Историята в криминалния роман “Дъждът оставя следи” е повлияна от действителни случки от 50-те и 60-те години на миналия век

3 години сценаристът на “Под прикритие” и “Дяволското гърло” работи по книгата, избирайки жанра, който винаги му е бил слабост

Рилският манастир. В тайно скривалище е открита мистериозна находка. Човешки кости крият дълбоко пазени тайни. Открива ги йеромонах Климент, насочен от анонимно писмо. Разплитането на загадъчния случай води инспектор Ангел Обретенов и бившия полицай Борислав Андреев към убийства от миналото, които ще променят живота и на двамата.

Такава е интригата в криминалния роман “Дъждът оставя следи” на Александър Чобанов, познат на публиката като сценарист и автор на някои от най-популярните български сериали - “Под прикритие”, “Дяволското гърло”, “Отдел “Издирване”, “Съни Бийч” и други.

Новото заглавие е неговият трети поред роман след “Хлапета” и “Неотминало”. Пред “168 часа” Чобанов хвърля повече светлина върху своята книга, обещаваща да държи интереса на читателя от първия до последния ред.

- “Дъждът оставя следи” на пръв поглед оставя усещане за нещо в много Умберто Еко стил. Търсен ефект ли е това?

- Още когато пишех романа, си давах сметка, че при споменаването на Рилския манастир неминуемо ще последват сравнения с “Името на розата” на Умберто Еко, но мога категорично да кажа, че “Дъждът оставя следи” няма много общо с този великолепен роман. “Името на розата” е постмодерен роман, който се “заиграва” с жанровите характеристики на детективския роман, докато моята книга е изцяло в жанра на съвременния криминален роман. А това е огромна разлика. Освен това не бих искал да се меря с ерудицията на Умберто Еко, който мисля, че е ненадминат познавач на Средновековието, философията, литературата и какво ли още не.

- Има ли епизоди или герои, вдъхновени от действителни събития и хора?

- Да. Дори мога да кажа, че голяма част от историята е силно повлияна от действително случили се събития в Рилския манастир от близкото ни минало - 50-те и 60-те години на миналия век. Разбира се, те са в основата на моята художествена интерпретация на тези събития, но за жалост, има много факти, които смея да твърдя, че малцина знаят.

Моята тайна надежда е да успея да провокирам интереса на читателите и те сами да потърсят повече информация за това, което се е случвало, защото мен лично тези факти ме потресоха. В края на книгата си съм посочил някои основни източници, от които съм черпил информация и всеки може сам да ги намери и провери.

- Колко време работихте по книгата?

- Близо три години. Това е първият ми криминален роман и се оказа, че подготовката, преди изобщо да седна да пиша, отне много време. Ходих няколко пъти до Рилския манастир, за да проуча точно местата, на които ще се развива действието.

Изчетох много литература по темата. Паралелно с това се запознавах с тенденциите в съвременния криминален роман. Отделно и изчетох няколко учебника по криминалистика, разговарях с различни хора и така си минаха три години.

- Кога и как се роди идеята?

- Много преди да започна да работя. Дълго време я подмятах в главата си и опитвах да й намеря подходящата форма, защото, от една страна, темата е деликатна, от друга, е изключително важна. И държах да успея да намеря подходящия начин, за да я изразя, така че да е максимално близо до колкото се може повече хора, и мисля, че успях. Ако днес се върна назад, отново бих избрал криминалния жанр, на който съм почитател от много малък и винаги ми е бил слабост.

- Доколко и как помогна в това начинание криминалният психолог Росен Йорданов?

- Когато се запознах с Росен Йорданов, вече бях започнал работа по романа и някак не успях да се възползвам от неговата експертиза, докато го пишех. Той прочете текста на много късен етап. Но като цяло Росен ми е помогнал много индиректно, докато работехме по “Дяволското гърло” и “Отдел “Издирване”. Той е анализирал много казуси пред нас, разказвал е много истории и също така много детайлно ни е запознавал с психиката на престъпници и полицаи, което ми беше от изключителна полза.

- По-трудно ли се реди и съответно разплита пъзелът на мистерията за книга, отколкото за сериал?

- Не мисля, че има “по-лесно”, но при сериала имаш предимството да разполагаш с въздействието на визуалния разказ, който много лесно те въвлича в съспенса и напрежението на една сцена, като към това добавиш и музикалния фон, картината е много по-въздействаща. Също така в сериалите винаги работим в екип и обменяме много идеи. Докато при писането на романа си сам, няма кой да ти помогне и до последно не знаеш дали се е получило, или не.