Музиката го събира с любимата му Шмилена, с която са тандем и в живота, и на сцената

“Ако удряш втори, има голяма вероятност да бъдеш набит”, казал актьорът легенда Петър Слабаков на внука си Георги Султанов, когато той му споделил, че го закачали някакви деца.

“Георги беше малък тогава, но обичаше да разговаря с дядо си.

Баща ми винаги

се шегуваше,

намираше начин

да каже нещата

на майтап

и срещите с него бяха много смешни. Той се държеше като приятел с внуците си.

Когато пораснаха, Георги и сестра му Красимира, както и нашите деца, го посещаваха по-често”, разказва пред “24 часа” синът на Петър Слабаков, Красимир, който е вуйчо на Георги Султанов.

Когато тенорът получил предложение от “Има такъв народ” да оглави министерството на културата, се допитал първо до вуйчо си.

“Поиска съвет от мен, но и аз бях раздвоен. Знам, че освен талант Георги има и организационни качества, които е наследил от баща си. Той беше велик човек, заслужил артист, основател и ръководител на оркестър в Ямбол.

Вярно е, че младите и образовани хора са тези, които трябва да решават своята съдба и тази на децата си. Но си зададох въпроса кой ще изгуби повече – българското изкуство ли, тъй като един тенор се изгражда с години, или пък обществото?

В крайна сметка се чувствам облекчен от развитието на събитията.

Съдбата така е

решила – Георги да

продължи творческата

си работа”,

допълва скулпторът Красимир Слабаков.

Той обаче е убеден, че от племенника му би станал много добър министър, тъй като е наясно с проблемите в гилдията, част от която е самият той.

От малък Георги се увличал от изкуствата и по-специално от рисуването.

“По цял ден прекарваше в ателието ми, давах му да рисува, да се занимава с приложни неща. Той израсна при нас във Фазаново. Играеха с нашите деца и тези на Юри (актьора Юри Ангелов - б. а.).

Юри носеше стари реквизити от театъра, децата се дегизираха и много се забавляваха. Те имаха истинско детство.

Бяха буйни деца,

което е чудесно.

Георги затова

има голям

белег на бузата,

но се радваха на истинско детство”, казва Красимир Слабаков.

Скулпторът дори направил сцена, на която децата от артистичната и задружна фамилия се забавлявали.  

Георги започва да се занимава с музика от малък. И няма как да е другояче – баща му е маестро Николай Султанов, основател и дългогодишен ръководител на ямболския камерен оркестър “Дианополис”. Майка му Боряна – дъщеря на Петър Слабаков от първия му брак, е виолончелистка, а сестра му Красимира - известна цигуларка.

Братът и сестрата

порастват сред

партитурите и

концертните зали,

сред ателиетата и зад кулисите на театъра. Георги първо започва да свири на цигулка, после на пиано, но усеща, че това не е неговото нещо. Доста по-късно се захваща с обоя.

За известен период дори опитва да се измъкне от музиката, но безуспешно. В крайна сметка животът му се стича така, че избира оперното пеене.

Казва, че е щастлив от този избор, защото оперното изкуство е сбор от всички жанрове в изкуството.

Всъщност музиката е това, което събира Георги и прекрасната му съпруга Шмилена – също оперна певица, и ги превръща в прекрасен творчески тандем. Двамата имат съвместни участия на празниците на изкуствата “Аполония” и още куп музикални събития.

Тези, които ги познават по-отблизо, разказват, че и в живота Георги и Шмилена са прекрасна двойка, която се допълва. И двамата са посветени на класическата музика.

В интервю за бургаска медия през 2017 г. те споделят

как се става

добър певец - с

пълно себеотдаване

“Необходимо е поддържане на ума и тялото в перфектно състояние. Постоянно духовно обогатяване с литература, изобразително изкуство, театър.

Непрестанно търсене на съвършената фразировка, самокритичност и тотална омраза към посредствеността”, казва артистичното семейство.

Докато номинираният за министър на културата Георги Султанов очаква дали ще се сформира правителство, съпругата му участва в невероятен оперен спектакъл на тракийското светилище Бегликташ край Приморско.

От 6 до 8 август Бургаската опера, в която работи Шмилена Султанова,  

изнесе 3 оперни

спектакъла

насред светилището,

наричано

Българският

Стоунхендж

Сред естествения декор на свещеното място бургаските оперни артисти представиха “Набуко” и “Трубадур” от Джузепе Верди и “Норма” от Винченцо Белини и впечатлиха публиката, сред която имаше и много чужденци.

Допреди 3 г. Георги Султанов също е част от състава на Бургаската опера, но напуска и в момента е на щат в Пловдив.

Георги Султанов завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив при проф. Калина Жекова, в същия клас е и Шмилена. Но преди това внукът на Петър Слабаков записва право в Юридическия факултет на Пловдивския университет.

И точно тогава среща Шмилена, която учи оперно пеене. След тази среща Георги окончателно се завръща към музиката. Започва сценичната си кариера в Музикалния театър във Велико Търново през 1998 г., продължава в операта в Бургас, където има шанса да се развива вокално с двама колоси в оперното изкуство - маестро Иван Вулпе и маестро Михаил Ангелов.

През 2006 г. дебютира в Националната опера и балет. Има богат репертоар, а във визитката му като кандидат за депутат от “Има такъв народ” е представен като оперен артист с 23 г. в сферата на класическата музика, редовен участник в музикалните фестивали “Софийски Музикални седмици”, Опера Опън – Пловдив, “Варненско лято”, Мартенски музикални дни – Русе, с гастроли в Германия, Франция, Швейцария, Испания, Китай.