Намериха и крепостна стена, част от укрепителната система на Месамбрия, смята д-р Найден Прахов

Била под дебел слой от черни миди и рапани

През 1960 г. Люба Огненова попада и на късноантична стена, разрушена при превземането на града от хан Крум

Древна крепостна стена, строена преди повече от 2500 години, откриха археолозите край Несебър. Според тях вероятно е част от потъналата укрепителна система на Месамбрия.

Документирана е за първи път през 1960 г. от Люба Огненова - първата жена археолог и водолаз у нас. Тя смята, че е построена преди създаването на древния град и

датира от предгръцкия период

Известно е, че днешен Несебър е древно тракийско селище, превърнато по-късно с идването на дорийските преселници в елинска колония под името Месамбрия, а с покоряването на тези земи от Римската империя през 72/71 г. пр.н.е. става римски град с името Месамбрия Понтика.

“В продължение на 5 години ние я търсихме, но безуспешно - споделя пред "168 часа" д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология. - Всички други стени, които беше описала Люба Огненова, ги открихме сравнително лесно. Да, бяха покрити с плътен слой водорасли, който ги правеше почти неразличими. Но този обект, в зоната, в която трябваше да се намира, беше едно равно пясъчно дъно с камъни върху него. Нямаше никакви останки или следи от градежи. А това е много важен обект, който самата тя смята, че е най-интересният. Въпреки това миналата година ние решихме точно там да направим сондаж и открихме обработени каменни блокове.

Стената е на най-голяма дълбочина

в сравнение с останалите съоръжения - на около 5 - 6 метра. Намира се на около 170 м от брега. При нейния градеж са използвани дървени греди, с които е укрепен древният терен. Оказа се, че старото морско дъно, което е било открито по време на експедициите на Люба, днес лежи покрито под дебел слой мидени черупки и рапани. Това показва, че струпването се е случило през последните 50 - 60 години и е скрило по-дълбоките части на останките от потъналия Несебър. Интересно е, защото на мястото има предимно черна мида, което вероятно се дължи на унищожаването й, от една страна, от рапаните, а от друга - от дънното тралене, което ги е откъснало от естествената им среда, а вълните са ги натрупали там.”

Малкият полуостров, върху който е разположен Несебър, в миналото е бил доста по-голям. Морските вълни са отнемали в продължение на векове по малко от сушата, докато

водата поглъщала античното селище

заедно с крепостните му стени.

“Близо 1/3 от древна Месамбрия днес е под водата - допълва д-р Прахов. - Когато открихме т.нар. от Люба Огненова Тракийска стена, не очаквахме да има структури на такава дълбочина. От дървените греди взехме проби, които ще изпратим за анализ, за да датираме създаването й. Люба и екипът й установяват два строителни периода. Тя смята, че тази стена е от времето на предгръцкия тракийски град, за който има писани легенди. Люба свързва периода с този преди основаването на гръцката колония, която датира от VI век преди Христа. Резултатите ще покажат точно кога е построена. Това ще отнеме няколко месеца. Ако се докаже, че е отпреди създаването на града, ще бъде много интересно. Аз обаче се съмнявам, защото около нея открихме гръцка строителна керамика, а това говори за една по-късна дата.”

Според изследователя стената е най-дълбокият античен архитектурен паметник, намиран по Западното Черноморие.

Една от загадките пред археолозите е друга стена, близо до тази, на около 4,5 м дълбочина. Двете са подобни, имат дървени греди и това вероятно значи, че или са част от една структура, или са

очертавали древния бряг

“При нашите проучвания една от целите беше да преоткрием крепостните съоръжения, описани от Огненова, и да ги документираме чрез съвременни методи - посочва д-р Найден Прахов. - За съжаление от проучванията на Люба имаме много малко информация в публикациите.

За някои съоръжения са дадени контури за това къде се намират в акваторията, има по някоя снимка. През тези 5 години ние открихме повечето съоръжения, които са намерени от Люба. Освен тях се натъкнахме на напълно неизвестни досега подводни археологически обекти. Идентифицирахме два много големи вълнолома, което е първото сигурно свидетелство, че това е било древното пристанище на Несебър.

