"Исках да защитавам тези смели и красиви хора пред мен", сподели тя пред “168 часа”

След като става популярна, на друг протест е бита нарочно: “Хора ме питаха дали мразя полицаите. Аз казах, и все още казвам, не!”

Със своята песен All for love иска всички да видят и да чуят, че ЛГБТ общността съществува и няма да се крие

За един миг тя се превръща в пример за модерната и смела жена, която не се бои да отстоява себе си. Милиони хора по света се възхитиха и споделиха видео, запечатало дързостта на джаз певицата от немско-български произход Лиана Георгиева, която по време на прайда в Истанбул през юни крачи в черна рокля и на високи токчета пред десетки полицаи с щитове, каски и палки. Притисната от силите на реда, тя им отвръща: “Не виждате ли, че съм на токчета, драги, затова ходя бавно. Тук има любов и надежда. Не знам какво правите вие, но аз вървя бавно с любов и надежда”.

От 2015 година шествието за равни права на ЛГБТ общността е забранено в Истанбул. Лиана вдъхва кураж на мнозина, но и става разпознаваема не само за доброжелатели. Въпреки това тя знае, че е важно да се бори ЗА нещо, а не само СРЕЩУ нещо. В интервю за “168 часа” певицата, която е и магистър по клинична психология, разказва повече за себе си, за агресията срещу ЛГБТ общността, за любовта и свободата, за това как с велосипед пристига в Истанбул и остава, за музиката и за всичко, което я вдъхновява.

- Какво е за вас в момента да сте лицето на надеждата за жените в Турция, за ЛГБТ общността, както и за хората, които не са съгласни с авторитарния режим в страната като цяло?

- Аз съм много изненадана, че хората все още ме разпознават на улицата. Видеото наистина имаше обхват не само в Турция, а също в Бразилия например (и там беше вайръл). Все още давам интервюта и говоря с различни хора всеки ден - с моята общност се боря за промяна. Странно ми е да съм “лицето на надеждата” - не го планирах и като цяло е малко сложно: аз съм привилегирована, защото имам немски паспорт.

Да, казвам във видеото, че вървя с “любов и надежда”. И наистина много хора го виждат така, но не знам дали мога, като германка-българка, да съм истинският символ за надежда в Турция. Според мен има много такива символи, особено в нашата ЛГБТ общност.

- Имаше ли момент, в който да се почувствате застрашена физически?

- Имаше доста такива моменти. Прайдът беше на 26 юни, но няколко дни преди това правихме пикник в един парк. Беше част от “Прайд седмица”, въпреки това нямаше никакви ЛГБТ+ символи. Полицията ни чакаше от началото, стотици от тях, даже с кучета. В един момент ни атакуваха. Видях как обградиха малка група от млади жени, момичета даже. Исках да хвана ръцете им, да ги измъкнем от кръга, но накрая и аз се озовах в него. 15-20 полицаи бяха около нас. За 15 минути не ни пускаха. Едно момиче получи паникатака. По-късно същата вечер полицай даже беше счупил носа на някого и арестувал друг човек.

На 1 юли имаше друг феминистки протест - срещу излизането на Истанбулската конвенция. Тогава всеки вече знаеше коя съм, включително полицията. Бях отпред и когато тълпата вървеше напред, паднах на земята. Тогава полицаите ме биха, нарочно. И днес имам белези от този случай. След това много хора ме питаха дали мразя полицаите. Аз казах, и все още казвам, не! Аз не мразя никого. Жалко и мъчно ми е за тях, защото явно не могат да изпитват много любов към други хора и водят живот, пълен с омраза.

- И Мадона сподели видеото с вас. Какво ви казаха вашите близки и приятели за възхищението на милиони, което провокирахте?

- Всъщност никой от най-близките ми хора не беше много изненадан.

Винаги съм била много откровена и съм отстоявала правата на другите. Майка ми и няколко от най-добрите ми приятелки се страхуваха - разбира се, не привлякох вниманието само на привърженици. Видеото е шанс за нас (ЛГБТ+) и с него започнах да се боря и да работя много. В един момент наистина стана прекалено много. От почти 4 месеца вече не съм само певица, а съм активист. Обичам си работата и мисля, че наистина движим промяната, но хората около мен не само се гордеят, но понякога малко се притесняват. Да си активист, особено в Турция, може да е опасно.

- Мислите ли, че много жени в Турция, и не само, имат нужда от примери, за да отстояват себе си и свободата си?

- Изобщо не мисля така. Феминисткото движение в Турция е много голямо и вдъхновяващо. Всеки ден чувам от феминистките тук - ние сме много и сме заедно! Жените тук много се борят за това да ги чуят и много добре знаят какви права искат. Проблемът не е, че се нуждаят от примери, проблемът е, че политиците не ги слушат.

- Срещали ли сте някога по-осезаема агресия, която ви е шокирала?

- Лично, както вече казах, съм срещала, но не ме е шокирала. Като жена, особено като куиър жена, която излиза на срещи с жени, агресията, за съжаление, е нещо ежедневно. Към жените и най-вече към ЛГБТ, особено към трансобщността тук е шокираща.

