Микробиологът Широ Ишии искал Империята да победи Запада и провеждал чудовищни експерименти

Отравяли питейните кладенци и пускали от самолети бълхи с чума

Подлагали ги на измръзване и отровен газ, за да проверят пределите на организма

Режели затворниците живи, заразявали ги с антракс, чума, холера

Вивисекции, заразяване на пленници с холера, чума, антракс, кастрации и аборти без анестезия. Ужасяващи експерименти колко може да издържи човек на измръзване, лишаване от храна и вода, рентгеново облъчване в камера с високо налягане, как се предава сифилисът от майка на новородено. Жертвите не се подбирали - жени, мъже, деца, бебета.

Целта на тези зверства била

да се създаде ефективно биологично оръжие

през Втората световна война от Отряд 731 - секретен отдел на Императорската армия на Япония, ръководен от микробиолога Широ Ишии. Той е известен и като японския д-р Менгеле, тъй като опитите му наподобяват тези на нацисткия Ангел на смъртта. През цялото време си водел подробни бележки през какви стадии преминават жертвите му, докато умрат.

Преди няколко дни руският външнополитически архив разсекрети документи за т.нар. японски чумни оръжия през Втората световна война. Те показват, че Империята на изгряващото слънце е пълнела специални балони със заразени бълхи, които са хвърляни от самолети. Сред представените документи има и бележка, адресирана до министъра на външните работи на СССР Андрей Вишински, изготвена от началника на Второто далекоизточно отделение на Министерството на външните работи Евгений Забродин. Към нея е приложен списък на японски военни престъпници, участвали в разработването и използването на бактериологични оръжия.

Според документа, освен балоните, японските специалисти са възнамерявали да използват

шоколади, пълни с бактерии от антракс

Самата идея за заразените бълхи принадлежи на идеолога и организатора на японската програма Широ Ишии, който през 30-те години на миналия век се застъпва за създаването на бактериологично оръжие, което ще помогне на Япония да изравни шансовете си във война с индустриално развитите страни.

През 1932 г. Широ Ишии е главен медицински служител на Императорската японска армия и протеже на армейския министър Садао Араки.

Две години по-рано той настоява за създаването на звеното за биологични и химични изследвания с мотива, че западните сили работят върху подобни програми.

Щабквартирата на микробиолога била комплекс, разположен на площ от 6 кв. км в местността Пин Фан недалеч от манджурския град Харбин. На територията му имало летище, железопътна линия, електростанция, стадион, административни сгради, лаборатории, общежития за работниците, казарми,

сграда за аутопсии и дисекции,

дори шинтоистки храм. В него имало стая за изсушаване, в която жертвите заприличвали на мумии, и барокамера, от която никой не излизал жив. В средата му се намирал затвор с железни стени за опитни човешки обекти, наречен Склад за дърва, в който винаги имало около 300 затворници, включително жени и деца.

Непосредствено до затвора се намирали "стаите на ужаса", влизането в тях било строго забранено. Там се помещавали изложбената стая и секционната зала. Още от вратата на първата силно се усещала миризмата на формалин, а гледката вътре била повече от кошмарна. На рафтове покрай стените били наредени стъклени съдове с формалин. В тях

плували човешки глави,

крайници, туловища, стомаси, черва...

Секционната зала приличала на операционна, но в нея липсвала медицинска апаратура. Вместо това имало големи кофи и стъклени съдове, пълни с формалин. Имало и помещение, в което пленниците се режели живи. Целта била да се установи дали сърцето се увеличава или остава същото при епидемично заразяване и какви процеси протичат в организма през всеки период от развитието на болестта. Японският Менгеле искал да знае и какви процеси ще настъпят в организма на човек преди да почине, ако във вените му се вкара въздух. Експериментаторите се страхували, че разлагането на тъканите, което започва веднага след като човек умре, може да попречи на изследванията. За да не се стигне дотам, те

разсичали жертвите си

докато са все още живи. По същия начин, тъй като се притеснявали, че упойката също може да повлияе на резултатите, на жертвите не им давали болкоуспокояващи.

