Убитите са индоктринирани от младите титови комунисти, а са издадени на властите от местни патриоти

Фашизъм е имало. Но не в България, а в Сърбия. През 1942 г. Белград е обявен за първата европейска столица без евреи

Едно от знаковите заклинания на шаманите на македонизма е т.нар. "клане от Ваташа". Но ако разровим щателно недрата на историята, ще се окаже, че зад този наистина трагичен инцидент отново надничат демоните на великосръбския шовинизъм.

След средата на XIX век благодарение на силната българска църковна община село Ваташа се превръща в един от основните центрове на българщината в македонската област Тиквеш. На 1 юни 1878 година българите от Ваташа се присъединяват към прошението до Великите сили с искане за влизане на руски войски в Македония и присъединяването й към Княжество България; документът е подписан от местните жители Мише Ризов и Ризо Добрев. Според статистиката на изследователя Васил Кънчов

през 1900 г. село Ваташа има

1808 жители,

от които 1142 българи християни, 618 българи мохамедани и 48 цигани. Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев, през 1905 година в селото има българско прогимназиално и основно училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Ваташа стават доброволци в Македоно-одринското опълчение, което се сражава на българска страна. По време на Балканската война в селото влизат сръбски части. Според доклад на Глигор Варналиев - главен български учител в Кавадарци, през януари 1913 година сръбски четници от организацията "Черна ръка" провеждат обезоръжителна акция, съпроводена с жестокости и насилия. А сръбският офицер Милан Каркович изнасилва Мария Тодорова в деня след сватбата ? с Тома Нанев. През юни 1913 година жителите на Ваташа въстават в помощ на българската войска и вземат дейно участие в Тиквешкото въстание. При потушаването на бунта сръбските войски убиват 40 местни българи.

С две думи – Ваташа е село със силен български дух. Това важи и за периода на Втората световна война. Според свидетели местните българи са разтревожени от проникването на

отровните сърбо-

комунистически идеи

сред една група младежи от селото. Те са индоктринирани от активисти на СКОЮ (Съюз на комунистическата младеж на Югославия), който членува в Комунистическия интернационал на младежта – подразделение на Коминтерна.

Говори се, че вече са влезли във връзка с партизаните и се готвят да се присъединят към тях. Тогава трима-четирима души изготвят списък с имената на замесените младежи. Именно с този списък на 15 юни в селото пристигат един взвод войници, водени от капитан Борис Жеглов и лейтенант Борис Костов; заедно с тях идват и няколко полицаи, водени от Петко Опреков, заместник-началник на полицейското управление в Кавадарци.

"В Македония ще пипате с кадифени ръкавици. Трябва много внимателно, защото това население е изстрадало и няма да позволите да се стига до междуособици.” Това е генералната линия на българската политика в новите земи; зададена е лично от цар Борис III, изпращайки ген. Васил Бойдев, който е командващ Пета армия, с щаб в Скопие от лятото на 1941 до май 1944 година.

Негово Величество е прав.

И думите му се оказват едва ли не пророчески. Защото веднага след пристигането на ген. Бойдев в Скопие при него се явяват старите войводи от ВМРО и му казват: "Г-н генерал, сега вече

трябва да си отмъстим

на тези сръбски мекерета”

Но той ги възпира с думите: "Царят казва, че трябва да се спре дотук, никакви братоубийства повече, те са забранени!”

Къде се къса нишката между генералната линия и конкретния трагичен случай във Ваташа? Нека видим. Човекът, издал заповед за разстрел, е полковник Любен Апостолов. Той е роден на 27 април 1895 година в Крива паланка (днес в РСМ). Завършва Военното училище в София и се издига до командир на 56-и пехотен Велешки полк.

Той твърди, че е издал заповедта за разстрел, тъй като му било докладвано, че се касае за участници в комунистическата съпротива, пленени по време на сражение. Съгласно разпорежданията, действащи по онова време в армията, спрямо тях не се прилага Женевската конвенция за военнопленниците и те следва да се разстрелват на място.

Спиро Китинчев, тогавашен кмет на Скопие, заедно с известния журналист Данаил Крапчев

заминават по спешност

за Кавадарци

в края на юни. На мегдана ги посреща тълпа от гневни хора. Двамата правят собствено разследване на случая и установяват, че следите на тази кървава история водят към заместник-околийския управител Крум Камчев. Скопският кмет заминава за София, където се среща с министъра на вътрешните работи Петър Габровски и министъра на войната Никола Михов. Китинчев излага пред тях искането Крум Камчев да бъде уволнен, а виновниците за трагедията във Ваташа да бъдат наказани. Министрите обещават да вземат мерки и наистина Камчев е махнат от Кавадарци.

