Ако навремето на дивия плаж между Крапец и Дуранкулак - перлата на Северното Черноморие, плуваха лебеди, гордо размахваха криле застрашени видове, крякаха диви патки, то сега прелитат батки. Но не с орнитоложки пръстени, а с ланци

Дива свинщина! Да, точно това видях на 15 август, на Успение Богородично, на великия български див плаж - перлата на Северното Черноморие между Крапец и Дуранкулак.

Там, където от хилядолетия птиците намират място да снесат, да излюпят своите малки и да летят по белия свят. Там, където Дуранкулашкото езеро граничи с морето само с тънка пясъчна коса.

Там, където през тази година станах свидетел и очевидец на следната картина. Само си представете… великите пясъчни дюни (апропо изключителна държавна собственост), влажните зони и околните горички са се превърнали в Свин City. Как изглежда този мегаполис от диво къмпингуващи? Нека ви разкажа…

Представете си между 2 и 3 хиляди автомобила, спрени, където могат, както могат или по-скоро докъдето са стигнали. Не по-малко палатки, каравани, кемпери и всякакви други устройства, които гордо са сгазили, покрили и окупирали всичко до самия бряг.

Малките горички

храбро са

изсечени,

за да могат къмпингуващите да намерят сянка.

Останалото почиващо общество се е разположило навсякъде. Първа линия - онази, която на други места по Черноморието бе брутално бетонирана, тук безмилостно е преградена от караваните и кемперите. Между тях са разпръснати палатки от всякакъв размер и възраст.

За да е още по-цветиста тази картина, на най-високото място има и beach бар, от който жизнерадостно вие чалга. Да не забравяме и татуираните батки, които през погледа на своите Ray-Ban-и смело яхат АТВ-та и кросови мотори, с които газят във водата и из дюните.

За да изкарат някой лев за лятото, тук има и орнитолози, които организират групи, за да наблюдават живота на дивите и редки птици. Естествено,

в този

цивилизационен

колапс са

полегнали и

друсани и пияни

младежи

Абе, въобще... Имаме всичко, за да ни е гот.

Точно там, където са сакралните влажни зони, местообитания на чудни птици, са се разположили и четири кайт училища. Минават джипове, ръмжат мотори. В цялото това “весело” общество има и чуждестранни гости – румънци, чехи, молдовци, които също, измествайки птиците, са се настанили на дюните.

Да ви кажа честно… това прилича на зле организиран бежански лагер. Само си представете къде тези 3 - 4 хиляди човека ходят по голяма, средна и малка нужда и къде изливат помията от своите тенджери и газови котлони.

Ако навремето тук плуваха лебеди, гордо размахваха криле застрашени видове, крякаха диви патки, то сега прелитат батки. Но не с орнитоложки пръстени, а с ланци.

ЕХО, ЕХОООО?! Къде сте, “Зелени Балкани” и други непримирими НПО-та, защитаващи по всякакви програми и грантове блатните кокичета, пясъчните лилии, усмихнатите качулати сови и т.н.?

Къде сте, мили

родни бюрократи,

министерства на екологията, на туризма, на здравеопазването, на горите? Това тук е истинска хуманитарна криза, екологична миазма… Къде са вашите защитени зони и устойчиви тенденции за опазване на уникалната българска природа и животински видове?

Това, което видях, е ДИВА СВИНЩИНА. Парадоксално е да се говори толкова много срещу изгубения рай на нашето Черноморие заради бетона. Това тук е много по-страшно и безмилостно. Няма да търся причините за това какво правят там т.нар. почиващи - поклонниците на толкова модерното понятие “диво къмпингуващи”.

Няма да търся обяснения защо си причиняват това. Само искам да питам всички останали защо го причиняват на нас и на последните остатъци от дива българска природа. И както се пише в старите летописи, това видях аз, Ути Бъчваров, на Успение на Пресвета Богородица. Видяха го и очите на моите две деца, на които аз бащински споделих, че ме е срам.

Публикуваме отвореното писмо от Ути Бъчваров, което е с дата 16 август 2021 г.