Национална катастрофа и кабинет без премиер през месеца

След изборите на 11 юли до края на месеца остава достатъчно време, за да се направи кабинет. Въпросът е дали трябва да се бърза толкова? Ако се вярва на историята - по-добре е да се изчака до август. Защото юлските правителства са рискови.

Всъщност първото българско правителство е назначено с Указ №1 на княз Александър Батенберг от 5 юли 1879 г. (по стар стил). То е съставено само от представители на Консервативната партия и трябва да организира изборите за I обикновено народно събрание. Премиер е Тодор Бурмов, който поема вътрешните работи и народното просвещение.

Външните работи са поверени на Марко Балабанов, правосъдието - на Димитър Греков, финансите на Григор Начович, а военното - на руския генерал Пьотър Дмитриевич Паренсов. На 26 юли Бурмов поверява народното просвещение на токсиколога Георги Атанасович. Правителството съществува 142 дни.

На 1 юли 1881 г. в режима на т.нар. извънредни пълномощия Батенберг назначава и единственото в историята ни

правителство

без премиер

Държавата се управлява с укази в условията на суспендирана конституция. В него военен министър е руският генерал-майор Владимир Василиевич Крилов, вътрешен - колегата му Арнолд Александрович фон Ремлинген, финансов е Георги Желязкович, правосъден е Георги Теохаров, външен - Константин Стоилов и просветен - чешкият историк Константин Иречек. За 357 дни управление Георги Вълкович става външен министър, Григор Начович - вътрешен, а военното минава през генерал Иван Василевич Лесовой и барон Александър Василиевич Каубарс, който също е генерал, но от кавалерията.

Следващото юлско правителство е назначено от цар Фердинанд на 4.7.1913. За втори път премиер става Васил Радославов от Либералната партия. Той поема още вътрешните работи и народното здраве. Външните работи и изповеданията са за Никола Генадиев, финансите - за Димитър Тончев, народното просвещение - за Петър Пешев, който поема и правосъдието, военното - за генерал Георги Вазов, търговия, промишленост и труд - за Жечо Бакалов, обществени сгради, пътища и благоустройство - за Петър Динчев, железници, пощи и телеграфи - за Богдан Морфов, и земеделието и държавните имоти - за Никола Генадиев.

Кабинетът на д-р Радославов води преговорите по сключването на Букурещкия мирен договор и го подписва на 28 юли 1913 г. Клаузите му се

превръщат в

Първа национална

катастрофа за България

Румъния заграбва Южна Добруджа, Сърбия - Вардарска, а Гърция - Егейска Македония. Над 1 милион българи остават под сръбска и гръцка власт. Броят на бежанците надхвърля 250 хиляди души.

На 16 септември 1913 г. е сключен мирен договор и с Турция. Одринска Тракия преминава отново в границите на Османската империя. България се задължава да обезщети бившите си съюзници със 780 милиона златни франка. Към територията на Царство България са присъединени части от Беломорието (между реките Марица и Места) и Пиринска Македония. Така запазваме излаз на Егейско море.

Това правителство управлява 534 дни. На 22 юли 1913 г. генерал Вазов е сменен от генерал Кирил Бояджиев. На 23 септември Петър Пешев сдава правосъдието на Христо Попов, а има още три смени - Петър Динчев поема земеделието и държавните имоти, Добри Петков - обществените сгради, пътищата и благоустройството, и Никола Апостолов - железници, поща и телеграф. През декември същата година д-р Васил Радославов поема и външните работи.

Безпартийният Георги Кьосеиванов управлява България цели 1545 дни от 23 ноември 1935 г. до 15 февруари 1940 г., като прави цели четири правителства. Той минава за изключително приближен на цар Борис III. Второто правителство на Кьосеиванов, което управлява най-дълго в този период - цели 863 дни, е съставено на 4 юли 1936 г. В него Кьосеиванов си запазва и министерството на външните работи, и вероизповеданията. Иван Красновски е начело на вътрешните работи и народното здраве, Димитър Мишайков - на народното просвещение, Кирил Гунев - на финансите, Ангел Карагьозов - на правосъдието, генерал-лейтенант Христо Луков - на войната, Димитър Вълев - търговия, промишленост и труд, Ради Василев - земеделие и държавни имоти, Спас Ганев - обществени сгради, пътища и благоустройство, Тодор Кожухаров - железници, пощи и телеграфи.

