Единственото дете на Алфред Хичкок почина на 93 години

За негов филм на бас за $100 тя се качва на виенско колело, макар да има фобия от височини. “Садистичната” част - не получава парите

“Той зависеше от нея за всичко”, обяснявала е Патриша за майка си Алма

Представете си, че сте малко момиче. Ставате сутринта от леглото, търкате сънено очи, отивате в банята и се поглеждате в огледалото, за да видите там едно страховито лице. Какво е станало с мен? Шок! В същото време баща ви вече пие сутрешното си кафе, чете вестник и се кикоти весело, очаквайки вашите писъци. Самият той през нощта, докато спите, е изрисувал лицето ви собственоръчно, така че да заприличате на клоун. С ясната идея, че сутринта ще се стреснете жестоко от вида си.

Кой баща би се забавлявал по подобен начин с дъщеря си?!

Не вярвате в историята на Пат?! Повярвайте, защото тя бе единствената дъщеря на Алфред Хичкок.

Всъщност момичето не изпищява от ужас, поглеждайки се в онзи ден в огледалото с изрисуваното си клоунско детско лице.

“Не се уплаших. Винаги съм знаела, че е той”.

Наследницата на прочутия кинорежисьор почина на 93 години преди дни в дома си в Калифорния от естествена смърт. Патриша Хичкок О'Конъл повече от 40 години се радва на щастлив брак с Джоузеф О'Конъл, който почина през 1994 г. Двамата имат три дъщери - Мери Алма Стоун, Териса Каруба и Катлийн Фиала.

През последните десетилетия от своя живот Пат се грижи за наследството на своя баща, както и за отдаването на чест към огромния принос в неговото творчество на нейната майка. Алма Ревил е била уважаван филмов редактор и незаменим съветник на Хичкок, чрез когото той винаги проверява своите идеи за сюжети и сценарии.

“Майка ми вършеше много повече работа по филмите, отколкото някога й е признавано като заслуга - той зависеше от нея за всичко, абсолютно всичко”, подчертава Пат пред The Guardian през 1999 г.

Мисис Хичкок е съавтор на “Алма Хичкок: Жената зад мъжа”. Книгата обръща светлините към нейната майка, която почива през 1982 г., две години след съпруга си. Алма влиза във филмовия бизнес едва 16-годишна, но след като киното я среща с Алфред и след неговия личен (и техен общ) възход тя потъва в сянката му. Алма се ражда само един-единствен ден след съпруга си - на 14 август 1899 г.

Още от съвсем рано дъщеря им Патриша се мотае по снимачните площадки и развива интерес към професията на актьора. През 1939 г. семейството напуска Великобритания и се установява в Лос Анджелис.

В тийнейджърските си години Пат играе в училищни пиеси. Приета е в Лондонската Кралска академия за драматично изкуство през 1947 г. и се изявява на сцената, включително на Бродуей в “Пасианс” и “Виолет”. Малко преди да се дипломира, Пат получава предложение да се снима във филм не от кого да е, а от своя родител. Малко участие, но пък огромен подарък от татко. Дъщерята знае, че това е сериозен жест. Алфред държи да има власт и над нейния живот, както над всичко друго, а самата тя по природа не е бунтар. Затова винаги се съгласява с баща си относно визията му за нейното собствено бъдеще.

Пат се снима и в други два филма на Хичкок - криминалната лента “Непознати във влака” (1951), адаптирана по романа на Патриша Хайсмит, и в неговия шедьовър “Психо” (1960).

Наследницата на режисьора винаги е повтаряла, че е имала щастливо детство, докато по очевиден начин не остава пощадена от контролиращата природа на своя родител и неговото изкривено и жестоко чувство за хумор.

“Родителите ми бяха обикновени хора. Знам, че много хора настояват, че баща ми е имал тъмно въображение. Е, не е. Той беше брилянтен режисьор и знаеше как да разкаже история, това е всичко.”