И малко психология. Войниците и полицаите пристигат във Ваташа на 15 юни. Командирът им капитан Борис Жеглов носи в джоба си заповед за разстрел. Но и войниците, и полицаите, както и техните началници не са помирисвали кръв досега. За да приглушат съпротивата на съвестта Жеглов, Костов и Опреков започват да се наливат с алкохол. До обед на следващия ден са изпили 3 литра ракия. В 13 часа в местността Моклище заповедта за разстрела е изпълнена…

Който вдигне нож, от нож загива. Командвалите разстрела, както и издалият заповедта биват предадени от българските отечественофронтовци на властите в новата македонска държава, създадена от темповци и колишевци. Четиримата са осъдени на смърт. Като специална "екстра" новите владетели на Вардарско разрешават на близки на убитите 12 младежи да изпълнят смъртната присъда.

Българи да убиват българи! Истинска кървава "симфония" на Кървавата Коледа 1945 година, когато местните сърбомани от СКОЮ и СКЮ под вещото ръководство на сърбина Темпо избиват без съд и присъда десетки хиляди местни българи, които отказват да станат "македонци" само за една нощ. Според някои историци става дума за 30 000 жертви. Ето това се нарича истинско клане, пред което бледнее и Вартоломеевата нощ.

А "клането във Ваташа", както мегаломански го титулуват македонистите, е изключение от официалната българска държавна политика към Македония. Въпреки че Царство България е във война, правителството инвестира милиарди левове за водоснабдяване, за електрификация, за образование. Окупаторите не действат така. Те само грабят… В Скопие е открит университет на името на цар Борис III Обединител, провеждат се учителски курсове. Откриват се отново българските училища, които са закрити от сръбските окупатори. БПЦ също си възвръща епархиите.

И още нещо - относно дежурната македонистка мантра за

"бугарските фашистички окупатори"

сме длъжни да им припомним някои азбучни истини.

"Съгласно Лозанската конвенция, когато в една територия е дислоцирана войска, в чийто състав са рекрутирани до 15% от местното население, тя не може да се разглежда като окупационна", твърди проф. Григор Велев.

А според данни на ген. Бойдев 85% от състава на неговата Пета армия, която е дислоцирана във Вардарска Македония, са местни младежи. Възможно ли е местни войници сами да се окупират?! Същият процент важи и за офицерския корпус, а подофицерският състав е 100% местен. В историческо и правно отношение най-коректният термин е "администрирани от България земи”. На германски карти от Втората световна война "новите земи" са отбелязани с пунктир, за разлика от Южна Добруджа, която вече е включена в българската територия.

Тези земи са определени за земи под българска администрация и това е трябвало да продължи до сключването на договорите за мир след края на войната. Затова и немците са действали по тези земи като собственици, без да се съобразяват с българското правителство – примерът е изпращането на над 10 000 евреи от тази територии в лагерите на смъртта.

А що се касае до фашизма, нека припомним историята. Да,

фашизъм е

имало, но не в България,

а в Сърбия. Още от 1935 година там действа фашистката партия ЗБОР на Димитрие Льотич. След капитулацията на Югославия на 21 май 1941 г. пък е образувана Независимата държава Сърбия (НДС). И правителството ? приема закон за унищожаването на евреите и циганите в Сърбия. За тази цел е взето решение за изграждане на концлагера "Баница” в Белград. Вследствие на обединените усилия на Правителството на национално спасение на Милан Недич, на льотичевци, на сръбската жандармерия и полиция, още през август 1942 г. Белград е обявен за първата европейска столица, прочистена от евреи (Judenfrei). Скоро след това ген. Недич заминава на официално посещение при Адолф Хитлер. Именно тогава в Берлин сръбската фашистка делегация издига идеята да се обяви, че сърбите са Ubermenchen (висша раса) на славяните!

Докато България успя да спаси всичките си 50 000 евреи. А у нас не само че не е имало фашистка партия, по това време в българското Царство бе забранена дейността на всички партии. Е, кой е фашистът, братя македонци?

Но е време да спрем да се мразим. И за Ваташа, и за Кървавия Божик – нека да си дадем прошка.