Външният министър на Горбачов Шеварнадзе се запознал там с шефовете на всички тайни служби

Бад Годесберг - някогашният дипломатически квартал на Бон, е пълен с история и стара слава: години наред е бил център на политическия живот. А политиката нерядко се е правила на маса - още откакто Бон става столица, та до времената, в които се разделя с този престижен статут, пише сайтът на Дойче Веле.

Така сладкарница Schoner, която вече не съществува, се гордеела, че Хелмут Кол е купувал любимите си бадемови сладки именно там, а ресторант Aennchen (също вече не съществува) бил толкова известен, че на изпращаните до него писма нямало нужда да се пише адрес - всички знаели коя е съдържателката на култовото заведение. Един от малкото, а може би дори единственият от някогашните традиционни ресторанти в Бад Годесберг, който е запазен и до днес, е "Матернус". За това заслугата е на българката Божана Димова, която преди десетина година поема бизнеса на една легендарна ресторантьорка - Риа Матернус.

Нейната биография е повече от интересна и дори само един пример стига - как някогашната възпитаничка на монахини през 1945-а година танцува на маса с генерал Джордж Патън, един от командващите съюзническите войски по време на Втората световна война. (И изобщо с удоволствие танцува по масите.)

А в началото на 50-те години слага и началото на "Матернус", където редовно се срещали политици (както и шпиони) от голям международен мащаб: Шарл дьо Гол, почти всички американски президенти от следвоенните години, да не говорим за германските политически величия Франц-Йозеф Щраус, Вили Бранд, Хелмут Шмит, Ханс-Дитрих Геншер. Геншер например завел една вечер в ресторанта тогавашния външен министър на Горбачов Едуард Шеварднадзе, на когото именно там били представени накуп шефовете на всички германски тайни служби, но не нарочно, а просто защото били в ресторанта. Той останал толкова доволен, че впоследствие изпратил букет на Риа.

"Беше много щастлив, за него това беше истинско преживяване", разказва Геншер.

Вероятно е знаела повече и от Мата Хари

С право наричат Риа Матернус най-известната ресторантьорка на Бон от следвоенните времена и "изповедничката на Бонската република". Ресторант "Матернус" пък получава прозвището "борса за новини". Нещо повече, твърди се, че и Мата Хари би завидяла на Риа Матернус за сведенията, с които е разполагала. Но никога не си позволила да злоупотреби с тях, а за заслугите ѝ към държавата за 60-ия й рожден ден я удостояват с Федералния кръст за заслуги. В течение на годините получава множество примамливи предложения от престижни медии да разкаже това, което знае, но категорично отказва.

Тъй като няма деца, Риа Матернус осиновява главния си готвач Ервин Дрешер, на когото предава бизнеса, а след него през 2012 година ресторантът попада в български ръце - тези на Божана.

Тя е по-склонна да разговаря с медиите от своята видна предшественичка и споделя пред ДВ какви са били последните десет години в "Матернус":

ДВ: Какво е да поемеш ресторанта на една феноменална жена, при това без да си германка?

Б. Димова: Беше доста тежко в началото, защото човек трябваше да се докаже на германците - че може, въпреки че е чужденец, да се справи с един от най-германските ресторанти в Бон. Когато разбрах каква дълга история има ресторантът, определено ми се наложи да науча много неща, защото клиентите питат, задават въпроси и трябва да си подготвен.

ДВ: Кое е най-поразителното в личността на Риа Матернус?

Б. Димова: Учудващо е как е успявала да обедини политици от различни партии, да се срещат тук, да водят важни разговори. При това според мен не кухнята е била водеща - просто им е било важно мястото, където могат да се срещат.

ДВ: А колко важно е това място днес?

Б. Димова: Все още идват стари политици. Геншер например беше наш постоянен клиент, понякога по два пъти на ден. Когато са в Бон, политиците от Берлин също ни посещават. Бившият вицеканцлер Мюнтеферинг е идвал, левият политик Грегор Гизи. Идвали са и високопоставени чуждестранни политици, даже много високопоставени. А и благородници - това личи по титлите им, когато правят резервацията.

ДВ: Комбинацията от темперамент и дискретност е била печелившата за Риа Матернус. Дали и сега е така?

Б. Димова: Явно да, защото вчера за пореден път се отби един постоянен клиент, който ме нарича г-жа Матернус.

ДВ: Каква е добрата рецепта за съхраняването на една традиция?

Б. Димова: Трудно е, защото младото поколение не познава много от старите политици, които са идвали тук, а ние искахме да привлечем и по-млада публика. Все пак в момента, в който човек има време да им обясни някои неща, проявяват голям интерес и са очаровани.

ДВ: По стените на ресторанта висят снимки, с които би се гордял всеки исторически музей. Но това не е музей.

Б. Димова: Не, не е, но периодически тук идват посетители, които се интересуват именно от историята на ресторанта - в рамките на специални турове, които се организират веднъж месечно. Хората идват на групи, сядат в историческите салони - могат да разгледат и албумите със снимките на гостувалите тук забележителни личности, и книгите, в които пише за ресторанта и за Риа Матернус. Могат да видят първото меню от 1951 година. Важното за нас е да комбинираме старото и новото, и мисля, че ни се отдава. Днешното време има нови герои - например хората, помагали за разчистването на щетите от наводнения наблизо, които се "възнаградиха" с посещение при нас неотдавна.

ДВ: Ясно е, че сходствата с менюто от 1951-а няма как да са големи - какво харесват хората днес и какво могат да научат за България от "Матернус"?

Б. Димова: Вкусовете днес естествено са други, но като традиция сме оставили в менюто гъските през зимата - нещо, което е типично за Германия. Има и дискретно присъствие на българската кухня - тараторът, който от години предлагаме лятно време, се харесва много. С една нехарактерна за България добавка - пушена сьомга по идея на Манфред, шефа на кухнята, който знае как да примами клиентите.

ДВ: Какво очакват клиентите - имайки предвид важността на подхода, който в България невинаги е на преден план?

Б. Димова: Очакват да им се усмихнеш. Редовните ни клиенти са много доволни, че ги назовавам по име - нещо много важно, което в България почти не съм го виждала. Очакват кухнята да е на ниво. Комуникацията с германците ми се отдава изключително лесно, може да прозвучи нескромно, но ме харесват - вероятно имат нужда от душеприказчик.

"Мисля, че харесват нейния директен подход и нейния чар", казва в този момент Манфред Харбеке, който е партньор на Божана и има думата в кухнята. "Темпераментът определено е сходство между Риа Матернус и Божана, но Божана със сигурност не е танцувала по масите. Не знам дали е много по-различна от Риа Матернус - нали не я познаваме, но според мен има много подобни черти и ако я оставя - ще танцува и на масата. Историята на ресторанта безспорно е изключителна.

Всичко, което е било свързано с правенето на политика именно тук тогава, не би могло да се повтори. Факт е, че едно изречение още преди да бъде довършено, вече е в туитър или в някоя друга социална мрежа. Времената са други, но и някогашните са били много динамични и в този ресторант, в тази къща наистина е била писана история. Старото поколение оценява случвалото се тук, но на младите трябва да им обясняваме кой е на снимките. Това не трябва да се губи, което е възможно, ако постоянно разказваш за него и го припомняш."