И Желев, и Стоянов загубиха подкрепа с идването на нова вълна в парламента, тройната коалиция изхаби доверието към Първанов, лоялността на Плевнелиев към ГЕРБ бе нож с 2 остриета

Докато България се носи към втори предсрочни парламентарни избори, на хоризонта вече са и президентските. И ако парламентарните може и да не променят кой знае колко политическата сцена, президентските ще са най-важната битка. И не само за тази година. Защото може да промени всичко.

Засега освен Румен Радев други кандидати не са излезли под прожекторите. Затова въпросът все още е не КОЙ, а КАКЪВ кандидат има шансове.

Хвърляме поглед назад във времето, за да направим прочит на профила на президентите, на които българите са се доверявали през последните 30 години.

Данни за анализа заимстваме от социоложката Мира Радева, която е и автор на книгата “Общественото мнение в годините на прехода”, в която детайлно описва промените в рейтинга на президентите през техните мандати.

“Хората избират измежду това, което им се предлага. Тук няма възможност да се избират професии, а конкретни предложения. Това, че някой кандидат е бил предпочетен, не е заради факта, че е продукт на професионалната си характеристика, а на цялата си личност. Но и е продукт на конкретния контекст, в който е поставен”, казва Мира Радева.

Според нея в институцията съществува традиция, а първата най-важна тенденция е, че тя винаги е събирала широка обществена подкрепа, устойчиво доверие за разлика от парламента и политическите партии.

Такъв е примерът с първия демократично избран държавен глава Желю Желев, който сяда на президентския стол в турбулентни времена за България, когато фактически започва преходът от еднопартийна към многопартийна система на управление.

Макар и първоначално избран от ВНС, впоследствие той печели президентския вот с 52,85% от гласовете срещу кандидата на опозицията Велко Вълканов при внушителните над 5,2 млн. гласували на балотажа. Високата избирателна активност сама по себе си е индикатор за нажежена политическа обстановка и горещи обществени вълнения, на каквато сме свидетели и днес. По данни на Мира Радева през март 1992 г.

доверието към Желев

неколкократно е

надхвърляло

недоверието -

съответно 72% срещу 16%

Тенденцията се запазва дори когато той почва да критикува правителството на Филип Димитров. Всъщност още тогава се почва

традицията на

конфронтация

на президентската

институция с

изпълнителната власт

Според Мира Радева така се създава усещането за двувластие. “Имаме авторитета на изпълнителната власт чрез парламента, но, от друга страна, имаме и възможността на президента да влияе върху общественото мнение - да го насочва в една или друга посока”, обяснява социоложката.

Макар и правителството на СДС да пада с вот на доверие, след което идва кабинетът на Любен Беров, президентът Желев запазва висок рейтинг. Повратната точка е моментът, когато БСП печели изборите през 1995 г. и СДС се превръща в опозиция, а наболелият въпрос е кой ще е кандидатът им за президент на предстоящиявот през 1996 г.

Мнозина в СДС броят Желев за предател и затова коалицията прави вътрешни избори, на които мнозинството от членската маса подкрепя Петър Стоянов за кандидат.

“По американски маниер чрез вътрешни избори Желев губи битката за президентския пост и тогава почват да спадат стойностите на доверие. И вече до края на мандата - към ноември 1996 г., недоверието е 56%, а 24% е доверието. В момента, в който хората разбират, че той няма перспектива да стане втори мандат президент, оттеглят подкрепата си”, казва още Мира Радева.

И началото на мандата на Петър Стоянов е в момент, когато обществото е силно разделено на фона на управлението на Жан Виденов, докарало страната до тежка финансова криза. Предвид това и високата обществена еуфория след оставката на Виденов и пристигането на Симеон Сакскобургготски в България, Петър Стоянов започва мандата си, с огромно доверие. По данни на Мира Радева стойностите на доверие от февруари до април 1997 г. са 91%, 85%, 82% и постепенен лек спад. Недоверието е съответно 5%, 9%, 13%.

“Тази подкрепа е израз на факта, че този човек в този момент е символизирал по някакъв начин единството на нацията, всички обществени очаквания, всички очи са били вперени в него и той е правил онова, което хората са очаквали”, казва още социоложката.

Отново обаче се появява напрежението между президентската институция и изпълнителната власт. Пак се усеща двувластието - от една страна, конфликт между правителство и президент, от друга страна - конфликт в една и съща политическа партия. Нещата се усложняват и след идването на власт на НДСВ през 2001 г.

Тогава се достига критична точка, в която недоверието към Стоянов е повече от доверието, но скоро тенденцията се обръща и той си тръгва от президентството

с висока подкрепа,

макар

и да не печели

втори мандат

Георги Първанов е голямата изненада на президентските избори през 2001 г., когато нито една социологическа агенция не му отрежда победата.

Мандатът му почва, когато на власт е правителството на НДСВ и още в началото стартира с около 50% одобрение и 34% недоверие. При него се запазва традицията да събира широка обществена подкрепа - и от БСП, и от НДСВ, и от ДПС. Впоследствие тази подкрепа се материализира в правителството на тройната коалиция, на която самият Първанов признава, че е архитект. След идването ѝ на власт през 2005 г. рейтингът на Първанов достига рекордните близо 80% одобрение на фона на 18% неодобрение.

“Играеше ролята на балансьор. Той успя да бъде хем представител, с подкрепата и политическата оцветеност на БСП, но заедно с това очевидно

успя да влезе

в ролята на

умиротворител”,

каза Мира Радева. Според нея тук си проличава обществото какво очаква от държавния глава - “баща на нацията, този, който ще обединява, примирява, организира по някакъв начин бащински цялостния публичен живот на държавата”. Първанов събира още по-широка обществена подкрепа на балотажа за втория мандат срещу Волен Сидеров през 2006 г., когато получава гласовете и на умерената десница и центъра и печели със 75,9% от гласовете на втория тук.

