Последните три десетилетия той бе известен като едно от големите имена на българския бизнес, но приживе често е признавал, че годините, прекарани като международен кореспондент, са най-добрата работа, която е имал

Като посланик в Гана Кочо Гяуров - по-малкият брат на оперната легенда Николай Гяуров, укрива в нашата мисия в Акра бъдещия президент на страната

Колата спря на около стотина метра пред бариерата. Казаха ни да излезем от автомобила и да застанем до него с вдигнати ръце. След проверката бариерата се вдигна, бронираната кола зад нея леко се измести и влязохме в казармата Гондар. Тук се намира главната квартира на Временния съвет на националната отбрана на Гана, който пое властта в страната след революцията

от 31 декември 1981

година. И на неговия председател - капитан Джери Ролингс. Паркирахме успоредно до няколко бронирани коли. Преминахме през една стая с телекси и радиопредаватели, за да влезем в нещо като малък двор между две редици помещения. Тук видяхме Джери Ролингс. Разговаряше с двама военни. Висок, строен, облечен във военна униформа, но без отличителни знаци, той поздрави съвсем непринудено и помоли да го почакаме няколко минути, посочвайки вратата на една от стаите на няколко метра разстояние. След нова проверка за оръжие влязохме в помещението, откъдето се ръководеше целият живот в страната. Дълга маса, отрупана с книги. Неоправено легло. До него транзисторен радиоприемник, магнетофон, диктофон и

няколко

ленти с патрони

Желязна каса. Срещу нея цяла стена рафтове за книги. Успоредно с масата сандъци с патрони. Върху тях няколко пакета с консерви... След малко енергично и забързано в стаяте влезе капитан Джери Ролингс. Разговорът ни започна веднага."

Това е текст, писан от Борислав Дионисиев като кореспондент на списание "Отечество" в Гана, където заедно с фотографа Иво Хаджимишев са командировани през 1982 г. за интервю с новия лидер на страната, който наскоро е взел властта след втори преврат.

През последните 30 години Борислав Дионисиев, който почина на 6 септември, е познат у нас най-вече като име от големия бизнес. Малцина от по-младото поколение въобще знаят, че

някога е

бил журналист

При това от световна класа.

Между 1981 и 1989 г. Дионисиев завежда международния отдел на сп. "Отечество" и пътува често из Близкия изток, Азия и Африка. Докато отразява войната в Бейрут, един снаряд пада в хотелската му стая, попада в премеждие и в Пакистан, където е отишъл да прави репортаж за афганистанските бежански лагери. По собствените му думи годините, които е прекарал като международен кореспондент, са най-хубавата работа, която е имал.

Неговият авторски текст в началото на тази статия (препечатва се вероятно за първи път в съвременната българска преса) е повече от добро доказателство за таланта на Борислав Дионисиев като международен кореспондент.

Начинът, по който описва мястото, от което Джери Ролингс управлява Гана, е толкова жив и образен, че

читателят

сякаш гледа всичко на кино

Самият Хаджимишев години по-късно ще разкаже как тогава видял Дионисиев в стихията му на журналист от световна класа. Предвидените 20 минути разговор с президента на Гана се превърнали в 3 часа, в които Дионисиев бил любопитен, слушащ с внимание, с чувство за хумор, после сериозен, но на първо място - подготвен и знаещ как да предразположи своя събеседник. Накрая с ганайския лидер се разделили, сякаш са близки роднини.

Днес, макар и посмъртно, Джери Ролингс още се радва на статута си на

полумитична

фигура

от африканската политическа сцена. Вероятно заради уникалния му принос към ганайската демокрация, защото след двата преврата той участва и два пъти в свободни избори и така управлява Гана чак до 2001 г. Общо две десетилетия!

В началото на 1982 г. обаче светът гадае какви са бъдещите планове на младия офицер от авиацията, взел за втори път властта в Гана чрез военен преврат. Неведението на всички идва от факта, че вече трети месец след преврата, случил се в последния ден на 1981 г., Джери Ролингс

категорично

отказва да дава интервюта

Отрязал е всички чуждестранни журналисти, дори най-добрия си приятел от колежанските години в Лондон, който работи в Би Би Си.

Изненадващо обаче се съгласява да се срещне с пратеника на българското списание "Отечество" Борислав Дионисиев.

Според Иво Хаджимишев този пробив се дължи най-вече на връзката, осигурена от българския посланик в Гана - Костадин Гяуров. Кочо, както всички го наричат, е по-малкият брат на

оперната легенда Николай Гяуров

Той е ремсист още от 1939 г., партизанин от отряд "Антон Иванов", който след школовка в Москва се издига от партиен ръководител на Пловдив до член на вездесъщото Политбюро на Българската комунистическа партия. През 1980 г. е изпратен надалеч, както твърдят слуховете тогава, за да не "мъти водата" на Тодор Живков. Назначен е за посланик в Гана с пълномощия също за Того, Либерия, Кот д'Ивоар и Буркина Фасо.

Току-що пристигнал в ганайската столица Акра, Кочо Гяуров дава убежище на Джери Ролингс, който се укрива след неуспешния първи преврат в нашата мисия.

"И то не къде да е, а в спалнята, защото в Гана по това време единствената неприкосновена дипломатическа територия е спалнята на съответния посланик. Нашият дипломат, бойна легенда на партизанското движение, го защитавал с

отлично въоръжени свои хора,

професионално издигнати барикади и една специално обучена от него глутница добермани", спомня си Иво Хаджимишев.

При тези обстоятелства е съвсем обяснимо защо българите получават достъп до президента на Гана за първото му интервю след повторното вземане на властта.

По думите на Хаджимишев след 3-часовия разговор на Дионисиев с Джери Ролингс в казармата Гондар, българските журналисти се върнали в посолството да си вземат багажа и да отпътуват за Нигерия.

Ето как известният фотограф описна последвалите събития: "Кочо Гяуров ни чакаше с енигматична усмивка и заяви, че е невъзможно сега да се тръгне към границата. В посолството ни очакваха и двама съветски другари. Също така енигматично усмихнати, вежливи

и с два огромни апарата за презапис. С учтива непреклонност те взеха касетофона на Боби и докато ние смутено пиехме прощалните си питиета с посланика, разговорът с Ролингс бе прехвърлен.

Когато най-накрая стигнахме до Нигерия, посланикът ни там просто ни побутна най-новото, актуално съобщение на ТАСС: "Джери Ролингс направи специално изявление за ТАСС! Днес той вече е на път за Кремъл, за да обсъди бъдещето на страната". Естествено, не се споменаваше никакъв Дионисиев, никакво "Отечесво", а само ние знаехме, че Ролингс няма никакво намерение да тръгва за където и да било. С Боби се спогледахме, повдигнахме рамене, а светът така и не разбра откъде беше получил единствената актуална информация за случващото се в този размирен африкански район."

Интервюто на Борислав Дионисиев с Джери Ролингс е публикувано в брой 7 на списание "Отечество", излязъл на 13 април 1982 г.