Най-опасните злодеи в мрежата отначало предразполагат и изневиделица зашеметяват

Обикновено посрещам със сарказъм и смях провокациите в социалните мрежи. Онези, буквалните, под които наднича или трол, или нещастен озлобен безделник, даже им се чудя понякога как не усещат, че се издават. Водих спор с един известен творец на тема неумението да прикриваш професионалната си завист. Както казват политиците, получи се конструктивен диалог - аз го критикувам остро, в неговите отговори се четат раздразнение и гняв, но и за миг не излизаме от петолинието на доброто домашно възпитание. И точно когато сближаваме позициите си - аз се съгласявам, че съм твърде сурова, а той осъзнава, че не се е изразил съвсем ясно, изневиделица на стената ми се явява префърцунена сърдита госпожа и се разбеснява като ухапана от болна маймуна. Представих си я - зачервена домакиня, на която са й спрели кабелната, с щръкнала коса и пеньоар на баклави яростно блъска черпак в тенекиена тенджера и сипе псувни. Мазнеше се на моя опонент с послания от сорта: "Не им обръщайте внимание на гербаджиите, те не могат да преглътнат вашия талант и няма да спрат да ви нападат все с едно и също…"

Имам няколко варианта в такива случаи в зависимост от нивото на пяната:

а) игнорирам, защото не ми се влиза в хиперактивно дърляне;

б) парирам с кратки изречения, като препоръчвам предимно медитация, релаксиращ масаж и ароматерапия;

в) директно и агресивно ги гоня като чужди кокошки с "марш" и "чиба".

Тази конкретна женица обаче ме уцели в малките часове на нощта баш когато почваше любимият ми сериал. Заради нея изгубих нишката, напрегнах се и вкарах в употреба подточка г) ръфане на жива плът и плюене на кръв по пода.

Понеже й познавам печалната биография, се изразих както никога, освен ако не ми е драснат яко фитилът. Някъде на десетата минута успях да си вляза обратно в кожата и даже помня много по-ясно какво се случи в епизода, отколкото сопата, която й размахах във фейсбук.

Това й е хубавото на обикновената провокация - бързо изгаря. Даже и в тавана да си стрелял, нещата приключват там и тогава, сякаш пясък между пръстите изтича.

Човек просто не разполага с излишък от енергия за абстинентни простаци, предпочита да си остане в комфорта на личното пространство дори и в тоя момент компанията да е каталясала, налягала върху канапетата и втренчена безмълвно в новата Miss Marple.

По мен мятат яйца единствено на политически теми, рядко се случва трол да ме заяде за снимка на пресни стриди, лазурно небе и киснещо в басейн детенце, макар че и това се е случвало, но минава с подточка "а".

Понеже не харесвам превъзбудени протестъри с ляв либерален уклон и с удоволствие се подигравам на сектантския плам, с който бранят своите брадати и нахални ментори, те пък ме обвиняват в "бойковизъм". Щото как е възможно просто така да не ги харесваш? Пускат ми ония най-безсрамно немощни опорки, че съм "мисирка на хранилка", въобще млатят с детскоградински лафове по същия абсурден начин, с който пишат под снимката на Мис Венецуела, че е неестествена. То си е смешно, когато не е жалко.

Опасна и ужасно вредна е една съвсем различна категория провокатори манипулатори, срещу тях никой не е имунизиран. Трудно се описват, предпочитам за илюстрация да разкажа истинска история.

В Африка сме на едно луксозно място със страхотни атракции, абе като Лас Вегас, обаче има слонове, маймуни, носорози, жирафи и антилопи. Качваме се на страхотен джип ровър, най-новия модел. С нас пътува сънародник, живеещ отдавна в Швейцария, заможен, голям фукльо, вечно мърморещ, от типа хора, които са в състояние да съсипят най-хубавата смешка, за да блеснат с нещо. Погалва той нежната кожа в цвят шампанско и казва:

- Хубави са тия ровъри, а?

- Страхотни са - захапва моментално моят съпруг и отнася плувката. – Все едно не си в джип, няма друсане и лашкане, като лимузини мазно движат…

Швейцарският гражданин търпеливо го изчаква да си приключи възторжения монолог, на лицето му бавно разцъфтява тънка подла усмивчица, на финала оголва остри зъби като Жокера и почва:

- Пълни дараци! Насрали са се тоя път англичаните, един болт няма да е завинтен като хората…

Напоително оплюва хубавата кола, зелени храчки храчи, гарнира ги с гадно стържещ пренебрежителен смях и някакви тъпи истории как му се чупи ровър в ръцете. Ние мълчаливо слушаме, чудим се кога ли някой нервак ще му изпочупи зъбките и се борим с усещането, че сме бръкнали в лайно.

В мрежата тоя злодейски подход е още по-неприятен, защото там се губи много време в писане, преди да се разкрие провокаторът. Отначало уж влиза в тона: "Абе тоя Киро Петков много лъже, бе!". Чака да се развихриш на тема канадско гражданство, да припомниш нечовешкия мерак, който го напъва да смени борда на ББР, преди да го назначат формално за министър, та чак плаща таксата от джоба си.

Онзи поддържа известно време огъня и в най-неочакван момент те зашеметява: "Значи ти си най-големият ум, който казва кой е канадски гражданин, а не канадската държава, така ли?" И докато се усетиш, си кръвно 200 и се оглеждаш за калашник.

Внимавайте! Бягайте още преди да замирише.