Трябва да се е пръкнал много тежък вирус, за да тръгне точно този неподражаем критик на войнстващата простащина след поредните жътвари, дошли от нищото

Ицо Хазарта ще става депутат! Толкова невероятно звучи, че се връщам, пак си го чета това изречение и се ощипвам.

Любен Дилов-син даде навремето перфектно определение за този творец, нарече го “най-талантливия поет на нашето време”. Неговата зашеметяваща сила беше точно в дистанцията, в това, че гледаше блатото от- високо, без да се опръска. От позицията на “нормалния софийски дришльо” Хазарта създаде великолепни, непреходни, вдъхновяващи, разгромни и жестоко верни текстове за парчетата "Гладен", "Браво", "Хип-хоп", то просто няма изреждане. Албумът Quattro на "Ъпсурт" от 2005 г. премести планини, като гигантско екстази подейства на умърлушената интелигенция и изтормозения от полуистини, тарикатлъци и простотии български потребител. До ден днешен на сън да бутнеш нашето активно поколение, запяваме гръмовния им хит "Колега":

Жълти зъбки и нерви лабави,

не гепи кабели, гепи кавъри.

Като стрида в маршрутките,

аз съм сам в държавата на проститутките.

Признавам, че доста се стъписах, когато точно Ицо Хазарта, а не някой угоден артист се обяви за фен на Иван Костов. Не можех да проумея как

естет от

неговия калибър,

ненадминат майстор на сатирата и сарказма, не е усетил поне интуитивно притворната, пресметлива и двулична природа на този политически матипулатор.

Но творците по природа са с особена емоционалност, тяхната политическа преценка много рядко се основава на задълбочен анализ и старателно претегляне на известните факти. Те не следят информационните източници под лупа, не умеят да отсяват плявата, а и не ги интересуват особено витиеватите интервюта. Водеща за такива чувствителни организми е интуицията, личното им светоусещане.

Затова симпатиите на Хазарта към екзекутора на СДС, единствената адекватна демократична коалиция в България, към приватизатора на националните богатства в полза на съвременната олигархия не засенчиха ни най-малко светлия му образ в моите очи. Уважението, възторгът ми от красивия ум на този човек и жестокото му чувство за хумор останаха недосегаеми.

През 2019-а пак му се поклоних доземи,

след като напусна "Демократична България" с гръмовно изложение, озаглавено "В "Ъпсурт" вече нямате човек". Направо размаза по стените дребните душици, тръгнали да му търсят сметка защо е участвал в концерт на ГЕРБ, все едно от тяхната ръка е ял. Защото едно от най-силните качества на Хазарта е умението да постави на място със завидна лекота и най-големия тъпак. Този път интуицията вярно му бе шепнала -

прогресивно-агресивният елит на ДБ,

който мисли в спуснати от централата опорни точки, не разпознава нюанси и не питае уважение към ничие превъзходство, па ако ще и Райна Кабаиванска да е, не заслужава такъв тренд сетър на своя страна.

"Давах интервюта заедно с лидерите им - написа рапърът тогава, - те идваха по концертите на "Ъпсурт” и се снимаха с мен, и си качваха снимките по социалните мрежи, и ме цитираха под път и над път. Хората приеха, че съм един от тях. Когато ги атакуваха – защитавах лидерите им по интервюта, по медии и по социални мрежи. Никога не поисках и стотинка за това, понеже за мен то не е бизнес и съвестта ми не го позволи – това половината хора не го повярваха, а другата половина казаха, че съм луд."

Не се сещам за друга звезда от калибъра на Хазарта, изразяваща по-въздействащо гражданската си позиция, без да й пука кого ще ядоса или разплаче. Той е самото

олицетворение на свободната мисъл,

която болезнено липсва в общественото ни пространство, откакто президентът Радев вдигна юмрук.

На Ицо например окото му не мигна да нападне НОЩ заради крутите мерки срещу пандемията и макар да не беше напълно прав, той се възползва от демократичната привилегия да заеме позиция по обществено значим проблем. Нещо, което никой от колегите му в шоубизнеса не направи, но на Хазарта предпазливостта и политическата коректност никога не са му били силни страни.

Затова днес аз и приятелите ми, повечето от които също са известни артисти и таланти, изпаднахме в нещо като системен шок от решението на Христо Петров да поведе парламентарна листа. И да се обвърже не с друг, а с президентския програмен проект, добил известност сред бохемата като "Харвардските двама братя".

Не че го обичаме по-малко, просто този път е трудно да разберем

абсурдната тенденция

на парадоксалната му мисъл. Казва, че бил силно впечатлен от аурата на Кирил Петков, такъв свестен човек не бил виждал на политическата арена. Ние обаче се питаме с какво я приспива Хазарта тая интуиция, че да се омайва от новия месия? Изобщо няма значение дали Петков е лъжец, или неволно е заблудил президента, че е само български гражданин, дали му е било толкова сакрално важно да стане министър, че е подценил законите в България, нито дали е овладял Банката за възстановяване и развитие, за да подпомогне фотоволтаичния бизнес на олигарха Прокопиев. Тези аргументи са за разследващите журналисти и анализаторите, а на творческата интелигенция задачата й е само да й работи верният нюх, нищо повече.

Готините хора никога

не тичат след

самозваните спасители,

иначе няма да може "милиони микроби да умрат". Те не се подлъгват по тръпчинките на гости от чужбина, които стъпват върху главите на съмишлениците и приятелите си, за да вземат пустата власт.

Още от Костово време всеки народен любимец, дръзнал да прекрачи границата между сцената и държавната лапаница, изгаря, придворен става и притворен.

Трябва да се е пръкнал много тежък вирус, за да тръгне точно този неподражаем критик на войнстващата простащина след поредните жътвари, дошли от нищото. Страшно сме притеснени не за друго, а че ей тия строфи вече никога няма да ги чуваме както преди:

"Дай ми един от ония партийни куфари,

да купя на пет пу**и миникупъри.

Портмонето ми е да е претъпкано, вместо кухо.

Дошъл съм за нещо сухо."