Службите все още намират банкноти и предмети, заровени в сандъци или прибрани зад прашни картини

Властите издирват тайници с пари и бижута на

престъпници, живели през 20-те и 30-те години на миналия век

Заровени в сандъци под земята, скрити в тайници на стари къщи, прибрани в сейфове зад картини. Милиони долари в банкноти, злато и скъпоценности укриват на неизвестни и до днес места голяма част от най-емблематичните мафиоти в историята. Преди да починат от старост или пък да бъдат разстреляни, знаковите престъпници разпределят в потайни скривалища несметните си богатства, които приживе така и не съумяват да похарчат. И до момента например зад стените на жилищата си случайни хора намират цели куфари, пълни с проядени от молци банкноти, или пък прашасали вещи с нумизматична стойност.

Изследванията на специалистите по-късно ще покажат, че парите и принадлежностите са били на вече мъртви бандити, притежавали някога имота. За част от откривателите им “плячката” се оказва “златна мина”. Ако решат да не предадат намереното на властите, те могат да забогатеят изключително бързо, продавайки го на черния пазар. Други пък директно подават сигнал от чисто любопитство на кого са били собственост предметите. По-късно ще им бъде съобщено, че техният истински притежател е живял преди много години и за времето си е бил един от най-опасните криминални босове, а зад натрупаните му богатства стоят много кръв, убийства, нелегален алкохол и наркотици.

100 млн. в долари и скъпоценности заравя бандитът Дъч Шулц в езеро през 30-те

Американският гангстер е един от първите, които печелят от нелегален алкохол по време на Сухия режим

Убит е след гласуване на Националния престъпен синдикат, в който членува и самият той

Легендарно съкровище, заровено от мафиот, застрелян в Ню Джърси през 30-те години на миналия век, разбуни духовете в цял Ню Йорк. Съвсем наскоро американските власти разсекретиха документи, в които описват последните мигове от живота на бандита Артър Саймън Флегенхаймер, по-известен като Дъч Шулц или Холандеца Шулц. Записите са от смъртния му одър, малко след като на 23 октомври 1935 г. наемни убийци откриват огън в заведението, в което се намира заедно със счетоводителя си, главния си лейтенант и личния си бодигард. Куршумите застигат престъпника в момента, в който той излиза от тоалетната. Стрелбата става първа страница на всички вестници. Убийците са задържани, а част от жертвите са откарани в болница.

Шулц е приет в тежко състояние и бълнува. Близо 24 часа медиците се борят за живота му. През това време близките му и полицията опитват да разговарят с него, за да разплетат загадката около нападението.

"Едно момче никога не е плакало, нито е разбивало хиляди роднини", е едно от изреченията, които чуват от устата му тогава. В крайна сметка на 24 октомври Дъч умира, а записите на последните му думи службите решават да скрият на сигурно място. Едва тази година стана ясно, че гангстерът говори, макар и несвързано, за богатството, което е скрил далече от хорските очи. По изчисления на специалисти към днешна дата то се оценява на рекордните 100 млн. долара. Именно те стават причина за треската, която обхваща стотици американски иманяри, готови да пребродят всяка улица, през която е минавал в далечното минало мафиотът.

Точно затова някои от тях пропътуват хиляди километри, за да стигнат до града, където е живял той. Разсекретените документи сега хвърлят светлина и върху това какво точно е било съкровището на криминалния тип.

Твърди се, че то се състои от хартиени банкноти, златни монети, облигации и бижута. Освен това последният слух е, че гигантското богатство е заровено в езерото Джордж, което пък кара десетки фенове на конспиративните теории да облекат водолазните костюми и да се гмурнат надълбоко, за да го намерят.

Имането обаче не е открито досега. Немалко хора се запитаха дали то вече не е намерено от някого, или историята за него е просто една лъжа.

Изследователи на живота на легендарния престъпник са склонни да вярват в хипотезата, че местоположението на съкровището все още не е ясно. Причината – приживе бандитът имал изключително голям опит в скриването на придобитите по престъпен начин стоки в различни тайници. Те припомнят 1932 г., когато службите се сблъскват за първи път със силата на организираната престъпност по време на забраните. В най-старите им архиви е записано, че "емблематичният мафиот е финансирал операция" за една от първите и най-големи за времето си контрабанди.

На 10 октомври същата година федералните агенти откриват масивен подземен бетонен бункер, в който е намерено огромно количество оборудване за създаване на спиртни напитки. За първи път разследващи се натъкват и на мрежа от тунели, разпръснати из цялата "ферма", което я превръща в "една от най-обширните и сложни лаборатории, откривани някога".

