Преди да загине, успял да спре 2 коли

Семейството му усетило, че нещо ще се случи - той станал много рано, жена му изпитвала странен студ, а синът му не можел да спи

Приятелите му: Представете си какво меле щеше да стане, ако не бе излязъл пред този тир

При друг инцидент се хвърлил да спасява човек от горящ автомобил, докато всички останали чакали да избухне

Детето разбира, че баща му е загиналият в катастрофата, по обувката му

54-годишният мъж често ходел на Рупите, за да се лекува от болки в гърба

"Когато чух, че е имало човек, който е искал да помогне, разбрах, че е Митко", казва съпругата му

Димитър Костадинов, който загина в най-голямата верижна катастрофа на магистрала "Струма" миналата седмица, е вадил и човек от горяща кола, спасявайки живота му преди години.

Това споделиха пред "168 часа" неговият по-голям син Васил и съпругата му Любка.

"Преди доста време баща ми беше станал свидетел на някаква катастрофа - разказва Васил. - Колата се запалила, но в нея имало човек. Всички хора стояли отстрани и не смеели да приближат, защото смятали, че всеки момент ще гръмне. Той обаче, без да се замисля, се притичал на помощ и го извадил жив от колата. Спасил му е живота."

По думите му това не е единственият път, в който 54-годишният мъж помага на хора, изпаднали в беда.

"Той беше шюфьор и пътуваше постоянно - споделя съпругата му Любка. - Често се натъкваше на закъсали по пътя коли и винаги е помагал на хората, защото в повечето случаи останалите само стоят и гледат."

Във фаталния ден, 5 февруари,

семейството има няколко предвестника,

че нещо ще се случи.

"Напоследък Митко беше много уморен - разказва Любка. - Лягаше рано и въпреки това се будеше малко преди алармата си. В този ден обаче той стана съвсем призори, което беше странно. Тръгнахме за работа както обикновено, той ме остави, купи си вестник и кафе и потегли за Сандански. За първи път ми беше много студено на работното място, усещах страшна студенина и дори не си свалих палтото. Помислих, че се разболявам."

По-големият им син Васил, който живее от 4 месеца в чужбина, също като баща си не успява да спи спокойно.

"Обикновено нямам проблем със съня, но на този ден се събудих няколко пъти рано сутринта и не можех да заспя - казва Васил. - Нямах истинска причина за това."

Към 8,01 часа на тел. 112 се получава обаждане, че е станала верижна катастрофа между село Дамяница и Сандански на "Струма". Причината била слаба видимост - само 3 метра - заради мъгла. Участник станал и Димитър, който бил в една от първите ударени коли. Без да се замисля, както винаги решил да помогне. Слязъл от автомобила си и се опитал да спре останалите. След него тръгва и младо момче, което решава да му съдейства. Въпреки че стояли встрани,

тир с 93 км/ч блъска Митко и той остава на място

"В 9 часа ми звъннаха да ми кажат, че има катастрофа, и видях колата ни по Би Ти Ви - споделя през сълзи Любка. - На нея й нямаше нищо, но като чух, че е имало човек, който е излязъл да помага, веднага разбрах, че това е Митко. Няма кой да е друг. Просто си знам, защото той беше много добър човек."

След като жената се уверява, че съпругът й е загиналият в катастрофата, решава да звънне на сина си, за да му каже лошата новина.

"Проверих за катастрофата, видях нашата кола - разказва Васил. - Но забелязах и една-единствена обувка на пътя, която разпознах. Беше на баща ми, защото аз му ги бях купил. Тогава ми стана ясно."

54-годишният мъж губи живота си на магистралата в поредния си опит да спаси човешки живот.

Експертите обаче се опитаха да го изкарат виновен за смъртта си. Тезата им е, че ако не е излязъл от колата си, е нямало да бъде блъснат, а автомобилите вероятно нямало да се ударят един в друг след това.