Направени са от струпани камъни и са най-монументалните известни на нас съоръжения под вода по Западното Черноморие. Открихме и нови стени, които не са документирани при ранните проучвания и описахме със съвременни методи с триизмерно заснемане, с уреди за дистанционно изследване и морска геофизика всички тези съоръжения, за да ги представим. Хубаво е, че изследванията ни се финансират от Министерството на културата, а от тази година и от Община Несебър.”

Всъщност самото начало на проучванията на Месамбрия започва през 1960 г. с Люба Огненова. Заедно с екипа й

тя провежда 15 експедиции

в акваторията на Несебър до 1983 г. Те откриват останки от древния град и установяват, че някогашната територия на селището е потънала вследствие на глобалното покачване на морското ниво след последния ледников период и вероятно заради локални негативни тектонични движения на земната кора. Натъкват се основно на фортификационни съоръжения - крепостни стени почти от всички страни на Несебърския полуостров. Имало стени на дълбочина 1,5 м, които впоследствие попадат под построения околовръстен път и под брегоукрепителните съоръжения.

“Нейните проучвания са много сериозни - категоричен е Прахов. - Екипът й създава карта на територията около Несебър, на която са археологическите обекти. Крепостни стени, бастиони, кули, порти, стълбища, изключително подробно документират дори камъните по морското дъно. Разкрити са крепостни стени от масивни каменни блокове и византийски стени, на различна дълбочина от различни периоди. Това показва, че промяната на морското ниво е карала населението да изостави залетите стени и да направи нови.”

Любопитното е, че Люба Огненова първо е археолог в продължение на 10 г. След това става леководолаз, защото искала да реши проблемите на Несебър. През 1958 г. като участник в Осмия конгрес по антична археология в Рим тя се запознава с основоположниците на подводната археология – Вл. Блаватски и Фр. Беноа. Ентусиазмът на тези учени още повече я запалил да разкрие тайните на морското дъно.

Завършва първо курсове в София за водолази. Когато обаче трябвало да се яви на изпит, за да получи професия,

за миг тя се изплашила,

защото трябвало да се спусне на 14 м дълбочина. Инструкторът знаел какви са уменията й, затова й показал фрагменти от керамика, която лежала на морското дъно край Несебър. Това я разсеяло и тя се гмурнала от любопитство.

Първите й експедиции около Несебър обаче били трудни, споделя приживе Люба Огненова. Археолозите не разполагали с необходимата апаратура за подводна работа. Налагало се да използват подръчни средства като ножове, тесли и лопати. В началото дори нямали нужната подготовка. Първите проучвания били на доброволни начала, дело на ентусиасти, хора с различни професии – лекари, художници, физици.

“Отначало сред местните жители нямаше особен интерес към нашите гмуркания - разказва първата жена водолаз. - В средите на сериозната археология пък съществуваше мнение, че това е едно несериозно начинание. Някои наши колеги смятаха, че отиваме просто на морето на почивка, но когато дойдоха първите успехи, това мнение бързо изчезна. В залива на Равда на около 380 м от бреговата линия на дълбочина 8-10 м

открихме находище на хиоски амфори,

за които ни сигнализираха нашите домакини, леководолазите от Висшия институт по физкултура. Разположението им на морското дъно ни подсказва, че се касае за товар на кораб, потънал в района на античната Месамбрия в средата на V в. пр.Хр. В Северния залив на Несебър установихме, че късноантичната стена е продължавала в северна посока до подаващите се над водата камъни и че тази стена е била съборена в ІХ в., както това бе засвидетелствано от отломъци от стената в смесена зидария, срутени върху керамика, характерна за тази епоха. Тази констатация доведе до извода, че късноантичната стена е била разрушена по време на превземането на града от хан Крум.”

Усилията на екипа на Люба Огненова се увенчават с успех. На 6 декември 1983 г. Несебър е обявен от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.