Настоятелно вади от игра Стоян Иванов, без да подозира, че ще запази живота му

Около тялото му имало огън и пушек

Токът влязъл през дясната му ръка и излязъл през крака, скъсал чорапа и шортите му

Другият поразен футболист е с черен нос, главоболие и засегнати нерви

Денят, в който почина футболният треньор Иван Ранчев, ударен от мълния, е кошмарен за приятеля му Стоян Иванов. Той е пряк свидетел на инцидента и според него не е никаква случайност, че Иван го изкарва от играта минута преди да го покоси гръмотевицата. Убеден е, че с това е спасил живота му.

Преди да се стигне до ужасяващата трагедия обаче, денят с нищо не подсказва, че ще завърши фатално.

В неделя, 29 август, Иванов заминал със семейството си на почивка в Доспат. Когато пристигнал, се чул с Иван, който му казал, че е на детски турнир в Пещера.

“Разбрахме се да ме вземе от вкъщи, когато се прибера, и

да пием по кафе преди мача

- разказа пред "168 часа" Стоян Иванов. - След това звъннах на майка си, за да й кажа, че сме пристигнали, но тя ми съобщи, че мой приятел е починал и в понеделник е погребението. Стана ми неприятно.”

За последния ден на 41-годишния треньор и бивш футболист на “Хебър” разказва и неговият дългогодишен приятел и колега Йордан Чолов.

“Ние бяхме заедно на турнира в Пещера с децата ни - споделя той пред "168 часа". - Всичко мина без проблем. Пътувахме с моята кола и малко преди да го оставя, за да вземе своя автомобил, ненадейно го попитах да провери каква ще е прогнозата. Той ми каза, че ще вали.”

След това Иван отишъл да вземе Стоян от дома му и седнали да пият кафе преди контролния мач в Лесичово между едноименния местен тим и “Ботев” (Черногорово).

“Говорихме си общи неща - спомня си Иванов. - Аз му споделих, че съм бил на море и съм си контузил прасеца, докато играех волейбол. Той ми разказа как е минал турнирът в Пещера. След това взехме едно момче и пристигнахме на стадиона.

Стана му криво, че не сме се събрали навреме

Загряхме и започнахме. Изведнъж минута или две преди да го удари мълнията, много ме заболя прасецът и започнах да куцам. Предложих да ми смени позицията, за да не бягам толкова, а той директно ме изкара от играта. В момента, в който леко се отдалечих, гръмотевицата го порази. Иван настоя да изляза и по този начин ми спаси живота.”

Йордан Чолов допълва, че в този момент при него са се случили няколко странни съвпадения.

“Моят мач започна с половин час по-рано от неговия - обяснява футболистът. - Неговият стартира в 18,30 ч. Някъде 10 минути по-късно се е случила трагедията. Точно по това време

почувствах някаква тежест

и болка в горната част на стомаха. Дори поисках лекарства от доктора на отбора. Другото, което ми направи впечатление, е, че моят голям син ми е звънял настоятелно няколко пъти. Искал да говори с мен, притеснявал се е. Аз разбрах за инцидента доста по-късно от всички. Не знам каква символика има в тези неща, но за мен не са случайни. Връзката ни беше доста силна.”

По време на срещата над стадиона завалял силен дъжд, придружен от гръмотевици. Това не бил първият мач, който се играел, докато вали. Имало два гръмоотвода. За зла участ мълнията поразила родения в Стамболийски треньор и още трима от футболистите. Те се изправили, но Ранчев останал да лежи на земята.

“Веднага му хванах дясната ръка - разказва Стоян Иванов. - Мислех, че усещам пулс. Няколко момчета се редуваха да му правят сърдечен масаж. Гръмотевицата го бе поразила от дясната страна. Беше влязла през ръката му, където носеше смартгривна с метална закопчалка. Там се бяха появили и няколко белега. На кокалчето на крака имаше същия кръгъл белег, откъдето е излязла мълнията. Чорапът му беше скъсан на това място. Късите му панталонки отзад също бяха разкъсани.

Едно момче сподели, че е видяло от него да излизат лек огън и пушек. А на мен

много ми миришеше на изгоряло

Вероятно направо го е изпържило. Мисля, че е починал на място. Никаква индикация нямаше за живот. Този пулс, който всички си мислехме, че усещаме, вероятно е бил от мускулите и сухожилията, които все още са помръдвали заради големите волтажи, преминали през тялото му.”