От какво всъщност легендарният Дъч трупа печалбите си?

Американският гангстер, който има и еврейска кръв, става известен в района на Ню Йорк през 20-те и 30-те години на миналия век по време на Сухия режим. Той е един от първите престъпници, които забогатяват от рекет и контрабанда на алкохол. Групата, която ръководи заедно с Джоуи Ное, си има дори собствено име - "Ное-Шулц". Нелегалният бизнес, който двамата развиват, бързо им трупа верни съмишленици. Началото е поставено в Бронкс, където за кратко време се превръщат в единствената сила, готова да се опълчи на италианските престъпни синдикати. По онова време италианците налагат тотален контрол над подземния свят в САЩ. "Ное-Шулц" обаче са безстрашни. Скоро те разширяват границите от Бронкс към Манхатън и кварталите на Вашингтон.

В ранните часове на 16 октомври 1928 г. най-близкият човек на Дъч – Ное, е застрелян. Следва отмъщение. Няколко души, свързани с екзекуцията на приятеля му, са намерени убити на различни места в Ню Йорк.

Шулц продължава бизнеса сам. Бандата му започва да изнудва собственици на големи и скъпи ресторанти. Принуждават ги да станат членове на сдружение, организирано от него, в което присъстват и други видни предприемачи. Всеки от тях е длъжен да плаща месечно голяма сума пари в замяна на спокойствие и обещание, че собствеността му няма да бъде унищожена.

Не всички се съгласяват на това. Има и такива, които отказват да влязат в сдружението. Последствията за тях са пагубни. Заведенията им са подложени на набези, персоналът стачкува. Групата на Шулц вече печели хиляди долари седмично. С големите печалби обаче бързо идват и съмненията за кражби в най-доверените му хора. Той започва да подозира гангстер на име Джулиъс Модгилевски, известен още като Джули Мартин, тъй като в счетоводните книги открива липса на 70 хил. долара. Вечерта на 2 март 1935 г. двамата се срещат в хотел "Хармония", Ню Йорк. Мартин категорично отрича да е присвоил сумите и влиза в остър спор с Дъч. Минути по-късно признава, че е взел 20 хил. долара, защото имал право на тях.

"Холандеца Шулц беше пил и изведнъж извади пистолета си – разказва години по-късно мафиотският адвокат Дикси Дейвис. - Той носеше пистолета си под жилетката, пъхнат в панталоните, точно до корема. Едно дръпване на жилетката и вече го държеше в ръка. Със същото бързо движение той го извъртя, пъхна го в устата на Джули Мартин и натисна спусъка. Беше толкова просто и недраматично - само едно бързо движение на ръката. Холандеца Шулц извърши това убийство толкова небрежно, сякаш си чистеше зъбите.”

Ден по-късно тялото на бандита е намерено в снежни преспи с дузина прободни рани в гърдите.

Интересни се оказват и съдебните процеси срещу него. В началото на 30-те години на миналия век американският прокурор Томас Дюи всячески опитва да осъди престъпника за неплатени данъци. През януари 1933 г. Шулц се сдобива с обвинение в Ню Йорк. Тогава мъжът се превръща и в беглец от правосъдието. Година по-късно решава да се предаде. Следват два процеса срещу него. Първият приключва бързо, но остава съмнението, че той е подкупил съдебните заседатели.

Мафиотът е изправен пред втори процес в Малоун. За да се представи добре пред заседателите там, започва благотворителна дейност. Дарява големи суми на затъващи в дългове бизнеси, купува и играчки на болни деца. Накрая е оправдан единодушно от всички.

Следва и сблъсъкът с американския гангстер Лъки Лучано. Първо двамата се срещат приятелски, а Лучано уверява Холандеца, че бизнесът с рекета ще му бъде възстановен напълно, след като има леко разклащане на позициите.

Шулц обаче допуска груба грешка. Той предлага на Националния престъпен синдикат да бъде разстрелян прокурорът Томас Дюи. Според Лучано от това убийство ще има лоши последствия за подземния свят в Америка. Комисията единодушно отхвърля предложението. Шулц не се съгласява с тях и е твърдо решен да осъществи екзекуцията. Планира да взриви дома на Дюи. Следва ново заседание на престъпния синдикат, на което е решено да бъде ликвидиран не кой да е, а самият Дъч.

Така на 23 октомври 1935 г. той е застрелян в Ню Джърси. Близките му го погребват в римокатолическите гробища в Хоторн, окръг Уестчестър, Ню Йорк. Шест години по-късно за неговата смърт е осъден Чарлз Уоркмън.