Има много фемициди. (Фемицидът се определя като убийство на жени поради техния пол, т.е. просто защото са жени, поради което то винаги се извършва от мъж - бел. ред.)Трансжените често са атакувани на улицата - психически, но преди всичко физически.

- Виждате ли себе си като борец срещу дискриминацията, езика на омразата и насилието? Кои са най-сигурните оръжия срещу тях?

- Да, бих казала, че се виждам така. Майка ми ми каза, когато бях на 14 години, че е много по-важно да се бориш ЗА нещо, да имаш цел, не само да си СРЕЩУ нещо. Бих казала, че се боря за повече комуникация, за съпричастност, ненасилствено общуване и за свободата да си, който си, и да обичаш когото искаш.

Най-сигурните оръжия срещу дискриминацията, езика на омразата и насилието според мен са приобщаващо образование, медия, която ни показва и учи на любов във всичките цветове, и, разбира се, политика на приемане със справедлива съдебна система и мирна изпълнителна власт. Има нужда от закони, които гарантират нашите права.

- Предстоящата ви песен All for love и видеото към нея изцяло в подкрепа на ЛГБТ общността ли е?

- Да! Нямам търпение за пускането на песента на 11 ноември! Написах парчето с цел да се продължи ефектът от моето видео - но този път не съм сама, а с приятелите ми, с ЛГБТ общността. Проектът отне доста време, всеки, който е част от All for love, работи без пари. Даже Майк Сабат, който е много успешен музикален продуцент в Америка, ни помага. Аз написах текста и мелодията, а той изработи музиката. Всички вярваме, че може да се покажем повече в тази песен. Ще покажем също на по-консервативните хора, че съществуваме и че няма да се крием! Защото вървим заедно с Любов и Надежда!

Музиката, изкуството и като цяло медиите са много силни канали. Затова искам повече хора да слушат музиката ми. Няма много известни певици, които да пеят за любовта между две жени. Но я има, не е забранена и не е грешна. Трябва да покажем, че любовта винаги е нещо магично и че не е само между мъж и жена. Трябва да учим децата ни от малки да не се срамуват от чувствата си, че има семейства с двама бащи или с две майки и че има хора, които са се родили в “грешно” тяло.

- Какво ви вдъхновява?

- Любовта към музиката, към семейството ми, към приятелите ми, към ЛГБТ общността, към свободата, любовта за живот като цяло. Не знам как да го обясня по друг начин, но каквото (спонтанно и импулсивно) казах на полицията в деня на прайда, е вярно. Гледах тези смели, красиви хора пред мен, които излизаха на улицата въпреки опасността, и исках да ги защитавам. Те ме вдъхновяват.

- Кога за последно бяхте в България?

- За съжаление, заради пандемията не съм била в България от две години. Преди това много често идвах. Имам приятели и роднини в България и много ми липсват. Дано мога да дойда още тази година. България е толкова красива страна, моят дом!

- Каква е вашата семейна история?

- Въпреки че живеех в България, когато бях във втори клас и след като завърших гимназията, съм израснала и живяла предимно в Берлин. Родителите ми са разведени. Израснах повече с майка ми, която е германка. Със сестра ми за почти всички ваканции идвахме в България при баща ни и най-вече при баба ни, която много обичам.

- Какво ви накара да тръгнете на вашето приключение с велосипед, което ви отвежда от Германия до Истанбул?

- Пътуването с колелото е съвсем друга, интересна и хубава история. Срещнах много хора, видях толкова места и чувствах истинска свобода. Най-добрата ми приятелка Ели и аз тръгнахме от Германия. Исках безкрайна Свобода. Не знаех кога и дали ще се връщам в Берлин, не знаех накъде отиваме, нямахме много пари. Но имахме колела, любопитство и интерес към непознати. И сега чувствам, все едно съм още на колелото: Наслаждавам се на всеки момент и не знам накъде ще ме отведе моят път.

- Бихте ли поели в друга, нова посока?

- Може би да. Засега се боря за промяна в Турция, но като искам само едно нещо: да правя музика. Искам финансово да издържам семейството си с музика. Ако в един момент нямам тази възможност в Турция, бих се качила на колелото и бих карала до мястото, където мога да правя това: да пея.

- Какви качества цените в личностите, с които се заобикаляте?

- Мисля, че винаги се опитвам да разбера дали хората имат добро сърце. Най-близките ми приятели са честни, добри, искрени и лоялни хора, които се борят не само за близките си, но и за това общество, за този свят.

- За вас в какво се изразява днес красотата на Истанбул и в какво - жестокостта му?

- Много обичам Истанбул, за мен е центърът на света, центърът между Изтока и Запада, буквално свързва Европа и Азия чрез своите мостове. За мен това е много красив и голям символ, че всички можем да живеем заедно без значение откъде сме или в какво вярваме. Разбира се, доста е хаотичен, особено уличното движение често ме подлудява. Може да се загубиш тук, но ако очите ти са отворени, може да намериш нещо, да научиш нещо зад всеки ъгъл.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Liana Georgi I Singer (@liana.georgi)