Не спира да се удивява как тайните на мозъка създават мисли, емоции и съзнание

Най-трудният му случай е на жена с тежка гръбначна интервенция, която се оказва бременна

Един от най-известните неврохирурзи в света му издейства кралски указ, за да оперира в Белгия

Пряко и косвено той се меси в работата на върховното чудо на природата - мозъка. Опитва се да разкрива тайните му и всеки ден води битки за живот. С неговото име се свързват едни от най-тежките операции у нас. Помогнал е на хиляди,

върнал е от смъртта стотици

Това е проф. Николай Габровски - един от най-добрите неврохирурзи у нас и трето поколение лекар. Син е на светилото в тази област проф. Стефан Габровски.

На 22 юли той подаде оставка като зам.-директор на “Пирогов” с обяснението, че всеки шеф избира екипа си. Не скри и огорчението си, че през последните месеци тонът между лекарите в най-голямата спешна болница и Министерството на здравеопазването ескалирал. Това обаче не му пречи да продължи работата си. Обича да казва, че мозъкът е изключително добре познат като орган на молекулно ниво. Известни са и всички аспекти на биохимичните и биоелектричните процеси, които протичат в него.

“Лекарите обаче нямат почти никаква представа как тази съвкупност от процеси води до резултата, който наблюдаваме – съзнание, мисли, емоции - споделя той. - Тази тайна е безспорно респектираща. Що се отнася до уязвимостта, най-слабото място на мозъка е неспособността му да се възстановява. За разлика от други тъкани и органи регенеративните му способности са изключително слаби. Именно това прави при нас решенията в повечето случаи изключително важни и нямаме право на повече от един изстрел. Ние не можем да се връщаме и да поправяме нещата.”

Специалистът е огорчен и от факта, че той бе един от лекарите, които се

бореха на първа линия

по време на най-критичните моменти в пандемията. Категоричен е, че няма да забрави обидата от хората, които били не само агресивни, а дори си позволявали да оплюват лекарите, докато те полагат нечовешки усилия в борбата с коронавируса.

Миналата година той

работеше по около 12-14 часа на ден

Обикновено прекарваше толкова и преди появата на COVID. Проф. Габровски също като проф. Балтов обясняваше по медиите колко е важно хората да спазват мерките, за да останат здрави. Според него, за да се върнем към нормалния си ритъм на живот, трябва да се ваксинираме.

Оказва се, че прекараният ден в болницата не му тежи, а напротив - доставя му удоволствие, защото случаите, с които се занимава, са му повече от интересни. Не крие, че не може да разполага с времето си, защото е на "повикване" и това е изтощително. Свободен уикенд има много рядко. През лятото обича да кара колело, а през зимата се опитва да отдели някой ден за ски.

Любопитното обаче е, че заради вечните и дълги операции, правени от баща му, и непрестанното му отсъствие от дома Николай Габровски отказвал и да помисли за медицина до 10-и клас.

“Аз обичам да си играя с татко. Но татко е много зает. Когато не е зает, татко спи.” Това пише Николай в свое ученическо съчинение като дете.

Семейството му обаче живее до известния езиковед проф. Мирослав Янакиев. Веднъж той предложил на Стефан Габровски да изпрати буйното момче да види прототипа на компютър, който имал. Именно това общуване с проф. Янакиев и светът, който той е разкрил на детето, били преломният момент. След него Николай бил убеден, че трябва да стане неврохирург.

За първи път облича бяла престилка като санитар в “Пирогов” още докато е студент. Черпи знания както от баща си, така и от дядо си д-р Ганчо Савов, който е един от създателите на военната неврохирургия у нас. После продължава като медицинска сестра в неврохирургията в ИСУЛ, която баща му създава. Проф. Стефан Габровски бил против, но синът убедено минава по всички стъпала в лекарската кариера. И днес двамата са в интересна ситуация - Николай Габровски е ръководител на Клиниката по неврохирургия в “Пирогов”, а баща му е нещо като негов подчинен. Имат силна връзка не само като отлични специалисти, но и като баща и син. Освен това са

родени на две поредни дати – 28 и 29 ноември

Проф. Габровски завършва медицина през 1996 г. в София. Година по-късно постъпва в неврохирургията на “Пирогов”. Специализирал е многократно в областта на невроонкологията и съдовата и гръбначната хирургия във Франция, Белгия, Германия, включително под ръководството на известния неврохирург проф. Жак Брочи. Запознанството им е интересно и се дължи на отличното владеене на френски език от баща и син Габровски.

