Няколко пъти го отстраняват от служба, но той използва връзки по високите етажи, за да се върне

Нощта преди фаталния 31 юли е сменен с друг пилот, но след бурен скандал се качва в кабината

Когато започва Втората световна война, писателят авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се опитва да се върне като доброволец във военновъздушните сили. Дълго време му отказват заради възрастта и нараняванията му - лявата му ръка е частично парализирана. Приятелите му също го убеждавали, че фронтът отдавна не е за него.

Единственото желание на Екзюпери обаче било да служи на страната си. Затова решава да активира всичките си връзки по високите етажи, за да се качи отново на самолет. Той се насочил към генерал Дулитъл, който бомбардира Япония след атаката на Пърл Харбър. След редица разговори писателят

най-накрая получава правото да лети отново

с френските военновъздушни сили. През 1943 г. е мобилизиран и се отправя на курс за Алжир. Повишен е в чин майор и започват тренировките на новото поколение самолети P-38 Lightning. Машината е с нов ескадрон и Екзюпери тепърва започва да разучава военните маневри.

Именно с този самолет той изчезва безследно на 31 юли 1944 г., а преди няколко дни се навършиха 77 години от смъртта му, която все още е обвита в мистерия. В онези години летецът бил обсебен от новите самолети, разполагащи с невероятна маневреност - смятали се за най-добрите летателни апарати за времето си. На 21 юли 1943 г. 42-годишният писател сяда в пилотската кабина и прави обиколка над Южна Франция, а целта е заснемането на разузнавателни кадри. Операцията била около 5 часа и 50 минути и остава единствената, която минава без усложнения. 9 дни по-късно тръгва на втора мисия, но още в началото един от двигателите се поврежда и екипажът трябва да се върне. При кацането обаче Екзюпери забравя да повиши налягането в хидравличните спирачки и

пада в маслинова градина

Отношенията му с колегите се изострят, вече никой не иска да лети с него. А той правел грешка след грешка. Поредната била, че летял на височина от 7000 м вместо на 2000 м, каквито били изискванията на контролната кула, и то без кислородна маска. Оказало се, че Екзюпери гледал съвсем различни данни на таблото и се объркал. Това потвърдило факта, че вече не може да се справя с новите технологии, но той упорито отказвал да си го признае. Въпреки това за кратко отново е отстранен от работа.

Единственият човек, който го подкрепял, била съпругата му Консуело Сунсин, но и тя се опитвала да го убеди, че е време да се откаже.

Всъщност любовта им била достойна за страстен роман. Двамата се женят през 1931 г. и бракът им е доста бурен. Първоначално взаимно си изневерявали, но много се ревнували. Антоан имал доста афери с други жени, но съпругата му била толкова ексцентрична и дръзка, че той не можел да се овладее, когато бил около нея.

Преди да срещне Консуело,

Екзюпери живее бохемски,

както той самият признава - като в "лудо колело". Срещата му с нея "спира въртенето". Има няколко версии за запознанството им, но със сигурност всичко започва с романтичната целувка в небето. Той е млад пилот и кани в кабината си красива пътничка. Полетът е до Буенос Айрес, а

дамата е гореща латиноамериканка

Страстта между двамата избухнала почти мигновено и била толкова силна, че само 7 дни след тази среща писателят й предложил брак.

Приятелите му обаче не одобрявали новата жена в живота на Екзюпери. Сравнявали я с първата му любов - красавицата Луиза. Антоан преживял тежко раздялата си с нея - родителите й я омъжили за друг.

Всъщност Консуело била нещо като муза за писателя и се смята, че благодарение на нея създава световноизвестната детска книга “Малкият принц”. А прототипът на едноименната героиня в историята била именно тя. Съпругата му била с темпераментен дух. Екзюпери винаги се удивявал на нейната фантазия и на лекотата, с която създавала чудновати истории. Неслучайно той я наричал

“моят малък салвадорски вулкан”

или "бодлива роза".

Въпреки огнената си любов Консуело не успяла да откаже Антоан от самолетите. Той не приемал идеята, че отново е отстранен от работа и постоянно вдигал скандали, за да бъде върнат, без да подозира, че прави фатална грешка. В крайна сметка отново получава разрешение за участие в няколко мисии. Една от тях е точно на рождения му ден. Двигателят за пореден път се повредил и се наложило Антоан да лети толкова ниско над Италия, че чак германците разбрали, че

това е подвеждаща маневра,

и не го нападнали.Поредният провал на Екзюпери е причината командирът на ескадрилата капитан Рене Гавиоле отново да пише до генерал Чамбе, че е време да пенсионират Екзюпери. Неговото настояване обаче не е взето предвид и на 31 юли 1944 г. Антоан Екзюпери отново е в пилотската кабина. Ден преди това писателят е толкова щастлив, че отново ще лети, че събира колегите си в близкия бар да се почерпят.

Според очевидци той си тръгнал рано. При вечерната проверка в 1,30 ч. през нощта Екзюпери не е открит в стаята си и дежурният офицер веднага

назначава друг пилот за полета на сутринта

На 31 юли точно преди полета той се появява и вдига страхотен скандал, когато научава, че е сменен, и заместникът му на драго сърце му отстъпил мястото си. Това бил последният шанс на писателя да се спаси.

В 8,45 ч. от базата на остров Корсика Сент Екс Антоан излита за последен път. Денят бил с идеални метеорологични условия - времето било топло, хоризонтът ясен.

Самолетът навлязъл в корсиканските планини, насочвайки се към крайбрежието на окупирана Франция. Оттам Екзюпери смятал да продължи на север - до Анеси и Гренобъл, проследявайки движението на вражеските германски военни части. 30 минути след излитането

той е засечен от радар,

докато прекосява френското крайбрежие. Около обяд трябвало да се върне и датчикът да го засече отново, но от машината му нямало и следа. Колегите му веднага осъзнали, че нещо не е наред. Знаели, че горивото ще му стигне само до 14,30 ч. Час по-късно разследващият офицер докладвал: “Пилотът не се завърна и се смята за изчезнал.”

Консуело така и не успяла да приеме, че любимия й вече го няма.

Близките й били загрижени за психичното й здраве, съветвали я да продължи живота си, но тя страдала и не искала да слуша никого. Едва тогава всички осъзнали колко силна и истинска била любовта им. Самата тя не спирала да повтаря думите на Антоан: "Когато видя от пилотската кабина светлини в далечината, аз зная, че това е знак - чака ме моята Консуело!".

В следващите години не откриват нито тялото на писателя, нито самолета му. Чак през 1998 година един рибар в Средиземно море намира в мрежата си сребърна гривна. На нея били гравирани две имена: Антоан и Консуело.

Две години по-късно професионалният гмуркач Люк Ванрел съобщава на властите, че е

открил останките на самолет на 70 метра под водата

Отломките били разпръснати в район, дълъг километър и широк 400 метра. Данните отговаряли точно на летателната машина, с която изчезнал Екзюпери, но са потвърдени през 2004 г. от френски изследователски екип.

За съжаление, все още няма яснота как се е стигнало до катастрофата и защо самолетът на Антоан Екзюпери се е разбил в морето. Според някои археолози машината е навлязла във водата почти вертикално с висока скорост, като последвалият взрив силно е деформирал корпуса и е разпилял останките на голяма площ.