В същото време като дете Пат често е трябвало да се храни сама в кухнята. На осем години е изпратена да живее в интернат за две години, преди семейството да се премести в САЩ.

Баща й е този, който взема решението, че тя няма да следва в колеж. Години по-късно Патриша е изразявала съжалението си относно точно това обстоятелство. Според нея е трябвало да продължи образованието си след училище. Но... мъжете понякога са по-умни от жените, изпускала е подобни противоречиви коментари тя, а после е изразявала категоричност, че нейният баща не е бил по-умен от майка й, а двамата са били равни.

Пак Алфред Хичкок решава, че дъщеря му трябва да се върне в Англия от Холивуд и да постъпи в академията за драматично изкуство.

Той е твърде зает да я гледа в която и да е от постановките с нейно участие, докато Алма не пропуска нито едно сценично изпълнение на момичето им.

И макар че Пат има такъв трамплин да отскочи високо в киното на крилете на своя родител, случило се да бъде толкова влиятелен режисьор, тя никога не получава по-сериозна подкрепа от негова страна. Нито по-значими роли в неговите филми.

Той бил не по-малко предизвикателен към нея като режисьор, отколкото и към останалите на снимачната площадка.

През 1949 г. Хичкок се завръща в Англия след десет години отсъствие, за да направи “Сценична треска”, адаптиран от Алма по романа на Селвин Джепсън “Бягащ мъж”. Това е първата му лента от 20-те години, за която жена му получава кредит, и последната, в която тя получава някакъв кредит. Точно в тази продукция Пат дебютира със своята малка първа роля в татковото творение и е доста вероятно голяма заслуга за това да има нейната майка. Патриша играе героиня, наречена Чъби.

После и тримата Хичкок се връщат в Холивуд, където Пат отново работи с баща си - този път с малко по-сериозно третостепенно участие. То ще остане и върхът в тяхното професионално партньорство. Тя играе Барбара Мортън, сестрата на Ан, сенаторска дъщеря, за която Гай Хейнс иска да се ожени в “Непознати във влака”.

По време на снимките, напълно наясно със страха на своето момиче от височини, Хичкок се хваща с нея на бас на $100, че няма да се качи на виенското колело. Е, тя се качва, а той решава отново да прояви своето особено чувство за хумор. В биографията на Доналд Спото “Тъмната страна на гения” (1983) тази история е описана, като се обяснява, че Хичкок оставя дъщеря си да седи ужасена горе на колелото за цял един час в тъмнина. Самата Пат оспорва това и разяснява как точно се е разиграла случката. Всъщност екипът изключва светлините и всички се правят, че все едно си тръгват от снимачната площадка и оставят неколцината актьори горе.

“Бяха 35 секунди. После запалиха светлините и ни свалиха - споделя тя по повод на тази шега на баща си през 1993 г. - Единствената “садистична” част бе, че никога не получих стоте долара.”

След този филм играта на Пат получава ласкави оценки и пред нея се очертават добри кариерни изгледи, но един мъж обърква всички планове. И този път не е баща й, а нейният бъдещ съпруг. Любовта диктува правилата като най-вездесъщия режисьор. Вместо големи роли за Пат последват ражданията на три чудесни дъщери.

“С Алма бяхме облекчени по някакъв начин, когато дъщеря ни реши, че да бъде майка на деца с лепкави пръсти, изисква цялото й творческо внимание”, признава Хичкок.

По всичко личи, че никога не е очаквал и държал на това да изгрее звездата на дъщеря му, тъй като за известността на името си той достатъчно добре се е погрижил. Самата Пат също никога не е страдала от болни амбиции да надскочи славата на баща си и не се е ужасявала от мисълта, че ще остане само третостепенен персонаж в историята на великия Алфред Хичкок. Може би защото, както е казвала самата тя простичко: “Никога не съм се страхувала от нищо”.