Николай отива на стаж в клиниката на Брочи в Белгия. Според тамошните закони е забранено стажанти или чужденци да оперират, може само да наблюдават. Брочи обаче издейства кралски указ, с който на Николай се разрешава да оперира по време на стажа си. Очевидно е видял у него потенциал на неврохирург.

През 2012 г. проф. Габровски е избран за наблюдател на борда на Европейския мозъчен съвет (European Brain Council).

Той е национален консултант по неврохирургия, председател на Българското дружество по неврохирургия, зам.-председател на БЛС.

Смята, че зад успеха му освен собствените му усилия

стоят и първите 7 г. възпитание,

които според него са изключително важни. Не може да не спомене и баща си, който му е повлиял най-много с личния си пример. “Нещата са очевидни. Той е сред най-спокойните, мъдри, завършени и съдържателни личности, които изобщо съм срещал. Имам истински късмет!”, казва Николай.

През последните години проф. Габровски се гордее с приложението на т.нар. гръбначни стабилизации. Въведени са от него в България и благодарение на тях болните и пациентите са изключително облагодетелствани. Вече не се налага с месеци пациентите да лежат в гипсово корито.

Интересното е, че операционната е мястото, където неврохирургът се чувства най-спокоен. Работата там му носи най-голямо удовлетворение, въпреки че е най-тежката.

Именно там е спасявал стотици животи. Всеки случай е индивидуален и изисква различен подход. Не крие, че голямо напрежение му носят манипулациите върху децата. “Някак отговорността ти е по-голяма и искаш да направиш буквално чудо, но това, уви, при някои заболявания не е възможно - казва проф. Габровски. - Същевременно всяка операция носи своите предизвикателства както при възрастните, така и при малките. И след всяка интервенция се питаш -

ще се събуди ли болният добре,

ще има ли дефицит, ще се възстанови ли според очакванията? Напрежението е огромно.”

Той не може да каже коя е най-сложната му операция, но винаги ще помни случая на млада жена, която била за планова сложна гръбначна манипулация. Малко преди деня на манипулацията тя му съобщава, че е бременна.

“Трябваше да се реши дали да се прекъсне бременността, за да се направи операцията, или да се изчака - спомня си лекарят. - Оплакванията бяха силни и се реши, че интервенцията не може да се отлага. Представяте ли си каква допълнителна отговорност беше това – нямах право и на най-малка грешка, да не говорим за неуспешна операция. За щастие, всичко мина чудесно, но

тежестта на такова решение буквално те смазва”

Именно затова казва, че хирурзите са като спортистите – цял живот се обучават да преодоляват умора, болка, колебание, слабост и да продължават напред.

Вярата в медицината и в колегите му го кара сам да легне под ножа на екипа си заради шийна дискова херния преди няколко години. За това съобщи самият той във фейсбук профила си, като горещо благодари на лекарите.

“Имах доста изразени, специфични болки в гърба и рамото за повече от месец и реших, че трябва уточняване на проблема - разказва проф. Габровски. - Ядрено-магнитният резонанс показа голяма дискова херния. В тази ситуация предприех единственото разумно, което бих препоръчал и на всеки свой пациент - да премине към хирургично лечение. Винаги съм бил дълбоко убеден в професионализма и отдадеността на колегите си, но това се усеща по съвсем друг начин, когато си от другата страна - тази на пациента.

Имаме изключителна професия

Забързани в ежедневието, рядко успяваме да си дадем сметка колко сме важни за хората, които поверяват здравето си в нашите ръце. Да върнеш някого към живот, да го освободиш от болестта... Ежедневно. Трябва да бъдем щастливи, че имаме такава възможност да помагаме на другите.”