За службите балерината би била перфектният агент, но не успяват да я вкарат в капан и да я шантажират

Трудно е (это мука!). Да се бори за величие в стихийни времена. Да танцува, заставяйки всички да гледат само нея, докато външни сили (далечни на изкуството) искат да хореографират всяко нейно движение. Това не е танц. За другите тя не знае, но за себе си може да каже. (И е казвала.) Не иска да е робиня. Не иска непознати хора да решават нейната съдба. Нашийник – не иска. Клетка, дори и платинена – никога. И бе свободна до сетното пърхане на „умиращия лебед“, защото не се примири до самия край... защото характерът – това е съдба. Така отсече непокорната прима.

„Известният руски балет Болшой беше най-горещата атракция на Бродуей. Нюйоркчани чакаха на опашка пред касата часове наред в дъжда, за да си купят няколкото останали билета... Любителите на балета в Ню Йорк бяха въодушевени от неочакваното съобщение, че Мая Плисецкая, огнената, тъмнокоса танцьорка, чийто престиж е на второ място само след този на великата Галина Уланова, ще се присъедини към руската компания за американския й ангажимент. Никога преди не е имала право да танцува на Запад (заради страха, че ще избяга). Плисецкая, която е в началото на 30-те си години, си е спечелила световна репутация със своето техническо съвършенство, енергия и дух. Възможна причина, поради която Кремъл сега я освобождава: отдава най-голяма пропагандна стойност на появата на Болшой тук.“ (Публикация в брой от 20 април 1959 г. на Newsweek)

Това трябваше да се случи много по-рано!

Няколко години преди този немислим гастрол съветските тайни служби хвърлят око на страхотна плячка – красива, успешна, пленителна – така добре ще омагьосва Запада. Мая Плисецкая може да е идеалният агент на КГБ. Но как се опитомява буйна и свободолюбива жена като нея? Няма да иска да играе ролята на Мата Хари. Няма да се подчини. Освен ако не е принудена. За всичко си има начини.

Как службите плетат мрежа около балерината четете в "Космос"