След идването на власт на тройната коалиция в политическия живот настъпва определено спокойствие, а след приемането ни в ЕС сякаш затихват и противоборствата между партиите. Дългото управление на НДСВ, БСП и ДПС, както и вече продължаващият втори мандат на Първанов обаче им износва рейтинга. Точно тогава общественото мнение към президентството започва да се поляризира.

“През 2008 г. недоверието рязко подскача и доверието спада на около 30%. Към края на мандата системно 2/3 от хората са по-склонни да го критикуват. Така, както той е постигнал много високи стойности на доверие, така е постигнал и много сериозна обществена критика”, каза Мира Радева.

След идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. почват отново противоборствата между президент и изпълнителна власт.

Мандатът на Росен Плевнелиев от своя страна също е изпълнен с немалко трудни политически решения. Той

държи рекорда

на президент,

работил с 5

правителства,

две от които назначени от него. “Той стартира от сравнително равни позици, които са около нормата - 50% доверие и 34% недоверие, но с течение на времето не успя да спечели онази обществена подкрепа, която другите преди него са имали”, казва Мира Радева.

Трябва да се има предвид, че Росен Плевнелиев е избран с най-малък брой гласове - 1 698 136, както и с най-малко мнозинство на втори тур - 52,58%.

Към края на мандата му обаче само 28% от хората са били склонни да подкрепят Плевнелиев за втори мандат според данни, предоставени от Мира Радева. Лоялността на президента към партията, която го е издигнала, в лицето на ГЕРБ, е нож с две остриета.

“В България очевидно дълбоката лоялност се възприема като липса на характер, защото тази висока лоялност не му носи висок рейтинг. При представянето му за кандидат-президент се създаде усещане, че сякаш от ГЕРБ го слагат на поста, за да пази мястото. Това не помогна да му се изгради положителен образ на обединител на нацията”, обяснява Мира Радева.

Победата на Румен Радев на президентските избори през 2016 г. също дойде изненадващо - преди това не е бил известен толкова в политиката, колкото като главнокомандващ военновъздушните сили. Неговата кандидатура беше издигната от инициативен комитет и с подкрепата на БСП, като на балотажа спечели с 59,37% срещу 36,16% за кандидата на ГЕРБ и бивш председател на парламента Цецка Цачева, която бе с утвърдена политическа кариера.

“Това беше

президентът,

избран с очите

Толкова добре се вписваше в представата за институция - като висок и представителен мъж. Знаем, че президентът е и главнокомандващ на въоръжените сили. Отива му униформата, изглежда добре, а хората трудно можеха да възприемат Цачева в ролята ѝ на главнокомандващ”, твърди Мира Радева.

По данни на социологическата агенция “Тренд” през 2017 г. Радев стартира с 64% положително отношение и 22% отрицателно, а интересното е, че дори сред симпатизантите на ГЕРБ печели високо одобрение - 63% срещу 27% отрицателно.

Пак според данни на “Тренд” през 2019 г. се забелязва спад на одобрението до 50% и ръст на неодобрението до 32%. Тогава почват и политическите изказвания на Радев срещу изпълнителната власт. За разлика от президентите Желев и Стоянов, които се конфронтират със собствените си партии, с чиято помощ са избрани, тук тенденцията се обръща и се превръща в

конфликт между

президент и

изпълнителна власт

от различни

политически партии

По тази причина се и отчита спад в одобрението на симпатизантите на ГЕРБ към него.

“Вече имаме президент, който заедно с критиката си отправя политическа заявка и с това е уникален случаят на Румен Радев”, обяснява Мира Радева, като обръща внимание на отношението на различните електорални групи към държавния глава.

Така например през 2019 г. 91% от електората на БСП изразява положително отношение, тези от ДПС - 69%, “Обединени патриоти” са умерени в оценката си, а силно негативни са представителите на “Демократична България”.

От друга страна, феновете на Слави Трифонов са с умерено отношение - колкото положителни, толкова и отрицателни мнения. За сметка на това хората без ясна политическа ориентация, които в началото на мандата са се изказвали против него, променят мнението си в положителна посока.

Характерното при Радев е, че с времето различните групи постоянно променят мнението си за него. Така ситуацията през 2021 г. изглежда по следния начин:

“82% от симпатизантите на ГЕРБ вече имат негативна оценка спрямо 10% положителна, а подкрепящите Слави пък го одобряват със 72% срещу 16%. Към високата оценка от БСП и ДПС този път са включени и представителите на “Демократична България”. Сред “Изправи се! Мутри вън!” 84% го одобряват, а “Българските патриоти” стават силно критични.

Политически неоцветените избиратели не го харесват - 73% е неодобрението към него”, цитира данните от “Тренд” Мира Радева. Според нея има растяща поляризация в обществото, подпомогната от Румен Радев. През този период се е образувало усещането, че един и същи модел се възпроизвежда, а оттам и образуването на т.нар. статукво.

“Тази линия е пречупена и в момента обществото е все по-разделено. И затова оценката към Радев е по-полярна”, обобщава Мира Радева.

Въпреки всичко държавният глава запазва сравнително високата си степен на одобрение и няма данни за достигане на точка, в която неодобрението да е повече от положителните оценки.

От всички изброени данни и факти може да се направи заключението, че българите искат за президент представителна личност, която може да регулира по бащински политическите процеси в страната. Въпреки че президентските избори са най-мажоритарните по своето естество, отделни фактори като това от каква среда произлиза, семейно положение, образование, възраст и т.н. не могат да бъдат еднозначно решаващи при избора на президент.