"Разказаха ми малко повече за катастрофата - споделя Любка. - Момчето, което му е помогнало, било от ромски произход, от Дамяница. Те са стояли встрани и заедно са успели да спрат 2 коли, които не са се ударили. Това не е известно. Вторият автомобил е бил от Дамяница и ромът се е обърнал да говори с човека в него. През това време обаче се е появил тирът, шофьорът не е видял Митко и го е блъснал. Той не е успял да прескочи мантинелата. Когато момчето се е обърнало и е видяло удара, е изпаднало в паника. Съжалявам, че и той е преживял това нещо."

Според близките му Димитър Костадинов за пореден път е следвал първичните си инстинкти да се притече на помощ.

"Той винаги помагаше на хората и дори понякога с майка ми се караха за тези неща - разказва Васил. - Дори да е имал работа вкъщи, звънне ли му телефонът с молба, той оставя захванатите ангажименти и тръгва към приятелите си. Просто беше такъв."

Компанията на Димитър е търсена от много хора не само при нужда, но и за приятен разговор.

"Митко беше много весел човек - казва съпругата му. - Умееше и много обичаше да разказва вицове. Беше душата на компанията."

54-годишният мъж бил от Северна България, откъдето има доста приятели, но повечето му са в Ново Делчево. Най-голямата му радост обаче били двете му деца - малкият Петър на 17 години, и големият - Васил, на 24 г.

"В момента работя в чужбина и доста често звъня на родителите си - разказва Васил. - Последно се чух с баща ми в събота или неделя преди катастрофата. Но той постоянно питаше за мен, дали се обаждам, как съм. Искаше да се чуваме всеки ден, но заради забързания живот не се случваше. Сега това ми се струва доста глупаво. Дори за 10 минути на ден е трябвало да провеждаме разговор. Хората трябва по-често да контактуват с близките си."

По-малкият му син е футболист и Митко много се гордеел с него.

"Беше изключително грижовен баща - споделя "пред 168 часа" шефката на Димитър Тодорка Андонова. - Отношенията в семейството му бяха прекрасни. А децата му са същите като него. Трябва да се гордеят с постъпката му. Той го заслужава."

Димитър Костадинов работел във фирма за дограма и мебели от 2010 г.

"Всъщност старото му работно място беше в една куриерска фирма и често донасяше различни пратки при нас - спомня си Андонова. - Още оттогава се познавахме. Един ден той спомена, че ще напуска, и аз го поканих да се присъедини към нашия екип. Така той стана част от нашето семейство."

По думите й Митко бил много отговорен и се превърнал в дясната й ръка.

"Той беше доста работоспособен и се занимаваше със снабдяване на фирмата с материали - разказва Андонова. - Както и с отношенията с други компании. Толкова много се бяхме сраснали с него, че си мислех, че е поне от 15 години при нас. Винаги усмихнат, с песен на уста и с един фин хумор. Не знам колко много ще ми липсва чисто човешки. Той ми помагаше много, без да го моля. Последната седмица се сети, че ми е изтекъл прегледът на колата, и предложи да дойде с мен, за да направя нов."

По думите й обаче който го познава добре, знае, че и той като всички останали е имал своите проблеми.

54-годишният мъж страдал от високо кръвно и висока кръвна захар.

Нямал много свободно време, но когато имал възможност, обичал с приятел да ходи на Рупите, за да релаксира.

"Последно бяхме преди 2-3 седмици в неделя - споделя пред "168 часа" колегата му Любомир Христов. - Там има много хора и доста от тях познаваме. Ходим заради водата, която много ни помага за болките в кръста. Тя е лечебна. Работата ни е много тежка и в гьоловете отпочиваме добре."

Христов не крие, че Митко много ще му липсва, а колективът все още не може да се съвземе от загубата му.

"Всички прекарвахме много време с него и сега ни е доста тежко - разказва Любомир. - Той си отиде, защото винаги гледаше да помогне на някого. Животът му мина по пътищата. Беше дългогодишен шофьор, но за съжаление, колата му бе една от първите в катастрофата. Представете си, ако не беше спрял този тир, какво меле щеше да стане. Митко беше душичка."