Доминго Хиндоян 5 години чака да я срещне пак. Щом казва на диригента Зубин Мета, че ще се жени за нея, чува: “Горко ти, моето момче!”

Предупреждавали я, че не може да има едновременно бляскава кариера и да е съпруга и майка. Тя ги съчетава

"Никога не се страхувайте да правите това, което искате, да бъдете този, който искате, и да покажете кой сте."

В това е сигурна Соня Йончева, призната за една от най-големите и вълнуващи певици на световната оперна сцена. Неслучайно българското звездно сопрано стана певица на годината на престижните награди "Опус класик 2021" за албума си Rebirth на английски език. Официалната церемония по раздаването на призовете - европейския еквивалент на "Грами", ще бъде на 10 октомври в "Концерт хаус", Берлин.

В края на август дивата впечатли за пореден път и родната публика редом до краля на операта Пласидо Доминго във фантастичен концерт пред катедралния храм "Свети Александър Невски".

Каква е тайната на възхода на Йончева, личи в самия път, който е извървяла досега - дръзко, без да жертва любовта и това да бъде майка, без страх да се осмелява да гори на сцената.

Талантливата пловдивчанка се занимава с музика от шестгодишна възраст, поощрявана от своята майка, като започва да пее в хор "Детска китка" в родния си град. Учи също така пиано, а години по-късно се вдъхновява силно от операта, като получава съвет от майка си да потърси някого, който да я напътства в това отношение. Така сопраното се дипломира със специалностите "Пиано" и "Пеене" в Пловдив под ръководството на музикалния педагог Нели Койчева.

"Всъщност не беше любов от пръв поглед, трябваше да убедя себе си - признава Йончева. - Отне ми няколко години, за да реша дали наистина искам да правя това, или не."

Оперната звезда е на мнение, че младите таланти трябва да изпитат себе си в певчески съревнования, каквото прави и самата тя. Това са и нейните първи потвърждения в кариерно отношение, че е избрала правилния път. Тя печели първите награди на конкурса за българска класическа музика (2000), конкурса за немска и австрийска музика (2001), а заедно с брат си Марин Йончев са провъзгласени за певци на годината в ежегодната класация "Хит минус 1", продуцирана от БНТ.

Конкурсите, които печели в България, са важни, защото дават на Йончева смелост да продължи напред. Тя получава много съвети да напусне страната и да се развива другаде.

"Дори и с огромната традиция на класическите гласове в България тя беше твърде малка за млад човек като мен по онова време."

Така започва да пее в Женевската опера като хорист, получава и магистърска степен по пеене в Женевската консерватория, където учи при Даниеле Борст. Зад граница също е отличена с куп международни и престижни призове, сред които първа награда и специалния приз CultureArte на конкурса на Пласидо Доминго "Опералия 2010", където прави силно впечатление и печели сърцето на световноизвестния тенор.

По време на женевския си период Йончева за първи път среща своя бъдещ съпруг - диригента Доминго Хиндоян, бивш цигулар, син на директор на Венецуелския симфоничен оркестър.

Пътищата на двамата се пресичат за дипломирането на българката с концерт в Женева. По този повод тя получава имейл, в който се съобщава, че нейният финален изпит ще бъде дирижиран от г-н Доминго Хиндоян, като името тя свързва с представата за професор на почтена възраст, с когото ще работят усилено.

Хиндоян трябва да се види с всички студенти дипломанти в консерваторията, но Йончева няма възможност да присъства на нито една от репетициите. Така се налага двамата да се видят в един парк близо до консерваторията, за да обсъдят концерта.

Щом го съзира, тя си казва: "Уау!". Той съвсем не е това, което е очаквала. Според него срещата им е страхотна, последвалият концерт - също. Още тогава самият той усеща огъня помежду им. Химията е налице! Но не им е дошло времето. Трябва да минат още пет години, преди да се срещнат отново.

Междувременно дивата вече се чувства натясно като хористка в Женевската опера, има нужда да разпери криле.

"Всъщност можех да остана там завинаги до пенсиониране. Имах фантастичен договор - признава по-късно тя. - Беше наистина удобно и вече живеех там, така че за мен имаше смисъл. Но някак имах амбицията за повече, да бъда на сцената като солист, а също и като актриса - това беше наистина вълнуващо за мен."

Предложен й е дебют в едноактната опера на Росини L'inganno felice - една от ранните му творби. Естествено, тя веднага казва "да" и изтръпва, щом чува, че има три дни, за да се подготви. Музиката никак не е лесна и това е голямо изпитание за нейните способности като професионалист. Този голям риск, който поема, се оказва... твърде сладък за нея.

"Това беше първата ми главна част на сцената в Женева за много малка опера. Това беше нещо, което винаги ще помня, защото ми даде вкуса да бъда солист и този вид усещане, че наистина мога да го направя. Това беше обнадеждаващо."

Тази ситуация се повтаря и след това още много пъти. Сопраното взема трудни и непознати роли с няколко дни предизвестие, но е готова да се хвърля смело и със страст във всяка от тях. Страхотният й талант и страст са забелязани от специалиста по барокова музика Уилям Кристи. Той популяризира нейната личност в света на операта, като я води навсякъде със себе си - Ню Йорк, Лондон, Брюксел и Ла Скала в Милано.

Това е само началото. След турне с него Йончева решава, че трябва да си намери агенция. Пише на всички, но получава ледени отговори: "Вие сте барокова певица, имаме нужда от романтични певци или певици - това е нашият бизнес", "Нямаме време за вас, много ви благодаря". Само няколко й предлагат среща и изслушване.

Липса на нюх, би могло да се заключи. Защото само три-четири години по-късно всички тези агенции настойчиво се обаждат на Йончева и я молят да работи с тях.

