В 1,23 ч след полунощ на 26 април 1986 г. мощен взрив разтърсва четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ. Активната зона на реактора е напълно разрушена.

В първия момент дежурната смяна решава, че няма страшно – просто се е взривил резервоарът, където се оттича водата за охлаждане на реaктора. Опитът за контролираното му изключване се проваля и следва безпрецедентна атомна авария.

Експлозията откъртва 1000-тонния му капак, подсилено покритие няма и реакторът се оголва. Избухва пожар и

тонове радиоактивен

материал изригват в

атмосферата, а

вятърът ги разнася

на хиляди километри

Часове наред ръководството на АЕЦ не знае какво точно е станало, но уверено издава заповеди, пращайки маса служители в заразената с радиация зона. Този кошмарен инцидент, отровил не само Украйна и СССР, но и света, зрителите преживяха отново с нашумелия сериал на HBO “Чернобил”. Филмът постигна рекорден рейтинг,

надмина по популярност

“Игра на тронове”

и предизвика вълна от емоции, особено в Русия и бившите ѝ републики. Там някои го хвалят като покъртителен и предупредителен, а други го критикуват за излишно драматизиране на събитията и неточности.

Руски експерти подреждат фактите така: С наличните в централата дозиметри не е било възможно да се определи сериозността на ситуацията – скалата им е ограничена до 3,6 рентгена на час. На изпратените пожарникари никой не обяснява опасността. Към 2 ч през нощта те са вече с висока доза облъчване, а лицата им се покриват с ядрен загар. В 2,10 ч е угасен покривът на машинната зала. В 2,30 е потушено ядрото на пожара в реакторното отделение. В 4,50 пламъците са локализирани, а в 6,35 пожарът е ликвидиран.

В минисериала на тези апокалиптични моменти са посветени два и половина от 5-те епизода. Там

борбата с огъня

продължава над ден

и половина – хипербола

за повече драматизъм

Руските специалисти припомнят: Смяна след смяна АЕЦ продължава работа, 1-и,2-и и 3-и реактор действат, даже когато става ясно, че около 4-и енергоблок нивата на радиация надвишават критичните. На 27 април в 11 ч сутринта директорът на централата докладва в Москва, че радиационният фон е в пределните норми. Че той не е прав, разбират едва в 15 ч, когато става ясно, че се е взривила активната зона на реактора и той е напълно разрушен. 

В Москва създават правителствена комисия за ликвидация на последствията и разследване на аварията. Тя решава напълно да се спре 3-и реактор, който работи цяло денонощие след инцидента, макар че е в една сграда с разрушения. За това в сериала не се говори, цялото внимание пада върху 4-и реактор.

В комисията е видният химик Валерий Легасов. Късно вечерта на 26 април той и шефът ѝ, съветският вицепремиер Борис Щербина, пристигат в централата. Академик

Легасов отива на мястото на

взрива с бронетранспортьор

В сериала неговият герой (Джаред Харис) не прави никакви измервания, а в епицентъра с БТР пристига един от командирите на войските за химическа защита, посочват руските експерти.

Във филма Легасов гаси пожара със съдържащи бор компоненти, но истината е, че по това време пожарът е вече угасен, посочват те. Целта на елемента бор е била да възпре попадането в атмосферата на радиоактивен отпадък от реактора и разнасянето му от вятъра. Вместо пределните 3-4 дни Легасов прекарва в АЕЦ няколко месеца в лична саможертва. При това е имал семейство и деца, за което в сериала няма и дума, посочват критиците.

“Чернобил” повече

набляга на това как

ученият се самоубива,

след като оставя запис с изводите си за аварията – очевиден намек за потулване на важни разкрития.

Химикът наистина се обесва на втората годишнина от ядрената катастрофа. “Но около тази трагедия няма никаква конспирация”, контрира московският политолог Анатолий Васерман. Според него Легасов вече е казал и написал публично всичко за инцидента и версията му е потвърдена от експерти, включително международни.