Когато дошла Бърза помощ, медиците само констатирали смъртта му.

“Поискаха с нещо да го завием - допълва Иванов. - Цялата зала беше пълна с екипи, фланелки и какво ли още не. Едно от момчетата донесе точно моята кърпа, която беше в шкафа. Не знам как нея я е взел, моето шкафче е в средата, не беше от първите. Получи се така - аз те спасих, ти ме завий.”

Според експерта по мълниезащита инж. Радослав Калчев мълнията, убила Ранчев, е била със сила 16 килоампера.

“Тя се разделя на три части, като първата поразява човека на стадиона, втората пада на 300 метра по-далеч от мястото, а третата е на около километър от мястото - обясни експертът. -

Мократа настилка

със сигурност е спомогнала за трагедията. Освен това или гръмотевичната защита на стадиона не е сработила, или не е направена като хората и трябва да се обследва. Това е природно явление, което възниква на около 20 км над земята. На повърхността има много лидери (мишени - бел. ред.) и кой точно ще си избере мълнията - няма как да предвидим.”

Окръжната прокуратура в Пазарджик се е самосезирала и е

образувала досъдебно производство

за смъртта на треньора от детската школа на “Хебър”. Досъдебното производство е по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинена смърт. По делото е назначена експертиза и се извършват и други процесуално-следствени действия.

Оказва се, че един от другите пострадали футболисти трябва да се лекува от страничните ефекти.

“Чухме се по телефона ден след трагедията - споделя Стоян. - Каза ми, че носът му бил черен, виело му се свят, имал главоболие и зъбите му били изтръпнали. Не усещал вкуса на храната. След като потърсил лекарска помощ, се оказало, че

има засегнати нерви

и трябва да пие лекарства. Той бе най-близко до Иван. Мисля, че мълнията го закачи и него.”

В същия ден на Стоян се случва нещо изключително странно, което той все още не може да си обясни.

“Бях тръгнал за интервю пред друга медия и точно в момента, в който свих при стадиона и минах близо до вратата, където се случи всичко и беше повален Иван, плафоните на колата ми започнаха да премигват - обяснява той. - Никога досега автомобилът ми не е имал такъв проблем. Не го направи и докато шофирах дотам в продължение на 30 км. Не се случи и след това. Тази индикация не успях да си я обясня.”

Приятелите на 41-годишния Иван Ранчев все още не могат да се съвземат от шокиращата смърт. Той оставя жена си и 9-годишната си дъщеря. Разказват, че бил изключително добър човек, интелигентен и много възпитан.

“Познавам го повече от 20 г. и мога да кажа, че той

винаги е харесвал атрактивния футбол,

привърженик е на холандската футболна школа - обяснява Йордан Чолов. - Неговата игра се базираше точно на такива действия, които радват публиката. Като човек имаше много голям интелект не само във футболно отношение. Можеше да намери тема на разговор с всеки събеседник. Беше винаги с усмивка на лицето. За тези 20 г. не си спомням да съм имал конфликт с него. Дори

не знам някой да е бил в лоши отношения с него

Винаги е бил готов да разговаря, да помага с нещо. Беше готов и залъка да си извади от устата, за да го даде на някого. Едва ли ще има човек, който да каже нещо лошо за него. В живота си се е сблъсквал с доста трудности, но никога те не са били повод да се оплаква. Винаги е приемал обстоятелствата и се е справял с нещата. Той беше широко скроен и дори и през нощта да му се обадя, имаше за какво да се посмеем.”

Свидетелят на инцидента Стоян Иванов допълва, че треньорът бил човек с главни букви.

“Беше спокоен, тих, възпитан. Думата “агресия” въобще не присъстваше в неговото съществуване - обяснява той. - Иван имаше две страни - едната е футболната, другата е животът му. В играта беше страхотен професионалист. И като футболист, и като треньор. За него на първо място беше интелектът. Много пъти сме си говорили и той е казвал за някого:

“Добър е, бърз е, но няма футболен интелект”

И беше прав. Гледаше по-професионално на нещата. Беше възпитан, интелигентен, не беше нахален. Не съм го чул никога да обиди някого или да започне скандал. Той изобщо не е за България. Щяха да го оценят в чужбина. Иван живееше за футбола и футболът си го взе от стадиона.”

Кошмарът, който преживяха всички във фаталната неделя, дълго време няма да може да бъде забравен от футболистите. А Иван Ранчев скоро няма да бъде прежален, категорични са колегите му.