Един македонски кьорфишек за вътрешна употреба

Нон-пейпър. Според англоезичната дипломатическа терминология non-paper се нарича всеки документ, който не е на официална бланка и няма печат на правителството на съответната държава.

В по-широк смисъл това е неофициален документ, който се разпространява с цел да предизвика дискусия и обсъждане на конкретен (международен) проблем. Тоест сондаж на мнения. През пролетта един скандален нон-пейпър, фокусиран върху евентуалро

прекрояване на границите на Балканите,

нажежи балканските страсти.

Преди дни из Вардарско пък бе разпространен друг нон-пейпър, който бе оповестен дебютно от албанскоезичната македонска телевизия "Клан". Уловката в него е уж готовността на македонската страна да приеме позицията на София за българския произход на съвременната македонска славяноезична нация. Българското МВнР веднага заяви, че българските власти по никакъв начин не са участвали в изготвянето на нон-пейпър за разрешаването на спора между властите в София и Скопие.

Тоест нон-пеjпарот очевидно е македонски кьорфишек за вътрешна употреба.

Сглобен в пиар отделите и тинк-танковете

на основните противостоящи политически субекти. Ето и доказателствата. От централата на ВМРО-ДПМНЕ веднага обвиниха Заев и компания, че те са пуснали скандалния неофициален документ, за да отклонят общественото внимание от зловещата трагедия с опожаряването на Covid-отделението на болницата в град Тетово, когато в пламъците загинаха 14 пациенти.

А според управляващата коалиция около СДСМ е "очевидно, че предполагаемият неофициален документ за спора между Скопие и София е написан в централата на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ".

"Когато наближава предизборната конфронтация,

интензивността на фалшивите новини,

конструкции и измислици от опозицията се увеличава", се казва в съобщение на СДСМ. Безспорният факт – очевидно и този нон-пейпър е с произход "дълбоката държава".

Доказателството е, че веднага след разпространението на информационния кьорфишек медийното пространство в РСМ бе залято от нова вълна антибългарски статии, включително и с вулгарен език.

А създаването на такава обстановка на непоносимост спрямо всичко българско работи и в друга посока – да не забравяме, че и в Македония в момента тече преброяване. И натискът върху хората с българско самосъзнание е огромен.

"Писа ми приятел от Македония. Осъзнат българин, който си има бизнес там и на това преброяване в Скопие съмнявам се да се пише българин. Защо ли? Защото, както сам казва - щама (мълчание) от страна на България. Един политик не излезна и ясно да каже на българите в Македония: "Изяснете се свободно като българи, България е зад вас"!" Това споделя Илия Стояновски. Самият той живее понастоящем в София, но е роден в Скопие и е син на известния македонски българин Йове Рибаря (Йован Стояновски), загинал трагично след репресии от управляващите македонисти. Показателен е примерът как българинът

Иван Стоянов е бил принуден в милицията да се запише като Йован

Стояновски. По същия начин и останалите хора там ги направиха "ски"-ори, като им изкилифенчиха фамилните имена.

Освен всестранния натиск над българите във Вардарско за по-сигурно властите не се отказват и от откровената фалшификация на данните от преброяването. За македонистите Живко Чавдаров е "бугараш". Той е фотографирал "своята" страничка в една хвърчаща, незаверена тетрадка, в която преброителите записвали информацията, тъй като "системата блокирала".

Там той се е записал като българин. Два дни по-късно, когато компютърната система за преброяването "тръгнала", преброителката и инструкторката

отказали да

преброят Живко

и къщата му,

тъй като вече бил преброен. "Цялата тази злоупотреба при преброяването се прави съзнателно, по поръчка на криминални структури от властта. И такава е тридесетгодишната държавна политика на дискриминация на българския народ в Македония", заявява Живко Чавдаров.

"Фалшификациите на данните от преброяването в РСМ са очевидни и не са от сега – признава и доц. Спас Ташев от БАН. – Един пример: във Вардарска Македония живеят потомците на над 20 000 българи, преселени там по югославско време от Западните покрайнини, от Босилеградско. Въпреки това при последното преброяване отпреди 20 години там са регистрирани само 1417 българи."

А какво се случва с притежателите на тези близо 150 000 български паспорти?

Доц. Ташев показва и още един красноречив факт, на фона на който летаргията на българските власти е още по-дразнеща."Сърбия, с нейния доста по-нисък от българския брутен вътрешен продукт, е отделила средства и е заляла Скопие с билбордове, агитиращи местните сърби и отявлени сърбомани да се декларират като сърби на течащото преброяване. А нас ни няма никакви!" – възмущава се ученият.

А един изявен македонски българин – Деян Танчовски от Скопие, обяснява

как работи

сръбската

пропаганда в РСМ:

"Сърбия работи дългосрочно тук, а не от днес за утре. Първо влиза с капитал и бизнес в РСМ. Открива фабрики и заводи, а заплатите на македонците там са минимални и остават пари, от които една част се използва за сръбска пропаганда в Македония, както тези билбордове.

Просто казано - местното население финансира пропагандата на сърбите тук. Питайте какви са заплатите в сръбския завод за вафли и шоколади "Свислион" в Скопие и ще ви стане ясно!"

А още по-унизителното в цялата тази история е, че сърбо-македонистите не се задоволяват с антибългарски действия само в РСМ, а шетат и на българска територия.

"До нас достигат тревожни сигнали за това, че масово в т.нар. смесени райони, както и в циганските махали и пограничните райони с РС Македония от месец насам обикалят емисари, които провеждат кампания сред българското население в графа “националност”

да пишат “помаци”, “турци”, "македонци” или просто “други”,

но не и българи.

Това е целенасочена политика, която има като крайна цел да прокара път на искания за признаване на малцинства и дори до подбуждане към бъдещи сепаратистки действия." За този реален проблем сигнализират от ВМРО. А сред "заподозрените" са не само Скопие и Белград, а и Анкара.

Войводите изострят общественото внимание и към друга, криеща опасност активност - националното преброяване се използва и от ЛГБТИ+ активисти, които подготвят кампания за признаване на гей браковете и извоюването на повече от предвидените за всички български граждани права, като насаждат чрез клипове и нарочно направен сайт, че гей общността е малтретирана и преследвана.