Синът на химика разкрива, че той е бил много зле,

умирал от лъчева

болест 4-а степен и

имал силна депресия

след преживения ужас и репресиите, на които го подлагат за разкриване на истината за катастрофата. Затова свършва със себе си. При това Васерман забравя да припомни завесата от лъжи и заблуди, спусната около целия инцидент и смъртта на академика, което поражда слухове и конспиративни теории, включително, че е убит.

Сред мъжкия персонаж от истински личности, свързани с трагедията, авторите на сериала въвеждат една жена - Улана Хомюк (Емили Уотсън). Ядрен физик, тя прави важни корекции на решенията на Легасов и изглежда като историческа фигура, а всъщност е измислен герой, обобщен образ на ролята на жените в съветската наука.

Шчербина е обрисуван като глупав политикан, но в живота той е вещ специалист в ядрения отрасъл, затова Горбачов го поставя начело на комисията, сочат експертите.

Сериалът приравнява

радиацията в централата с

тази в Хирошима, но двата

инцидента са несравними,

казва експертът на “Грийнпийс” Ян Хаверкамп. В Япония облъчените са под прякото въздействие на радиацията, а дозата се определя от мястото им спрямо епицентъра. В “Чернобил” радиоактивността се разпространява на голяма територия и въздейства дълго време.

Според Хаверкамп в епизодите има много хипотетични твърдения. Преувеличена е мощността на взрива и изхвърлянето на радиоактивни вещества.

“Ако вредните емисии бяха

повече, цяла Европа щеше

да стане необитаема

Късмет е и че ветровете не бяха силни, а умерени, можеше да е 100 пъти по-страшно”, казва ядреният физик Александър Панов. 

Очакваният в сериала втори взрив на реактора не е възможен, тъй като няма какво да се взривява – цялата опасна зона “излита” първия път.

Крайни руски патриоти, за които сериалът е русофобски, наблягат и на други дребни неточности. Вертолетът, паднал, гасейки пожара, не бил свален от радиацията, а се ударил в кран. Касите с водка, разнасяни демонстративно на екрана, са измислица – в СССР по това време действа “сух режим”. Мъртви птици не падат върху главите на пионери в Припят, а само в района на централата. В трета серия

ликвидаторите са чисто

голи. А въпреки топлината

те са били в бели костюми,

раздали им и дихателни апарати.

С подобни заядливи забележки не са съгласни не само кинокритиците, но и много хора в социалните мрежи. Това не е документален, а игрален филм, който достоверно предава ужаса на катастрофата и се гледа на един дъх, посочват те. Високо го оценяват дори някои от ликвидаторите.

В сериала няма злорадство, битът в СССР е показан удивително правдиво и детайлно. Както и хаосът, лошите технически условия, грешните решения на политиците в разпадащата се империя. А също и типичната за руския и съветските народи жертвоготовност на хората, участвали в борбата срещу последиците от аварията.

“Писания от типа “исторически несходства” и “идеологически заговор на САЩ” са брътвежи. За мен сериалът е достойно дело на хора с друго мислене, които обаче се отнасят с уважение към случилото се и историческата истина. Нашите само знаят да критикуват и да снимат шпионски боклуци вместо сериозни филми за подвига на съветския народ”, възмущава се в мрежата руски почитател на филма.

А друг допълва: “Срамни и обидни са не дребните неточности в сериала, а това, че подобен филм трябваше да снимаме ние, а не американците”.

След този филм вероятно ще се преосмисли изобщо ядрената енергетика навсякъде по света, защото основното послание е, че всичко, което е възможно, се случва. Не става дума за некадърност на съветските учени и инженери, а за това, че човечеството, заслепено от вярата в своите възможности, се опитва да управлява огромна мощ и невинаги успява да се справи. За първи път се вижда детайлно какво всъщност се е случило с хората. Опредметява се лъчевата болест. Филмът на НВО е изключително въздействащ и интересен. Неслучайно е по-гледан дори от прочутата фентъзи приказка “Игра на тронове”. С този филм се доказва, че бъдещето на киното са минисериалите, които правят търговските канали с невероятно качество. Четейки този текст, означава, че сте повярвали на филма повече от всякаква документалистика по темата.