"Наистина ми беше странно да чуя от същите тези хора точно противоположните думи. Това е нормално явление - тези агенции не поемат никакви рискове или много малко от тях го правят. Трябва да имате много препоръки - опит и талант. Трябва да проявите истинска смелост като артист, за да разберат, че сте човек, който работи и който се осмелява."

Дивата дотолкова доказва себе си, че идва момент, в който дори няма нужда от агент. Тя се осмелява да покаже на света своите цветове, защото това е най-важното за човека на изкуството. И омагьосва публиката от най-бляскавите оперни сцени из цял свят.

"Кои сте! И не само това, но и да се провокирате и да се преоткриете. Трябва всеки път да се виждате в различна светлина."

Нейните зашеметяващи изпълнения в "Травиата" на Верди печелят критиците, които я обявяват за най-добрата Виолета след Мария Калас. Завоюва си световно признание с изключително красивия си глас и невероятно драматичното сценично присъствие, като е еднакво убедителна както на оперната, така и на концертната сцена. Тя е вдъхновение за младите артисти с личния си пример.

"За да изградите кариерата си, имате нужда от опит, трябва да научите как, а най-добрият начин да направите това е, като бъдете на сцената с велики музиканти и се учите заедно. Имах шанс, защото инстинктът ми не ме предаде - 99% от това, което избрах да правя, работи. Това, което научих, правейки това, беше много по-важно и имаше огромно влияние върху кариерата ми днес."

Ранните й преживявания като хорист, съчетани с работата с Кристи, развиват нейната музикална острота. Тя е работила и работи с големи авторитети в музиката въобще, прескачайки границите на оперното изкуство. Имала е сътрудничество със Стинг и Елвис Костело, а подчертаният й интерес към филмовата музика я отвежда и до партньорство с прочутия композитор Владимир Козма.

В нейния успех е абсолютно сигурен Доминго Хиндоян още първия път, щом я чува да пее. Изминали са пет години от първата им среща, съдбата отново ги събира. Този път той няма да чака повече: "Знаех, че аз съм готов, знаех, че тя е готова, и й казах: "Ще се оженя за теб след 15 дни". Имах чувството и сигурността, че тя е точната в моя живот".

Доминго бърка само в едно - двамата стават съпрузи, но им трябват повече от две седмици. Разменят си брачните халки след шест месеца.

"Преди да се оженим със Соня, аз бях в Берлинската опера. Дирижирах "Травиата", а на следващия ден Зубин Мета дирижираше "Аида". И аз исках да науча всичко, което той прави в тази опера. Преди спектакъла отидох в гримьорната му да си поговорим и му казах: "Ще се женя за Соня Йончева". А той ме погледна и каза: "Горко ти, моето момче". Каза го в смисъл, че няма да ми е лесно да съм женен за една дива."

Като млада българката много пъти чува, че не може да има бляскава кариера като певица и семейство едновременно. Сякаш трябва да избере веднага едно от двете. Тя отказва да го направи. И е против разбирането, че що се отнася до съпружеските компромиси, единият винаги трябва да жертва кариерата си в името на успеха на другия. С нейния съпруг се противопоставят на тази норма и са част от промяната в това отношение в оперния и музикалния свят въобще. Двамата са и родители на Матео, който през октомври ще навърши седем години, а малката му сестра София само дни преди това ще стане на две.

"Не е лесно, но мисля, че е наистина важно. За нас като артисти семейството ни дава напълно различно измерение на живота. Да имаме деца, ни помага да се откъснем от лудия свят, в който живеем, и да се изключим от сцената. Това е тежка част от нас. Много герои живеят в нас и ние трябва да се справим с психологията на толкова много хора. Семейството наистина е структурата, която ни помага.

Човешките същества са създадени за това - не можем да бъдем сами и не можем да жертваме живота си. Да не съм майка, защото искам да се омъжа за гласа си, би било егоистично."

Освен всичко сопраното смята, че така се обогатява нейното пълнокръвно присъствие на сцената, защото като майка и съпруга тя може да изрази много по-богата палитра от емоции.

Семейният дом на Йончева е на Женевското езеро - модерна къща, разположена на малък хълм с лице към водата в район, пълен с лозя. С Доминго се местят там през 2011 г.

"Толкова е тихо, че дори можете да чуете насекомите да жужат. Прекарвам 90% от годината си в пътуване, така че, когато се върна у дома в Швейцария, изпитвам непреодолимо чувство на мир."

И докато в дома си прочутата дива се наслаждава на царството на спокойствието, сцената е магичното пространство, което я преобразява. Дори да е уморена от изтощителни целогодишни ангажименти, от майчински отговорности, да няма особена охота да изпълни поредния концерт, в момента, в който излезе в светлините на прожекторите на сцената, се случва... Забравя за всичко.

"Ти си напълно трансформиран, напълно си излязъл от кожата, ти си някой друг. Това е нещо, което смятам за напълно вечно. Никога не може да умре. Удивително е."

Като състояние на магичен "сън", по време на който няма невъзможни неща.

Йончева освен всичко е рекламно лице на фирмата "Ролекс", като миналата година тя си партнира с швейцарския производител на луксозни часовници и за поредица от концертни събития, предназначени да съберат пари за музиканти, засегнати от пандемията COVID-19.

Тази есен тя се впуска в серия от концерти с програмата от своя албум Rebirth, в който наред с класическия репертоар присъстват и българската "Заблеяло ми агънце" и Like an Angel passing through my room ("Като ангел минаваш през моята стая") от репертоара на АББА, за която Йончева получава благословията на Бени Андершон. Rebirth е сред най-продаваните оперни албуми за последната година.