Кой е Велко, дето пише под снимката на олимпийската шампионка по бокс: “Никога не е късно да станеш за резил”

Опитвам се да намеря обяснение за необясним социален феномен и за целта ще опиша образи, които познавам. Предупреждавам, че давам измислени имена на героите в тази история, защото влачат прекалено високо самочувствие и са обидчиви.

Велко е на 40, разведен, живее в родния си китен малък град. Криво-ляво завършва местната гимназия, работи това-онова, единственото му бизнес начинание засега е гаражен сервиз под блока му.

Метър и шейсет и пет е, слаб като вейка, но в гърдите му бие лъвско сърце, две опашки върти от мерак да се издигне. Преди десетина години се записва в

една прогресивна партия

с надеждата, че ще се добере до властта и влиянието, които е убеден, че заслужава по рождение и по право. Партията обаче се оказва мащеха, не оценява жертвоготовността на Велко и го поставя все на задния ред. На последните местни избори най-сетне късметът му се усмихва, става общински съветник, но радостта му е кратка. В малък град тоя пост е нищо, ако не броим възнаграждението, ама и то не е кой знае колко. Затова Велко прави титанично усилие, завършва курс по маркетинг и мениджмънт и се явява пред партията с чисто нова диплома. Доказва им, че вече не е лузър, но те пак го мачкат - на последните два вота остава извън парламента, а лидерът му го тупа по рамото: "Рано ти беше, Велко, да станеш депутат".

След като вече го познавате и сигурно сте изпълнени със съжаление към този обикновен, невзрачен и неудовлетворен млад човек, имате ли някаква представа от какъв зор е написал във фейсбук: "Никога не е късно да станеш за резил" под снимката на олимпийската шампионка по бокс Стойка Кръстева?

Според

ценностната система на партийния активист

от малкия град жената е ударила дъното, изказвайки благодарност на ГЕРБ за оказаната помощ в подготовката за Токио. Недопустимо е да се благодари на мракобесието!

Не е ли удивително, че Велко не проумява нито смисъла на понятието "олимпийски шампион", нито факта, че ако Стойка го набара някъде, ще го строши от бой с една ръка? И не е ли още по-необяснимо усещането му, че светът му е длъжен за нещо?

Но имам и по-голям дисонанс – Петър на 60. Бивш управител на издателство, попаднал за зла участ в разсекретените списъци с доносниците на бившата Държавна сигурност. Той е филолог, говори руски и немски, получава доста предложения за работа, но ги отхвърля до едно, защото чака директорски пост. Някога е имал шанс да се спаси с политическа кариера, но приятелите му в БСП загубват влияние и така

Петър днес е пенсионер, захранващ фейсбук

от любимото си канапе.

Но той не е безгласна буква, напротив, безпощадно громи! Напада грубо, изневиделица, търси сметка от политици, собственици на медии, инфлуенсъри, влиза в лични отношения дори с певицата Милена.

Ходи на протестите в началото, после спира, защото се страхува от ковида, но не прибира меча си в ножницата. Агитира открито за Мая, с люта омраза наказва ГЕРБ и ДПС, само към социалистите е по-умерен, някак още ги усеща близки. Косъм не дава да падне от главите на Слави и Христо Иванов, защото и те са враг на неговия враг.

Безкрайни безсънни нощи се трепе Петър пред компютъра, мачка и тъпче, остроумните му постове се пръскат от злъчен сарказъм, по 300 и повече лайкове събират. Когато обявява, че се е ваксинирал, феновете му са миг са разколебани, но той им дръпва емоционално слово за свободата и личния избор, и те отново се изпълват с респект към сложната му личност.

И ето го феномена – днес Петър нарича Слави "боклук"! Същият Петър, който е стрелял с калашник по стените на журналисти, наричал ги е "бойковисти", защото пишат, че през последните 20 години шоуто на този псевдо политик допринася единствено за изпростяването на нацията, а ДБ, Мая и Отровното трио носят основната вина за безоблачния му път към властта. Наричал е тези критици

“кафяви герберасти на хранилка”

и е плюел шефовете на медиите им.

Петър, който е доносничил в ДС срещу колегите си, казва на друг човек "боклук"! Сляп е за противоречието. А феновете му продължават да го засипват с лайкове, без да осъзнават, че е минал на другия бряг. Просто гребат в неговата посока и това е.

Не по-малко изумление буди Миро, на 36, монтира алуминиева дограма в Лондон, има на гърба същата татуировка като на Слави. Женен е с две дечица, получава социални и се чувства идеално. Като седне да пие с приятели, Миро не пропуска да каже, че целия си успех дължи на своя чичо – той го измъкнал от малкия град, завел го в София, натискал го да завърши средно образование, а накрая го пратил при един българин в Англия да чиракува. Така овладял занаят, направил си фирма и се устроил в чудесно лондонско жилище. Гледа по кабелната телевизия 7/8 и слуша "Ку-ку бенд". Рай!

"Наздраве за чичо!", вика, а понякога и сълза пуска за своя ментор, който цял живот не е седнал, бизнесът му процъфтява, с всичко се справя и знае как да живее добре.

От две години насам обаче Миро е гневен. Много яден и обиден е. Иска да мете ГЕРБ, БСП и ДПС, отказва да се ваксинира и гласува за ИТН. Дръзнеш ли да го питаш какво лошо е видял от статуквото, крепило чичо му толкоз години, отвръща: "Имам право на България!"

Защо ли? Нямам абсолютно никаква представа.