От тази стая се преминавало към лабораторната група на Такахаси, проучваща чумата. За размножаването на чумните бълхи били нужни много плъхове. Те били заразявани и държани по един или два дни в метална кутия. При тях пускали бълхи, които да се размножат, смучейки кръв от гризачите. Там се развъждали също зайчета и морски свинчета.

До нея била и групата на Касахара за изследване на вируси. На втория етаж на блока била групата на Иосимура за проучване на замразяването, както и тази на Минато, занимаваща се с холерата. До тях имало лаборатории за проучване на патогенезата, дизентерията, антракса. Групата на Утима изучавала кръвния серум.

Отряд 731 разполагал със свой собствен флот изтребители, чието задължение било да свалят всеки летателен апарат, даже принадлежащ към собствената армия, който преминава без разрешение над територията на комплекса.

Три гигантски пещи се справяли с

унищожаването на човешките трупове

Затворниците, избрани за опитни зайчета, били наричани дънери или марута - трупи. Те били китайци, руснаци, корейци, монголци, азиатци и дори няколко американски военнопленници.

Те получавали трицифрен номер и с него били разпределяни по оперативните изследователски групи в качеството си на материал за опити. За провеждането на различните експерименти се използвали по 3 жертви на всеки два дни. След това, за да се заличат следите от престъплението, труповете се изгаряли, а костите се хвърляли в яма.

Съоръженията на отряда били разделени на 6 блока. Главната сграда, където се помещавали от 1-ви до 4-ти отдел, се наричал "Блок Ро", защото по форма напомня знака от японската азбука "ро", приличаща на квадрат.

Служителите знаели, че при спешни обстоятелства клапан, намиращ се в кабинета на началника, ще бъде завъртян и всички "дънери" ще бъдат унищожени.

Всичко било проектирано така, че с едно пускане на вентилатора вентилационната система на всички килии можела да се напълни с отровен газ.

Първият етаж на блока се наричал "мазето". Там се произвеждали бактериите. Всеки коридор имал релси за вагонетки четириколки.

Ишии пазел експериментите си в тайна и заплашвал с убийство всеки, който реши да проговори за дейността на поделение 731.

В началото имало два сектора, които се съединяват и превръщат в Отдел за превенция на епидемиите и пречистване на водата за армията Квантунг. По този начин звеното било разширено и интегрирано към военните структури.

Блок 731 и другите звена имали за главна цел да създават и изпитват различни биооръжия. Често

крайниците на жертвите били замразявани и размразявани,

за да се проучи как се развиват измръзванията и гангрената. На други били отрязвани и пришивани обратно, а на трети просто се отчитала точната загуба на кръв. На много от жертвите били отстранявани всички или част от органите, а при някои дори били откъсвани и след това отново зашивани по начини, които нямали нищо общо с биологичните процеси. На едни махали мозъка, белите дробове и черния дроб. На други вливали кръв от животни. Експериментите продължавали до смъртта на жертвата.

Вивисекциите често се извършвали след като марутата били заразявани с различни смъртоносни патогени.

На някои затворници хирургично отстранявали стомасите и хранопроводът бил прикрепян към червата.

Проверявали дали ще настъпят изменения в тялото, ако ги провесят с главата надолу. Вкарвали ги в голяма центрофуга, която се въртяла с нарастваща скорост до настъпването на фаталната агония.

В бъбреците инежектирали урина

или кръв от животни, най-често от кон. Опитвали се да заменят цялата кръв на жертвите с маймунска или друга.

Отряд 731 разработвал бомби, които могат да разпространят антракс или бубонна чума. Те са тествани на различни места в Китай. Балони със заразени бълхи са хвърляни от самолети над Манджурия, както и над китайските градове Чандъ и Нинбо.

Някои езера и кладенци заразявали с тиф, холера и дизентерия

Широ Ишии използвал жените за изучаването на венерическите заболявания. Те били изнасилвани, за да забременеят. Основната причина за изтезанията била заразяването със сифилис и изследването на оцеляването на плода и увреждането на половите органи на майките.

