Дисциплинарното уволнение на проф. Асен Балтов като лекар от “Пирогов” и опитът да бъде премахната охраната на главния прокурор и първата дама в 12 без пет, както написа “24 часа”, са кулминация на една втрещяващо позната политическа линия. Детайлно е изследвана и описана в книгата на проф. Вили Лилков и Христо Христов “Погубената България”. За унищожението на елита става дума.

“Още през първите три месеца на съветската окупация без съд и присъда в България са избити между 27 хиляди и 30 хиляди интелектуалци,

духовници, учители, държавни служители,

офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари. За да оправдае тяхното унищожаване, комунистическата пропаганда раздува многократно броя на убитите комунисти, ремсисти и земеделци преди идването си на власт. Следват така нареченият Народен съд, концлагерите, съдебните процеси по сталински срещу минни инженери, електроинженери, строителни инженери, пожарни командири, оръжейни специалисти и други представители на елита, обявени за чужди шпиони само защото са завършили европейски университети. Всичко това се оправдава като акт на възмездие в името на “жертвите на фашизма”, а и с класовата борба, която по теорията на Сталин се разгаря с все по-голяма сила с напредване на успехите на социализма.”

Не, днес социализмът не се завръща баш в онзи мракобесен вид, просто неговите наследници се мъчат да върнат величието на работническо-селската класа в условията на демокрация и пазарна икономика. А българското общество е толкова разградено, че е станало напълно индиферентно към войнстващата простотия и посредственост, която драпа да овладее властта. И напълно закономерно

парламентът изпада

в жалки ситуации,

разпънат между реваншизма на масите и претенцията за всесилност.

На 13 септември председателят на Народното събрание Ива Митева присъства на празничния водосвет, отслужен от Мелнишкия епископ Герасим, и полага цветя пред Паметния знак на служителите на НСО, достойно изпълнили дълга си. Там тя заявява:

“Вече 142 години тази охранителна структура осигурява неприкосновеността на местата и лицата, отговорни за управлението на държавата, и недопускане на посегателство върху живота им и ограничаване на възможностите им да изпълняват задълженията си, което е

въпрос на национална сигурност

В последните няколко месеца аз видях едни смели и силни мъже, които с чест и достойнство изпълняват своите задължения”.

Същия ден заради липса на кворум комисията по специализираните служби не успява да направи промени в закона за НСО, с които да лиши от охрана главния прокурор, първата дама и президентската администрация. Промени, които се правят заради конкретни хора и далеч не са пропити с благородни политически подбуди, нито са продиктувани от добрите демократични практики. По този повод г-жа Митева дава следното пояснение:

“Промените в Закона за НСО не са насочени към служителите, те бяха продиктувани от стремежа за осигуряване и редуциране на кръга на охраняваните лица. Основната дейност на НСО е охранителната, а не да се ползва като символ на престиж и на социално състояние”.

За новите “варвари” символите на престиж

са не по-малко омразни, отколкото са били за техните бащи и дядовци, затова със сектантски патос и дивашки блясък в очите късат парчета от законодателството и ги полагат в краката на вдигналия юмрук президент.

Но въпреки голямото си старание и мощна засилка нещо все не успяват да възкресят Народния съд в цялата му блестяща прелест. Тези дни се оказва, че комисията на Мая Манолова, отворила широко врати за доноси срещу предишните управляващи и техните мекерета, е дала гласност на неверни твърдения. За нейна най-голяма изненада, вместо да я остави да си размахва камшика и сеирът й да радва трудещите се, европейската прокуратура разследва сигнала на земеделеца Илчовски и дава указания на МВР. Че и на всичкото отгоре събраните до този момент данни не потвърждават твърденията на този иначе покъртително ефектен свидетел.

Разбира се, само в очите на “платените герберасти” новата власт изглежда тоталитарна и просташка, както след 9 септември само прогнилата буржоазия ненавижда комунистите. Затова днес носителите на промяната не приемат абсолютно никаква критика, доволно чегъртат със самочувствието, че задоволяват потребностите на най-честната и прогресивна част от обществото.

А конституцията? Никога нейните параграфи и алинеи не са били така смело и безобразно заобикаляни. Никога държавният глава не си е позволявал да натиска парламента за конкретни решения и да го рекетира, ползвайки пролуки в самия основен закон. Може да не го канят в чужбина,

европейските лидери може да го смятат за проруски настроен водач,

но строителите на социалистическа България днес биха се гордели истински с Румен Радев.

Трети път в една пандемична година водените от него прогресивни сили ще трошат пари за избори, без да смятат провалите на два поредни парламента за свои. С познатия от тъмното минало комплексарски плам те поставят “символите на престиж” пред всички останали приоритети, дори пред очакваните от Европа пари, но продължават да се изживяват като експертна, правилна и модерна власт.

Този текст няма заключение, само снимка е от дългото пътуване на едно балканско население, толкова всестранно задоволено, че без скрупули жертва в името на победата практикуващ професор по ортопедия и травматология. Настанало е пълното щастие, което и до днес струи от социалистическия лозунг “При капитализма човек експлоатира човека. При комунизма е обратното!”.