На 23 октомври 1936 г. генерал-майор Михаил Йовов сменя Тодор Кожухаров, а Николай Николаев - Димитър Мишайков. На 21 май 1937 г. се правят три промени в кабинета - Димитър Бъров вместо Димитър Вълев, Александър Огнянов вместо Ангел Карагьозов и Банко Банков вместо Ради Василев. На 24 януари 1938 г. следват още толкова. Генерал Теодоси Даскалов поема войната, Николай Николаев се мести във вътрешните работи и народното здраве и на негово място в просветата идва Георги Манев. И 4 дни по-късно Илия Кожухаров става правосъден вместо Антон Огнянов, а търговията попада в ръцете на Стоян Никифоров.

На 14 ноември Кьосеиванов прави цели 6 промени и това се смята за началото на третото му правителство, начело на България.

След смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 г. в Москва премиер за първи път става Васил Коларов. Неговото първо правителство влиза с укази 655, 656 и 36 на 20 юли същата година. В него има цели 21 министри, като единствената жена остава Цола Драгойчева. Управлява 184 дни. След това Коларов прави втори кабинет, но 3 дни след неговото обявяване умира и властта отива при Вълко Червенков.

Станко Тодоров става за първи път премиер на 9 юли 1971 г., като сменя на поста Тодор Живков. За да бъде премиер цели 3630 дни. Първото му правителство остава в историята

с мистериозната смърт

на външния министър

Иван Башев

на 13 декември 1971 г., като на негово място е назначен Петър Младенов.

Първото юлско правителство по време на демокрацията е това на Симеон Сакскобургготски. То встъпва в длъжност на 24 юли 2001 г. и управлява 1485 дни. НДСВ е подкрепено от ДПС и “Новото време”.

И последното е първото на Бойко Борисов, което се кълне на 27 юли 2009 г. И ще управлява 1325 дни до антмонополните протести от зимата на 2013 г., когато бяха вдигнати рязко цените на тока и топлоенергията.

През август са родени три

кабинета - най-късото,

най-дългото и

тройна коалиция

През август обаче са родени само три правителства в историята на България. И сред тях е и най-късото в историята. Това е на Търновския митрополит Климент, което управлява от преврата на 9 август 1886 г. и сдава властта 3 дни по-късно. То е назначено с “Прокламация към българския народ” на княз Александър I. В него освен Климент Търновски влизат майор Константин Никифоров, първият в историята военен министър на България. Вътрешните работи са за Драган Цанков, външните работи и вероизповеданията - за Христо Стоянов, правосъдието - за Васил Радославов, народното просвещение - за Константин Величков, и финансите - за Тодор Бурмов. Едва ли обаче има друг кабинет с толкова силни фигури. Двама ще станат премиери, а Бурмов е една от легендите във финансовия свят.

На 20 август 1887 г. правителство прави и една от най-великите фигури в родната политика - Стефан Стамболов. За да постави

абсолютния рекорд по

управление на един кабинет

в историята - 2464 дни

Стамболов е и вътрешен министър. В него влизат Георги Странски (външни работи и изповедания), Георги Живков (народно просвещение), Григор Начович (финанси), Сава Муткуров (военен) и Костанстин Стоилов (правосъдие).

От 12 декември 1888 г. финансите минават в ръцете на Иван Салабашев, а правосъдието - при Димитър Тончев. На 4 юни 1890 г. Стамболов поема и външните работи, а Георги Живков - финансите. На 2 ноември същата година Димитър Греков става титуляр във Външно, а за бюджета вече отговаря Христо Белчев.

На 4 февруари 1891 г. Михаил Савов става военен министър. След това на 19 март Григор Начович сменя Христо Белчев във финансите.

От 20 септември 1891 г. временно правосъдието е поето от Димитър Греков до назначаването на Иван Салабашев на 13 февруари 1892 г. Салабашев става и финансов на 18 ноември 1892 г. до 12 декември, когато става титуляр в това министерство, а правосъдието е дадено на Панайот Славков.

Големите размествания са от 19 ноември 1893 г., когато след промени в конституцията от май се създават две нови ведомства - на обществените сгради, пътищата и съобщенията и на търговията и земеделието. Тогава Стамболов поема просвещението, правосъдието е за Константин Промянов, търговията - за Панайот Славков и обществените сгради за Димитър Петков.

Последното разместване в кабинета е от 15 април 1894 г., когато военен министър става Рачо Петров, или както злите езици говорят - неговата съпруга Султана.

И на 17 август 2006 г. се кълне правителството на Сергей Станишев, или на тройната коалиция - НДСВ, ДПС и БСП, както е известно. На изборите БСП печели 82-ма депутати, НДСВ - 53, ДПС - 34, “Атака” - 21, ОДС - 20, ДСБ - 17 и БНС - 13. Мандатът стига до ДПС като трети избор и се ражда коалицията с невероятното мнозинство от 169 народни представителства. Което ще стигне за 1440 дни управление.