Според някои архиви децата на затворничките са убивани след раждането или абортирани предварително. Първоначално инфекцията се предавала чрез инжектиране, но този метод бързо бил заменен със сексуални престъпления. Често мъж и жена били затваряни принудително в общи килии, за да правят секс. След като жертвите били заразени, се подлагали на вивисекция на различни етапи от инфекцията, така че да могат да се наблюдават как се променят вътрешните и външните органи с напредването на болестта.

Към менюто на поделение 731 се добавяли и тестовете на гранати и бомби, като жертвите били поставяни на различни разстояния. Затворниците били завръзвани за колове, така че да не избягат. Някои от бомбите освобождавали патогени и химически оръжия. Повечето от тези експерименти са описани като "психопатично садистични, без предполагаемо военно приложение".

Затворен като военнопленник в лагера "Мукден", майорът от Кралския армейски корпус Робърт Пийти си водел таен дневник за зверствата в поделение 731.

“Влизането в лагера напомня за Данте... адът. Надежда всяка оставете, които влизате тук”, пише той. В дневника си той описва

редовните инжектирания на инфекциозни болести,

които били маскирани като превантивни ваксинации. На 30 януари 1943 г. отбелязва: “Всеки получи 5-кубиков тифоид-паратиф A инокулация”. На 23 февруари 1943 г.: “Погребение на 142 загинали. 186 са починали за 5 дни, всички американци”.

Скандалното е, че изследователите от 731 публикуват някои от резултатите си в рецензирани списания, като пишат, че изследването е проведено върху примати, не човеци, наречени "манджурски маймуни" или "дългоопашати маймуни".

Когато идва краят на Втората световна война, Широ Ишии осъзнава, че трябва умело да прикрие следите на зверствата си. Опитва се да изравни комплекса Пин Фан със земята. При взрива близките села били "наводнени" от гризачи, които разпространили чумна епидемия, убила повече от 100 души. Китай запазва развалините и ги превръща в музей, а оттогава поделение 731 носи името “Японският Аушвиц”.

Много от архивите били напълно унищожени от микробиолога. Именно в тях се криела и истинската бройка на починалите от изтезанията.

Учените от поделение 731 така и не получават присъди

Американските окупационни части в следвоенна Япония се съгласяват да не преследват водачите на отряда, а в замяна получават данните от техните тестове.

Всъщност съществуването на този отдел е пазено дълго време в тайна. През 1982 г. Министерството на здравеопазването признава за съществуването на Отряд 731, но не казва нищо повече. Сега благодарение на гражданска инициатива за първи път започва щателно разследване на дейността на поделението.

През 1994 г., преследван от вина, военният хирург от 731 Кен Юаса разказва за част от зверствата, в които е участвал.

“Пробивах черепите на затворниците, за да взема част от мозъчната им тъкан и да я изследвам - посочва той. - Започвах демонстрациите по изваждане на куршум от тялото, като за тази цел прострелвах жертвите в корема. Имахме сгради за отглеждане на плъхове, бълхи и други животни, които пренасяха зарази, и места за култивиране на бактерии и вируси. На откритите полета за тестове

приковавахме затворници към стълбове и ги обстрелвахме

с бактериологични оръжия. Американските и британските военнопленници инжектирахме със смъртоносни вируси. Призраците от 731 ме преследват. Искам да изкупя собствената си вина и вината на нацията си, като дам показания пред японски съд. Те обаче никога няма да ме поканят. Понякога си мисля, че няма надежда за Япония.”

Друг бивш член на поделението разказал как бил свидетел на дисекция на живи хора и видял хиляди стъкленици, съдържащи части от тела, включително и неща, които според него били главите на един американец и на един англичанин.

Всъщност с края на Втората световна война дошъл и денят на ликвидацията на Отряд 731. Много от служителите на тайното звено развиват бляскави научни кариери в своите области.