Забравеното произведение на пророка е копие на друго издание, смятат изследователи

През 1994 г. журналистката Енца Маса се натъква на необичайно откритие в Италианската национална библиотека в Рим. Тя попада на манускрипт от 1629 г., озаглавен Nostradamus Vatinicia Code.

Той съдържа 82 странни рисунки, а името на великия пророк се чете от вътрешната му страна. Зловещите картини, изпълнени с акварел, представят изображения на папи, причудливи създания и батални сцени и според преданието това били окончателните предсказания на Нострадамус за края на света.

Ръкописът никога не е публикуван, а бил предаден лично на кардинал Мафео Барберини - бъдещия папа Урбан VIII, от сина на пророка - Сезар дьо Нотрдам. В наши дни, след близо 400 години, се появява за първи път.

Не е известно какви са обстоятелствата, при които ръкописът е бил предаден на църквата, но през 1888 г. е прехвърлен в Централната публична библиотека в Рим и това вписван3е в библиотечния регистър е запазено.

Там книгата също остава незабелязана дълго време, докато накрая е открита от журналистката Енца Маса на панаира на редките книги, организиран през 1994 г. от Националната библиотека.

Италианският експерт по Нострадамус Отавио Чезаре Рамоти е първият, който прави подробно проучване на намерения ръкопис и посвещава на "Изгубената книга" своя работа под името "Кодът на Нострадамус", публикувана през 1998 г. Както твърдят специалистите, произведението му е съмнително по много въпроси, но със сигурност благоприятства последващото популяризиране на неизвестния преди това ръкопис.

Съществува писмо от Сезар дьо Нотрдам, написано до френския учен Фабри дьо Пиреска, в което се споменават няколко миниатюри, нарисувани от най-големия син на пророка.

В книгата има общо 80 изображения, които съдържат символични предмети, букви, животни, гербове, кръстове и крепости.

Те са придружени от надписи, изпълнени с три стила на писане, като някои от тях изглеждат като символи, подобни на римски цифри, или забулени препратки към лични имена. Като цяло централна фигура в картините са папите – нападнати с оръжие глави на Римокатолическата църква, чернокож папа, дори един от тях е с тялото на куче.

Криптираните илюстрации представят и жени свещеници, изпълнение на смъртни присъди и странни създания.

Твърди се, че с тях Нострадамус е предсказал поредица от знакови исторически събития – откриването на атомната бомба, нацисткия блицкриг, опита за убийство на папа Йоан Павел II, атентата срещу Световния търговски център, запалването на нефтените кладенци в Кувейт от иракската армия на Саддам и даже издигането във властта на Борис Елцин. Други стигат по-далеч, като смятат, че тези пророчества разкриват редица катастрофални събития, пристигането на третия Антихрист, края на Римокатолическата църква и последните дни на тази ера - датата на Страшния съд.

Изследователи обаче обръщат специално внимание на седемте последни изображения в книгата, които според тях съдържат кодирано послание, което католическата църква винаги е искала да скрие.

Първото от тях подчертава значението на слънцето във връзка с предстоящо събитие. А един от най-озадачаващите и неразбираеми елементи в целия ръкопис са думите: "един мъж", изписани на английски (one male) в последната илюстрация. Те не се забелязват лесно, но ако човек погледне тази страница много внимателно, може да види странното словосъчетание.

Най-озадачаващото е защо Нострадамус е написал тези думи на английски, тъй като не е писал на този език, а на френски, гръцки, италиански и латински.

Почитателите на пророчествата смятат, че причината е във факта, че пророкът е знаел, че книгата ще бъде открита по времето, когато повечето хора ще са по-очаровани от образите, отколкото от думите.

Съвременниците са свикнали с телевизията, фотографията, интернет - с всички удобства, които предават информацията по приятен начин, тъй като те не изискват много усилия или концентрация като например четенето. Що се отнася до думите "оne male", това може да означава, че по това време на Земята английският ще бъде доминиращ език в света.

В същото време всички учудващи съвпадения страдат от основателни съмнения около автентичността на книгата и нейното авторство.

Причината е, че на изследователите вече отдавна е известен фактът, че “Изгубената книга на Нострадамус” не е оригинално произведение, а копие на Vaticinia de Summis Pontificibus от XIV век, в който се намират и повечето изображения.

Оригиналното произведение се съхранява в колекцията от редки книги на Йейлския университет в САЩ, като е доказано, че е написано в Бавария вероятно по времето на императорите Фридрих III или синът му - Максимилиан I.