МОМИЧЕТО, КОЕТО РАЗТВАРЯШЕ ЮМРУЦИ

Било е във времето, когато бях най-силния човек на света. Стискал съм натопена гъба във вода и от нея е потичала… вода. Но не е важно какво е потичало от нея, важно е, че съм си представял как изстисквам камък. Беше във времето, когато откривахме всички физични закони, а после ни ги обясняваха в училище, приписвайки откритията на Нютон и Айнщайн. Как после да станеш физик, след като всички открити от теб закони принадлежат на други, които са имали късмет преди тях да не се е раждал Нютон и Айнщайн. Имали са късмет.

Представете си как би реагирал Айнщайн, ако припишеха Теорията на относителността на друг, който е носил неговото име. Ето защо ни се плези от снимките. И как няма да се плези, като ми открадна всички открития. И аз да съм, и аз ще се плезя. Но до онзи ден бях открил само, че водата се състои от много, ама много ситни песъчинки. Няколко години след това в училище ги нарекоха атоми и молекули. Обидно е по цял ден да гледаш в тавана, да правиш открития, а после Димо Мянков Димов от Шесто основно училище „Митко Палаузов“ в Габрово да ги припише на някой друг. Та тази история се случи точно тогава, когато аз намразвах физиката заради обраната ми буквално детска фантазия от разни Айнщайни. И започвах да се влюбвам във физическото.

Правех лицеви опори, стисках една малка гумена топка да упражнявам захвата на ръката си. И си представях после, че не кухненска гъба пуска вода, а изцеждам камък. Толкова здрав бях. И, разбира се, здравината на ръцете си изпробвах първо на момичетата. От тогава момичетата избягват да се здрависват с мен, защото се свиваха, изпищяваха, а аз пъчех гърди. Демек: „Виж колко съм силен. Ако си играеш с мен ще те пазя от всички момчета“… Само че момичетата избягваха да си играят с мен. Това бе тогава, когато сексуалната революция не беше избухнала и играта на „Чичо доктор“ още не беше открита. И въобще не ми пукаше с кого ще си играят на „Дама“ момичетата в училищатата. Заради това започнах постепенно да напускам квартала и под предлог, че отивам да се къпя на „Скока“ на „Турски дол“ се запознавах с момичетата, които учеха на Хаджи Цонев мост в училище „Христо Смирненски“…

Тогава и „Хаджи Цонев мост“ се казваше Христо Смирненски. Така се запознах с нея. Ходех с ръце, далеч от тялото, леко приведен. Въобще – твърде неудобна походка с раздалечени ръце от тялото, което трябваше да значи, че мускулите ми са толкова големи, че не мога да ги събера тия ръце. Разбира се, от там произтичаше и мечешката ми походка. Когато отивах към „Скока“ тя беше мечешка, а когато се връщах тя вече беше моряшка, защото плувахме с другите деца там, докато не дойде Пенчо Кериния и не реши да скача от скалата. Нямаше как да плуваме и му освобождавахме вира, който той така и не успя да изплиска, скачайки „турската“ в него. Тя беше русо момиче, с година по-малка от мен. И беше единственото момиче, което идваше с нас на „Скока“…

Другите ги оставяше да играят на Дама. Тогава и тротоарите не бяха измислени и по ливадите от двете страни на павирания Бул. „Априлов“ момичетата разчертаваха с пирон „Дама“, а ние играехме на чикия и мерехме начертан кръг в пръстта. Тогава на децата се позволяваха две неща – да слушат. И да не слушат. Уши се дърпаха чак като замиришем на цигари вкъщи… Или ако не си свалиш шапката, за да поздравиш комшията. Или даскала. С нея се връщахме от „Скока“ и тя ме попита защо ходя така с ръце, далеч от тялото. И без да дочака отговор ми каза да не се мисля за толкова силен, защото тя била по-силна от мене даже.

Изгледах я отвисоко, защото първо беше момиче, второ беше русо момиче и трето – аз биех всички момчета на моята възраст из Дядо Дянко. Била по-силна… „Искаш ли да ти разтворя юмрука?“ попита тя, аз високомерно свих пръстите и й го поднесох пред очите. Тя се усмихна, и с прозрачните си пръстчета се опита да ми разтвори ръката. Аз стисках и дори не усещах, че тя прави някакви силови упражнения. Тя се наведе постепенно, русата й коса прикри ръката ми като плащ на Мистър Сенко – за да не видя фокуса. И усетих устните й върху ръката си. Която сама се разтвори и я погали по лицето…

Христо СТОЯНОВ

*От фейсбук!