използваме за Афга-нистан? Наистина ли страната е ставала причина за краха на цели империи, дръзнали да пожелаят земите му? Краткият отговор е… „донякъде“. Ако съдим по съдбата на Съветския съюз, можем наистина да видим връзка между разпадането на тази империя в края на Студената война и дългогодишната й и кървава военна авантюра в Афганистан. Американците също се сблъскаха със суровата реалност, че дори и след 20-годишно присъствие не успяха да култивират по свой тертип тази държава. Историята на страната има много други глави, в които завоеватели са идвали и са се отказвали. Има обаче и доста примери за успешно дългосрочно чуждо управление. Затова ще се опитаме да разгледаме откъде идва митът за непревземаемостта на Афганистан и защо той не отговаря изцяло на истината.

Земите на днешен Афганистан попадат на пътя на много амбициозни завоеватели в Азия от древността до днес. Те обаче се оказват трудна за преглъщане хапка заради три основни фактора. 

Целия материал четете в "Космос"